Критичен тон от страна на европейските институции и въпроси за мястото и статута на прокуратурата, отчетността на главния прокурор и публичната политика на държавното обвинение 

Това са били едни от основните въпроси, обсъждани по време на днешното обсъждане в Европейския парламент на ситуацията в България през последните месеци.

Така обобщи пред "Дневник" Красимир Кънев от Българския хелзинкски комитет, участвал в закритото заседание на Групата за наблюдение по въпросите на демокрацията, върховенството на закона и мониторинга на основните права (DRFMG), в която няма български евродепутати.

За "Дневник" журналистът от "Биволъ" Димитър Стоян в описа първата част заседанието със "силно критичен, макар и относително дипломатичен тон". Той също участва в него, както и представители на Венецианската комисия към Съвета на Европа и други европейски институции

Друг от участниците, пожелал анонимност, сподели, че продължилото 4 часа и половина (заедно с почивката) заседание е преминало делово, но всеки опит на български официални лица да се оправдават и да се отклоняват от темата на разговорите, е бил веднага коригиран.

Сред обсъжданите теми са били и борбата с корупцията, проектът за промени на ГЕРБ в Конституцията, свободата на медиите, дискриминацията и изключването на малцинствата, както и отношението към неправителствените организации, проектът на ВМРО и свободата на сдружение, сподели Кънев.

Критично беше отношението и мисля, че някои от правителствените представители се поизложиха.

Красимир Кънев, Български хелзинкски комитет

По думите му зам.-главният прокурор Красимира Филипова е представила тезата на главния прокурор, че държавното обвинение работи усилено и недоволството в обществото е заради засегнатите интереси. Тя е разказала за борбата с контрабандата и организираната престъпност като е посочила, че тези успехи са предизвикали в някои среди критиките срещу дейността на прокуратурата.

Външният министър и ресорен за съдебната реформа вицепремиер Екатерина Захариева е заявила, че правителството много уважава правото на протест на гражданското общество и тъй като се повдигат много конституционни въпроси, кабинетът влиза в "диалог" с обществото като представя проект за промени в Конституцията. На днешното заседание реакция и коментари по проекта обаче не е имало и той не е бил обсъждан по същество, тъй като по думите на Кънев представителите на ЕП и Венецианската комисия не са били запознати с проекта.

Два други източника на "Дневник" посочиха, че от българска страна било изтъквано, че няма намеса на изпълнителната власт в работата на прокуратурата, на което било напомнено, че не това е проблемът, а липсата на реална отчетност и контрол над тази институция.

От Венецианската комисия са повдигнали и въпроса, че нищо от междинната резолюция от декември 2019 г. не е изпълнено, а Кънев посочи, че само след дни заседава и Комитета на министрите към Съвета на Европа.

• Според изданието "Юрактив" днес са били поканени онлайн да участват премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Иван Гешев и правосъдният министър Данаил Кирилов. Но всеки от заместниците им е обяснил защо началникът му не присъства лично. Екатерина Захариева е казала, че премиерът бил в отпуск. Красимира Филипова оправдала пред представителите на европейските институции отсъствието на главния прокурор Иван Гешев с това, че е в платен годишен отпуск (междувременно той оглави операция край Дупница), а Десислава Ахладова казала, че министърът на правосъдието Данаил Кирилов е подал оставка.

Гешев претендира, че е предложил срещата

В официалното съобщение на прокуратурата да това събитие се казва, че "дискусията е организирана (...) по предложение на главния прокурор Иван Гешев за обсъждане на актуалните предизвикателства пред Прокуратурата на Република България в контекста на засилен политически и медиен натиск".

Това изобщо не е вярно, твърди евродепутатът Радан Кънев. "Твърдението на г-н Гешев, че той е организирал днешното изслушване в ЕП (...), е пряка и скандална лъжа. Изслушването е организирано от евродепутата от Нидерландия Софи Ин'т Велд, председател на подкомисията, като подготвителен етап от организацията на пленарен дебат за институционалната криза в България", написа той в профила си във "Фейсбук". Не е ясно също защо, ако главният прокурор е организирал нещо важно в Европарламента, ще пропусне да участва в него заради отпуска.

Евлодепутатът Елена Йончева каза в интервю за "Дневник": "Редно беше Борисов сам да се яви в Европейския парламент, а не да прехвърля това свое задължение на подчинени. Безпрецедентните за страната ни протести изискват от един политик да поеме отговорност пред Европа, а Борисов се крие. Това е недостойно. (...) Той очевидно смята, че ще овладее протестите у нас и чрез ЕНП ще успее да контролира и европарламента. Но влакът, който е подкарал, води към задънен тунел. Възможността ЕП да започне процедура по член. 7 (за замразяване правата на България по членството в ЕС) е реална".

Европейският парламент също има правомощия да задейства процедура по чл. 7 от Договора за ЕС, както се случи с Унгария. Днес се отваря вратата към тази процедура. Борисов очевидно смята, че ще овладее протестите у нас и чрез ЕНП ще успее да контролира и европарламента. Но влакът, който е подкарал, води към задънен тунел. Възможността ЕП да започне процедура по член 7 е реална.

