Под натиска на реалността Алексис Ципрас рязко смени тактиката на преговори с кредиторите и отговори на исканията им, въпреки резултатите от гръцкия референдум. Рисковано решение, посочва Спирос Москову в коментар за Дойче веле.

По-високи данъци, по-ниски пенсии, приватизация, свиване на разходите за отбрана: това са основните мерки в новото предложение на гръцкото правителство към международните кредитори. Или ако трябва да обобщим офертата, Атина предлага икономии, лишения и финансова дисциплина. Зад обещанието прозира надеждата, че ще последват мощна инвестиционна програма за задвижване на гръцката икономика и преструктуриране на гръцкия дълг.

Но това е същият онзи микс от мерки за икономии и реформи, който популисткото гръцко правителство определяше като "отровен" през всичките пет месеца на напълно безплодни преговори с кредиторите. С много малки изключения, обещаваното сега е същото, което това правителство отказваше да приеме, преди да бъдат прекъснати преговорите преди две седмици, и което гръцките избиратели категорично отхвърлиха на референдума преди една седмица.

"Опитоменият" Ципрас

Внезапната метаморфоза на правителството на премиера Ципрас обаче не се дължи на някакво божествено просветление. В случая става въпрос по-скоро за класически случай на опитомяване: до края на януари т.г. Сириза беше една груба и безогледна опозиция, а след спечелването на парламентарните избори тя се превърна в непокорна опозиция спрямо всички останали в Европа. И чак сега, малко преди да настъпи тоталният финансов срив на страната, управляващите решиха да започнат да играят ролята на управляваща партия, в която те отдавна вече трябваше да са влезли.

Ципрас изглежда става все по-разумен. Чак сега, след като гръцките банки трябваше да затворят, а пенсионерите да започнат да се редят на опашки пред банкоматите. Сега той се опитва да постигне национален консенсус с проевропейските опозиционни партии и временно да тушира изблиците на гняв от страна на военния му министър. Сега Ципрас представя на кредиторите техните собствени предложения, които само довчера категорично отказваше да приеме.

Напълно възможно е тези предложения на първо време да се харесат на институциите, които и този път да спасят Гърция от фалит. Проблематично обаче си остава изпълнението на обещаното: тъй като обещаваните реформи не са резултат от вътрешно политическо убеждение относно тяхната необходимост. Точно обратното - те влизат в остро противоречие с предизборните обещания и политическия мироглед на двамата коалиционни партньори в управлението.

Ще издържи ли тази коалиция?

Те наистина пропагандират справедливост и достойнство, но в същото време консервират един болен и раздут до безкрайност обществен сектор, циментирайки облагите и връзкарството в гръцкото общество. Неслучайно двама от министрите на Ципрас отказаха да подпишат искането към парламента да одобри предлаганите реформи - министърът на отбраната и председател на десния коалиционен партньор Анел, Панос Каменос и енергийният министър от крайнолявото течение в Сириза, Панайотис Лафазанис.

Но дори и да допуснем, че най-новият план на премиера Ципрас ще проработи и тъй нареченият "грексит" ще бъде предотвратен, политическата буря в Гърция отсега е програмирана.