Явор Златанов е една от жертвите на предполагаемата криминална мрежа

Предполагаемата криминална мрежа е разкритата в разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) „Осемте джуджета“, е подал жалба до Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за допуснати от българските власти нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека, съобщиха от Антикорупционен фонд.

С писмо от януари 2022 г. Съдът в Страсбург уведомява Златанов, че жалбата му ще бъде разгледана с приоритет.

Това развитие се случва след като в продължение на година и осем месеца българските власти не дадоха адекватен институционален отговор на изнесените в „Осемте джуджета“ конкретни данни за неправомерно влияние за уреждане на юридически конфликти, опити за завземане на бизнес чрез участието на правоохранителните органи и противозаконно разпореждане на прокуратурата с иззети веществени доказателства на голяма стойност.

Твърдените нарушения на Европейската конвенция за правата на човека

В жалбата си до Европейския съд в Страсбург Явор Златанов претендира, че изземването на пари и вещи като веществени доказателства в хода на разследването срещу него е допуснато чрез използване на привидно легитимни процесуални средства, при формално спазване на правилата на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), но с користна цел – присвояване на иззетите вещи чрез лица, приближени на водещите разследването прокурори от Специализираната прокуратура (СП). Златанов претендира и че е осъществено заграбване на бизнеса му чрез брутална процесуална принуда (задържане в ареста при опасно за живота състояние и при липса на адекватно лечение).

Явор Златанов твърди още, че е налице фактически отказ на замесените институции – най-вече прокуратурата и МВР – да извършат проверка по данните, изнесени в разследването на АКФ. Този отказ е разгледан през призмата и на публичните коментари на главния прокурор Иван Гешев по случая, които го омаловажават, и се подчертава добре известната на ЕСПЧ безконтролност на българската прокуратура.

Явор Златанов претендира също така липсата на ефикасни вътрешноправни средства за защита, доколкото съдът не може да контролира законността на действията на СП, с които иззетите като веществени доказателства ценности на Златанов са върнати на други лица в нарушение на НПК и задължителната практика на Върховния касационен съд, нито може да контролира ефективно процесуалните действия по време на досъдебната фаза на процеса, която е под пълното ръководство на прокуратурата.

Фактите в жалбата

Жалбата на Златанов, подадена до Европейския съд в Страсбург от процесуалните му представители, адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева, е изградена почти изцяло върху фактологията, установена в разследването на АКФ от 2020 г. и допълнението от 2021 г.

Четирите части на „Осемте джуджета“ (Първа част, Втора част, Трета част, Четвърта част) проследяваха действията на предполагаема криминална мрежа за влияние в множество институции, оглавявана от бившия шеф на Столичното следствие Петьо Петров, известен като „Еврото“.

През 2021 г. АКФ публикува двете части (Първа част, Втора част) на интервю с Явор Златанов и съпругата му Емилия Златанова, което допълни фактологията от филмите.

Всички установени обстоятелства по случая са подробно анализирани в публикациите „Цялата история на „Осемте джуджета“ – всичко, което не можахме да разкажем във филмите“ и „Разказът на Явор Златанов пред АКФ потвърди историята на „Осемте джуджета“.

През 2017 г. между баща и син Златанови – Илия и Явор, възниква правен спор за активите на дружествата „Изамет“ и управлението на бизнеса, прераснал и в семейно противопоставяне. През лятото на 2019 г. Илия Златанов се среща в ресторант „Осемте джуджета“ с бившия ръководител на следствения отдел към Софийска градска прокуратура Петьо Петров, който му обещава помощ в семейния конфликт. Само два дни след като Илия Златанов се задължава за сумата от 2 816 395 лева на съпругата на Петров – Любена Петрова, Специализираната прокуратура (СП) пристъпва към привличания в качеството на обвиняеми, задържания, претърсвания и изземвания, насочени срещу противниците на Илия Златанов – сина Явор, дъщерята Пролетина и съпругата Юлия, както и други лица около тях. Явор Златанов е задържан като ръководител на твърдяната организирана престъпна група с постоянна мярка задържане под стража от специализирания наказателен съд. При претърсвания, основно от банкови трезори на Явор Златанов и частично на Юлия Златанова, са иззети около 35 кг. злато във вид на монети и кюлчета, което самата прокуратура оценява на над 4 милиона лева. От банков сейф на Юлия Златанова е иззета сумата от 550 000 евро в брой.

По време на престоя си в ареста Явор Златанов изпада в много тежко здравословно състояние поради получена инфекция на бъбреците, която впоследствие води до оперативно отстраняване на единия бъбрек и тежко увреждане на другия. Явор е изнудван продължително време да прехвърли дяловете си от семейния бизнес на подставено лице, посочено от групата около Петров, като същата принуда е осъществена и спрямо баща му Илия.

СП се разпорежда с иззетите от Явор Златанов и майка му злато и пари в брой, предавайки ги в нарушение на процесуалните разпоредби и въз основа на неистински документи на Илия Златанов и Димитър Ламбовски, като последният дори няма никакво известно отношение към воденото разследване. И двамата твърдят, че ценностите са присвоени от Любена Петрова още пред сградата на СП, което обстоятелство не е известно да е проверено и до ден-днешен, въпреки че се касае за публична сграда, опасана с камери за видеонаблюдение.