Какво е казано за оправдание от прокуратурата

"По Конституция прокуратурата е единна, но не и централизирана", е казала Красимира Филипова според съобщението на прокуратурата. "Единственото подчинение, което се дължи от прокурорите, е подчинението на закона.Те не са в йерархични отношения нито с главния прокурор, нито с административните си ръководители. Свободни са да вземат решения съобразно вътрешното си убеждение, независимо за кое лице се отнасят, и тези решения не могат да се контролират от главния прокурор."

• Красимира Филипова е заместник на Гешев от началото на мандата му. Преди да заеме поста, тя работи във Върховна касационна прокуратура. Филипова е бивш зам.-министър на правосъдието в кабинета "Борисов 2" при министър Екатерина Захариева. Тя е с най-богат юридически стаж сред заместниците на Гешев.

В края на миналата година (още по време на мандата на Сотир Цацаров като главен прокурор - бел. ред.) Венецианската комисия и Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръчаха България най-сетне да въведе ефективен механизъм за разследване и отчетност на главния прокурор. В резултат на извънредно съботно заседание (на 7 декември) правителството прие законопроект, според който "независим" прокурор със 7 г. мандат, подчинен на главния, ще може да го разследва в случай на извършено престъпление.

На 23 юли Конституционния съд излезе с решение, според което на теория всеки прокурор може да започне проверка или разследване срещу главния, а той от своя страна, няма право в подобни случаи да осъществява контрол. На практика обаче това е малко вероятно и граничи с невъзможното, тъй като в централизираната система на прокуратурата остават да действат други формални и неформални правомощия на главния прокурор, от които зависи и професионалната кариера на всеки обвинител.

• Питането на правителството, инициирано от Данаил Кирилов, беше: дали в надзора за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл. 126, ал. 2 от Конституцията, се включват случаите, когато прокурор извършва проверки и разследвания по сигнали срещу главния прокурор.

С промените в Конституцията, предложени от ГЕРБ на 17 август, не се въвежда и по-голяма отчетност на главния прокурор, както препоръчаха Венецианската комисия и Комитетът на министрите на Съвета на Европа. В проекта е записано, че главният прокурор ще се отчита пред народното събрание два пъти годишно - задължение, което има и в момента. Освен това ще може да бъде питан за конкретни разследвания, по които ще може да дава отчет, само ако наблюдаващият прокурор (и негов подчинен) даде съгласие. Промените са формални и на практика няма да доведат до по-сериозна отчетност и контрол на главния прокурор. Нещо повече - с проекта за Конституция на ГЕРБ дори се разширяват правомощията на главния прокурор, който вече ще може да прави предложения за законодателни промени като част от бъдещия съдебен съвет на прокурорите.

В ЕП питат не за резултати от борбата с корупцията

"България е на първо място по корупция. Европейските партньори питат какви са резултатите от борбата с корупцията. Те не се интересуват дали главният прокурор е независим, а има ли отчетност и възможност за контрол над неговите действия", разказа и Димитър Стоянов.

По думите му макар че вицепремиерът Екатерина Захариева е признала за някои проблеми, тя е застъпила твърдението, че с мониторинг или без мониторинг съдебната реформа в България ще продължи. "По предложението за нова Конституция от българска страна беше определено като голям позитив това, че Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на два съвета", разказа още Стоянов. Но той коментира, че в тези съвети (на прокурорите и на съдиите) все пак се предвижда да продължи избирането на представители от политическата квота, което не може да се определи като гаранция за независимост.

За свободата на медиите

"Проблемът със свободата на словото и медиите също беше изтъкнат като бе припомнено, че България е на 111 място в класацията на "Репортети без граници", каза Стоянов. Той описа как Екатерина Захариева заявила, че е щастлива, че в следващия програмен период ще има мониторинг за свобода на словото, за да се види, че медиите в България работят нормално и над тях не се оказва натиск, посочи Стоянов.

Както той, така и друг източник на "Дневник" разказа, че по думите на Захариева, причината България да бъде на 111-то място е, че непрекъснато се припомня случая с убийството на Виктория Маринова от Русе, което се сочи като убийство на журналист, но то вече било разкрито и не е свързано с работата й. Но на това било отговорено, че тежките проблеми на България със свободата на медиите датират доста преди това.

"Да, витаят тежки съмнения, че това престъпление беше разследвано обективно, факт! Да не говорим за опасенията, че има и други виновни лица, които са прикрити", написа по-рано днес Димитър Стоянов в профила си във Фейсбук. "Но не, Делян Пеевски и монопола му на медийния пазар са основна причина. Политиката на Кирил Домусчиев в Нова ТВ е основна причина. Европейските пари, които правителството отпуска на свинските медии са основна причина! Лицемерие и лъжи, само това могат да покажат българските власти пред Европейския парламент."