Задължителното ваксиниране и правата на човека

Задължителното ваксиниране може да бъде оправдано от правозащитна гледна точка, но само ако бъде въведено при определени условия. Това е изводът, който може да се направи от скорошно решение на Европейския съд по правата на човека, анализирано в становище на Българския хелзинкски комитет (БХК).

В тяхно становище се казва, че в наскоро постановено решение по делото Вавричка и други срещу Чешката република Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) прие, че задължението да се ваксинират деца срещу определени инфекциозни заболявания е по принцип намеса в тяхното право на личен живот, гарантирано от член 8 от Европейската конвенция по правата на човека. Тази намеса обаче може да бъде оправдана, ако тя е предвидена в закон, преследва една или няколко от легитимните цели, изрично формулирани в нея и е необходима в едно демократично общество, т.е. мерките за намеса са в отговор на належаща обществена нужда, обосновани са с относими и достатъчни аргументи и са пропорционални на преследваната цел.

Според БХК това решение на ЕСПЧ може да послужи за добър изходен отправен пункт на анализа на предложенията за задължително ваксиниране на определени групи с ваксините срещу COVID-19.

"Преди всичко следва да определим дали наличните ваксини са достатъчно сигурни и ефективни. Ваксините срещу COVID-19 са преминали през експертна оценка на международно и на национално ниво на няколко независими от производителя органи, определени да защитават обществения интерес. Към момента в цял свят са поставени близо четири милиарда и половина ваксини и съобщените странични ефекти от тях са малко на брой, сравними като дял със страничните ефекти от ваксините, обсъждани по делото Вавричка, а така също и със страничните ефекти на други лекарства, одобрени за използване през годините". се казва още в становището.

И се допълва, че ваксинирането срещу коронавирус преследва легитимна цел – защитата на общественото здраве като цяло, както и на правата и свободите на всички и особено на уязвимите групи. Ваксинирането срещу COVID-19 е в отговор на дори още по-належаща обществена нужда, тъй като става дума за инфекциозно заболяване, което протича в настоящето и е вече обхванало огромни групи от хора по цял свят, а не за заболяване, което хипотетично може да засегне ограничен кръг хора в едно неопределено бъдеще. Следователно, задължителното ваксиниране на определени групи би било оправдано и не би било нарушение на правото на личен живот, при условие, че средствата за неговото налагане са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество.

Но налагането на задължение за ваксиниране без оглед на средствата, с които това става, би могло да наруши правото на личен живот. За да бъде оправдано ограничаването на едно основно човешко право, закрепено на конституционно и на международноправно ниво, средствата, с които то се осъществява следва да бъдат най-малко рестриктивните за постигане на целта. Например, за отказ от ваксиниране като първа стъпка могат да бъдат налагани глоби. При повторен отказ, глобите могат да бъдат увеличавани, и т.н.

Отново, следвайки стандарта по Вавричка, системата на задължително ваксиниране трябва да предвиди възможност за освобождаване при противопоказания и в случаи на „откази по съвест“, които, разбира се, следва да бъдат внимателно изследвани, пише mediapool.bg. Тя трябва обаче да предвиди и възможност за защита от заразяване на лицата, които могат да останат потенциално застрашени в случай, че отказът от ваксиниране на съответното длъжностно лице бъде обявен за легитимен, се казва още в становището.

И, най-сетне, системата на задължително ваксиниране следва да предвиди ефективно правно средство за защита на отказващите ваксиниране. То следва да включва достъпен и бърз механизъм за разглеждане на техните жалби от независим и безпристрастен съдебен орган с предоставяне на възможност за безплатна правна помощ на лицата, които поради липса на средства не могат да си позволят да наемат адвокат.