Хоро, тъпани и гайди пред Александър Невски. Липсваха само димът от скарата и домашната ракия

НАВЕДЕНИ

Днес непрекъснато минавах буферната зона, за да "прескоча" от единия в другия свят. Тъжно беше да разбера, че голяма част от дошлите за оставката не знаеха точно за какво са докарани с автобуси (ДПС) или са събрани от софийските квартали (възраждане).

Бяха заедно. И не си пречеха. Странно.

Инструктажът не беше убедителен. Очаквах повече.

Но така или иначе, тези, доведените, победиха. И не се зарадваха много, когато правителството падна. Просто си тръгнаха, защото ангажиментът за присъствие приключи.

След това засякох и депутати от ГЕРБ и ИТН. Тръгнаха си от задния вход на парламента. На групички. Мълчаливи. С наведени глави. Това ще запомня.

Питах ги: доволни ли сте?

Повечето подминаха с наведени глави. Малко от тях казаха: - да.

Тези наведени глави, мрачни физиономии и забързано мълчание, ще запомня от днес.

Какво спечелиха.

Искам нормален европейски живот!

Наистина ли не разбрахте, че ви изиграха с предател в ПП, който си довлече всичките роднини и дружки в правителството и това стана в ундурма с Пеевски и гербаджиите, особено с един от котараците в Перник?

Не сте виновни вие, а такива като мен, защото си гледаме живота, а Бог ни е създал да преследваме чудовища.

Надявам се Кирил Петков да се пробуди и скоро да го видя пак премиер.

Не искам да гоня чудовища до края на дните си!

Искам нормален европейски живот!