Волен Сидеров по време на акция на "Атака" пред турското посолство в София, 26 ноември 2015 г.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) осъди България по две дела във вторник, заведени заради антисемитски и дискриминиращи послания в книги и речи на лидера на „Атака“ и общински съветник в София Волен Сидеров. Това съобщават от Съвета на Европа, предава Радио Свободна Европа. Въпросните жалби бяха подадени заради отказ на българския съд да осъди Сидеров за негови твърдения и изявления, направени още в самото начало на политическата му кариера.

Крайната риторика срещу роми, турци, евреи, католици и други малцинства е характерна за Сидеров още от началото на века. Бившият журналист основа проруската си националистическа партия „Атака“ през април 2005 г. На проведените два месеца по-късно избори за Народно събрание тя събра над 8% подкрепа като от тогава формацията се превърна в неизменна част от парламентарния живот на страната.

През 2017 г. „Атака“ участва във вота за Народно събрание в коалиция „Обединени патриоти“ заедно с други две националистически партии – ВМРО на Красимир Каракачанов и НФСБ на Валери Симеонов. След като получиха над 9% от гласовете, трите формации се коалираха с ГЕРБ, съставяйки третото правителство с премиер Бойко Борисов.

На последните местни избори през 2019 г. обаче Волен Сидеров стана член на Столичния общински съвет и се отказа от депутатското си място. Впоследствие в „Обединени патриоти“ настъпи конфликт и „Атака“ беше изключена от общата парламентарна група на коалицията.

Предисторията на двете дела, по които България беше осъдена във вторник за нарушаване на правото на зачитане на личния и семейния живот и на забраната за дискриминация, датира още от 2002 г. Тогава излиза книгата на Сидеров „Бумерангът на злото“, в която геноцидът над евреите през Втората световна война е определен като „великата измама, наречена Холокост“.

Претенциите на Бехар и Гутман

Именно това произведение стои в основата на жалбата на Габриела Бехар и Катрин Гутман до ЕСПЧ. Двете жени са от еврейски произход и още в началото на 2006 г. участват в групов иск срещу Сидеров по Закона за защита от дискриминация. Софийският районен съд (СРС) обаче разделя казуса на общо 8 дела, обособявайки претенциите на засегнатите граждани в няколко основни групи.

Бехар и Гутман настояват съдът да задължи Сидеров да се въздържа от изявления, дискриминиращи хората от еврейски произход, както и публично да се извини за твърденията си, направени в книгите му „Бумерангът на злото“ (2002) и „Властта на Мамона“ (2004). В иска им е спомената и част от първата парламентарна реч на Сидеров като депутат от 11 юли 2005 г., в която той заявява: „България преди всичко, България за българите!“

СРС обаче отхвърля иска на Бехар и Гутман на 10 февруари 2009 г., приемайки, че по делото не са събрани доказателства лидерът на „Атака“ умишлено да е подбуждал към дискриминация нито, че изказванията му са повлияли негативно на мнението на някого за хората от еврейски произход. На 20 декември 2010 г. Софийският градски съд (СГС) потвърждава това решение, а на 15 ноември 2012 г. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно слага точка на казуса, като отказва да го разгледа на трета инстанция, тъй като не намира основания за това.

Делото на Будинова и Чапразов

По сходен начин се развива и друго дело, отделено от първоначалния групов иск срещу Сидеров. То е заведено от Кремена Будинова и Васил Чапразов от ромски произход, които подобно на Габриела Бехар и Катрин Гутман впоследствие се обръщат и към ЕСПЧ. Будинова и Чапразов цитират в жалбата си до европейските магистрати множество изказвания на политика от 2004 и 2005 г., в които той говори за „цигански терор“, „циганизация“, както и че „в България има расова, етническа дискриминация на българите от циганския етнос“.

На 15 октомври 2008 г. Софийският районен съд отхвърля предявения от тях иск, позовавайки се на правото на Сидеров свободно да изразява мнението си. На 21 юни 2010 г. СГС потвърждава това решение, а на 8 август 2012 г. ВКС отказва да разгледа жалбата на Будинова и Чапразов на трета инстанция.

Така се стига и до образуването на делата „Бехар и Гутман срещу България“ и „Будинова и Чапразов срещу България“ в Страсбург. И по двете ЕСПЧ констатира нарушаване на правото на зачитане на личния и семейния живот във връзка със забраната за дискриминация.

Европейският съд приема, че произнасянето на такова решение по двата казуса само по себе си е „достатъчно справедливо обезщетение за претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди“. Затова осъжда България да им заплати само разноските по делата – 2762 евро на Бехар и Гутман и 2900 евро на Будинова и Чапразов. Тези решения обаче не са окончателни и могат да бъдат обжалвани от страните пред Голямата камара на ЕСПЧ в тримесечен срок.