Откритието помага да разберем защо древните култури са предприели такъв рисков хирургически акт

Гроб от Късно бронзовата епоха в археологическия обект Мегидо, Израел, представя на изследователите рядък пример за деликатна черепна хирургия, която може да е най-ранната по рода си в Близкия изток.

През 2016 година археолозите разкопават двойка гробници в битовата част на дворец в известния библейски град, като откриват останките на двама души, погребани заедно преди близо 3500 години, пише Kaldata.

Сега изследователи от институции в САЩ и Израел публикуваха резултатите от анализа на техните скелети, разкривайки трагичната история на двама братя, чието богатство не е било достатъчно, за да ги спаси от ранна смърт.

Разположен на 130 километра северно от Йерусалим, град Мегидо е бил процъфтяващ градски център, състоящ се от множество дворци, укрепления и храмове. Мнозина ще го познават по-добре с гръцкото му име – Армагедон – пророкувано като място на последната битка преди края на дните.

„Трудно е да се надцени културното и икономическото значение на Мегидо през Късната бронзова епоха“, казва археологът от Тел Авив Израел Финкелщайн, който е съавтор на изследването на костите.

Погребани в част от двореца, за която се смята, че е била запазена за елита, сред керамика и други ценности, подходящи за по-заможни граждани, телата вероятно принадлежат на мъже, които са принадлежали към влиятелно, ако не и кралско семейство.

ДНК анализът, извършен преди последното разследване, установява родствената им връзка, а размерите и развитието им подсказват, че единият е починал в ранна зряла възраст, а другият е бил с 30 години по-възрастен, когато е починал.

Благодарение на начина, по който са били подредени костите се знае, че по-големият брат най-вероятно е надживял брат си, а костите на по-малкия са показали признаци, че са били извадени и препогребани.

Въпреки че по телата на всеки от братята има следи от заболяване, по черепа на по-големия от двамата ясно личат следите от процедура, известна като трепанация (наричана често и трефинация), която включва рязане или абразивно изстъргване или обръсване на костите на жив пациент, за да се разкрие мозъкът.

Белези около мястото на незаздравял отвор за трепанация в черепа
„Трябва да сте в доста тежко положение, за да си пробиете дупка в главата“, казва водещият автор Рейчъл Калишър, археолог от университета Браун в САЩ.

Не е ясно защо точно тази процедура се е извършвала често, като предположенията варират от чисто суеверни до относително интуитивни намерения за облекчаване на натрупаното налягане върху мозъка.

В случая на братята, какъвто и да е бил замисълът на операцията, тя в крайна сметка се е оказала неуспешна. Кръстосаните следи от порезни рани, оформящи квадратния отвор в предната част на черепа, не са показали признаци на зарастване, което предполага, че мъжът, за когото се смята, че е бил на около 20-30 години, когато е починал, е починал скоро след като черепът му е бил разрязан.

Примери за трепанация са открити през Мезолита (Среднокаменната епоха) в Северна Африка и Неолита (Новокаменната епоха) в Средиземноморието и Централна Европа. Методите са също толкова разнообразни, като има примери за пробиване на кръгли дупки, изрязване на квадратни отвори и бавно шлифоване на елипсовидни кухини.

И все пак в Близкия изток има само няколко десетки други примера за трепанация и нито един от тях не е от по-ранна дата от тези скелети на възраст няколко хилядолетия. Откритието помага да се попълни една по-глобална картина за това как и защо древните култури може да са предприели такъв рисков хирургически акт.

„Интересува ме какво можем да научим, като разгледаме в научната литература всеки пример за трепанация в древността, като сравним и съпоставим обстоятелствата на всеки човек, на когото е направена операцията“, казва Калишър.

Въпреки че са имали достъп до богатство и влияние, малко вероятно е мъжът и брат му да са имали комфортен живот. Всеки от тях е показал признаци на траен недостиг на желязо в детството, което може да е повлияло на развитието им.

По-големият брат също така имал допълнителна линия в черепа, където плочките се срещали, както и допълнителен молар, което свидетелства за рядко генетично състояние, наречено клейдокраниална дисплазия.

За да се прибавят към неволите им, всяка група кости носела белези от инфекциозно заболяване, най-вероятно туберкулоза или проказа.

Трудно е да се каже дали всеки индивид е издъхнал от инфекцията или дори дали тя е допринесла за необходимостта от черепна операция. Въпреки че животът им е бил трагично прекъснат, ясно е, че този, който се е грижил за тях, е предприел драстични действия, за да ги запази живи колкото се може по-дълго.

„В древността е имало много повече толерантност и много повече грижи, отколкото хората днес си мислят“, казва Калишър.

„Имаме доказателства буквално от времето на неандерталците, че хората са полагали грижи един за друг, дори при трудни обстоятелства. Не се опитвам да кажа, че всичко е било цветя и рози – имало е разделения на полова и класова основа. Но в миналото хората все пак са били хора.“