41-годишният Цветан Цветанов бе погубен без време в Борисовата градина

Столичната община е осъдена да плати обезщетение от 100 000 лева на майката на 41-годишния Цветан Цветанов, който преди 7 години беше убит от паднало дърво в Борисовата градина.

Мъжът загина на 23 октомври 2015 г, когато по обяд се разхождаше по алея в парка, близо до бул. „Драган Цанков“ и беше ударен от падащо напречно на алеята дърво. По случая започна разследване, което така и не установи виновни за инцидента. Досъдебното производство е било прекратено за последно предни 2 години, но тогава съдът е отменил постановлението на градската прокуратура, въпреки че е било подкрепено и от заключение на експертиза на 7 вещи лица, като до момента не е известно какъв е изходът му, пише Lex.bg.

Майката на Цветанов обаче е завела иск за обезщетение от 100 000 лева срещу общината по чл. 50 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според него собственикът и лицето, по чиито надзор се намират вещи, от които са произлезли вреди, носят солидарна отговорност.

Градският съд е установил, че от 2014 г. общината е имала договор с фирма за почистването на Борисовата градина, включително и за премахването на сухи дървета в близост до детски площадки, пейки и пешеходни алеи. Само седмица преди инцидента била възложена изрично подобна задача и то точно покрай бул. „Драган Цанков“.

Съдът е приел и заключение на съдебно-лесотехническа експертиза, според което причина за падналото дърво са загнилите му корени и това представлявало непредвидимо събитие. Вещото лице обяснило, че кореновото гниене е характерно за дърветата от вида Американски червен дъб, когато растат на тежки глинести почви върху терени без добро водооттичане, каквито са условията в този район от Борисовата градина. Освен че гниела, кореновата система на падналото дърво била много слаба и не можела да гарантира устойчивост, което според експерта е характерно за повечето дървета парка и това се дължи на факта, че те „не са били прореждани през отминалите етапи на живота си и са се развивали при липса на растежен простор“. Вещото лице е разяснило, че падането на дървета с изгнили корени се случва при ветровито време или след единичен порив на вятъра, какъвто често може да се появи дори и при тихо време. Падането ставало за няколко секунди и било съпроводено от остри звуци.

За конкретното дърво нямало външни белези за кореново гниене, но било характерно то да протича без видими прояви и трудно можело да се установи на външен вид. Средната възраст на дърветата в периметъра била около 110 години и били високи 28 метра, а диаметърът на конкретното дърво бил 35 см. То се е намирало на 14 метра от периферията на пешеходната алея.

„Вещото лице достига до извод, че поради липсата на посочените външни белези за опасността от дървото, падането му в парка е било непредвидимо и непредотвратимо събитие. Този извод съдът възприема само относно падането на конкретното дърво, но не и относно риска от настъпване на такова събитие за дървета от този вид в същия район на парка и опасността за посетителите в него“, пише съдия Радост Бошнакова. Според съда яснотата за глинестите почви в парка, липсата на добро водооттичане, гниенето на този вид дървета и гъстотата им води до извод, че е можело да се предвидят тези процеси и падането на дървета.

Показания по делото са дали две приятелки на майката на загиналия мъж. Едната разказва как ищцата ѝ се обадила и споделила, че чула по телевизията за инцидента и се притеснявала да не се е случило нещо именно със сина ѝ, който се разхождал там. Когато я завели в парка и видели сина ѝ на пешеходната алея, състоянието на жената било неописуемо и изпаднала в шок, разказва приятелката ѝ. Трагедията променила напълно живота на жената, която дотогава била лекар в ИСУЛ, но не можела повече да работи.

В решението си съдът пише, че отговорността по чл. 50 от ЗЗД се свързва със задължението да се упражнява надзор върху вещта, което се изразява в нейното наблюдение и полагане на грижа за правилното ѝ управление и употреба. Когато вредите са настъпили в резултат на вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл самият той, отговорността е именно по чл. 50 от ЗЗД, разяснява СГС.

„Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира същата, се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди, само когато се установи, че вредите са резултат на изключителната вина на трето лице или пострадалия, или на непреодолима сила, когато въобще не възниква отговорност за непозволено увреждане“, припомня съдът.

В случая няма спор, че падналото дърво е общинска собственост, а причина за падането са загнилите му корени и слаба коренова система.

„Следователно падането на дървото се дължи на качествата и проявили се недостатъци на вещта (дървото) и затова общината отговаря за причинените вреди на основание чл. 50 от ЗЗД“, мотивира се съдът. Съдия Бошнакова не приема, че падането на дървото представлява непреодолима сила.

„За да е налице това правоизключващо обстоятелство, трябва да има не само непредвидимост и непредотвратимост на събитието, но непредвидимост и непредотвратимост и на неблагоприятните последици от него при полагане на дължимата грижа (решение № 6 от 27.02.2013 г. по т. дело № 1028/2011 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 103 от 27.10.2020 г. по гр. дело № 3859/2019 г. на ВКС, ГК, III ГО, и други)“, се казва в решението. В него съдът подчертава, че въпреки отсъствието на външни белези по дървото за кореновото му гниене, при установените факти за наличие на Американски червен дъб в парка, при тежки глинести почви, без добро водооттичане и без осигурен растежен простор, е имало възможност да се предположи настъпването на гнилостни процеси в корените на такива дървета и падането им в бъдеще.

В решението се казва, че при ясен риск за живота на хората, инцидентът е бил предотвратим с прореждане или премахване на такива дървета. Съдът припомня, че такава възможност е разписана и в чл. 44 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община.

„Такава несъмнено е съществувала и с поставянето на указателна табела и/или ограничаване достъпа до такъв район в парка. Неприложимостта на тези средства за преодоляване в случая не се и установява от ответника съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, навел правоизключващото отговорността му възражение. Следователно Столична община като собственик на парка, съответно на дървото, не може да се освободи от отговорност поради непреодолима сила“, пише в заключение СГС.

Съдът приема за справедливо да обезщети майката на починалия мъж с пълния размер на претендираното обезщетение от 100 000 лева, като отбелязва, че връзката им е била силна, тъй като са живеели заедно.

„Прекъсването на тази връзка помежду им по неочакван и изключително стресиращ начин, психологическата травма от който е непреодоляна и понастоящем, е лишило майката от нейната житейска опора и е довело до невъзможно преодоляване на мъката от необратимата загуба и липса на детето ѝ в негова перспективна в личен и професионален аспект възраст, представляваща най-тежко житейско събитие за родителя“, се казва в решението, което не е окончателно и общината може да го обжалва пред Софийския апелативен съд.