Вандали поругаха гроба на Стефан Стамболов на Централните софийски гробища.

Паметникът на бившия министър-председател е разбит, откраднат е бронзовият бюст на Стамболов, предаде БГНЕС.

На 16 юли е установено оскверняването, казаха от пресцентъра на Столична община. След това сигналът е пуснат до полицията, вече се води разследване. Проверяват се записите от видеонаблюдението. Щетата ще бъде възстановена от фирмата, охраняваща гробищния парк.

Търсим откраднатия месингов бюст на Стефан Стамболов от Централните софийски гробища и по пунктовете за вторични суровини, който беше откраднат на 16 юли. Не вярвам той да бъде приет от пунктовете в автентичния му вид, което може да накара извършителя да го натроши и мисията ни по откриването му да се превърне в невъзможна, каза за БГНЕС директорът на ОП „Гробищни паркове“ Райна Божичкова.

„Нямам думи за този акт. Той е ужасен. На централно място, на велика личност. По принцип ние поддържаме това място, защото нямаме информация за живи наследници“, коментира Божичкова.

Тя обясни, че на всички входове и изходи, както и в района на паметника има видеонаблюдение и записите днес са иззети от разследващите. Директорът уточни, че и те водят свое собствено разследване по случая и заподозря, че бюстът дори може да не е изнесен от парка, но претърсването на гробищния парк е трудно, защото той е се разпростира на площ от 824 дка.

„Бюстът ще бъде възстановен от Александър Хайтов, който е автор на откраднатия бюст. Охранителната фирма, която има отговорността да не допуска такива инциденти ще плати щетата. Тя вече е установила контакт със скулптура и се очаква съвсем скоро ликът на Стамболов да се завърне в семейната гробница, изградена през 1895 г.“, разясни директорът на централните софийски гробища.

Стефан Стамболов е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.

Той е един от водачите на Априлското въстание /1876 г./, а след Освобождението активен участник в политическия и обществен живот на България. След преврата от 1886 г. оглавява Регентството, потушава размириците в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с Русия. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 г. Основава и ръководи Народнолибералната партия до убийството му. Стамболов е най-дълго управлявалият български премиер на Третото българско царство /1878-1946 г./

По времето на Стефан Стамболов България осъществява икономически подем. Започват да се сключват международни търговски договори с водещи икономически сили като Англия, например. По времето на правителството на Стамболов са завършени жп линиите, свързващи София с Виена и Цариград, и Ямбол с Бургас. Започнат е строеж на железници от столицата за Северна България и за Македония, преустроени и разширени са варненското и бургаското пристанище. Правителството и Народното събрание тогава насърчават развитието на минното дело и други отрасли чрез законово регламентирани концесии и на леката промишленост чрез специален закон за снабдяване на армията от местни източници. В резултат и на тези усилия между 1887 и 1894 г. в България се появяват 80 нови фабрики.

На 3/15 юли 1895 г. той е жестоко посечен на улицата от Михаил Ставрев – Хальо и други македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на Коста Паница – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави опит за военен преврат и в резултат е екзекутиран.