Разбити мостове и стълби, липсващи парапети и маркировка дебнат туристите

Разбити стълби и мостове, изкъртени парапети, свлачища, липсваща маркировка и гъсти бурени. Това очаква туристите по огромна част от иначе безкрайно красивите екопътеки в цялата страна, пише Монитор. 

Обиколката на наш репортер започва от Ябланишкото ждрело край трънското село Банкя, която е особено популярна през есента. Много от туристите не се задоволяват с маршрута от 2-3 километра, затова поставят началната си точка от ждрелото на р. Ерма, преминават селото и се движат по посока на каньоновидния пролом. Пътят към него се оказва трудоемък дори за тренирани планинари.

Разпад

Мостчетата, през които се минава по маршрута, водещ до Врабчевския водопад в близост, са пред разпад. Минаването по тях е опасна стъпка, особено когато е валял дъжд и са хлъзгави. Те обаче са нищо в сравнение с разбитите и на места напълно унищожени стълби. Привидно има къде да се хванеш или стъпиш, но в действителност основата се оказва нестабилна и това я прави животозастрашаваща.

Маркировката след Ябланишкото ждрело е бледа на места или изцяло липсва. Опасни се оказват още част от клоните, които много посетители хващат, за да запазят равновесие. „Посетихме го преди няколко седмици. Имаше слънце, предишния ден беше валяло обилно. В подобно време дестинацията не е добър избор. Мостовете са неукрепени, а преминаването по тях екстремно. Стъпалата, по които би трябвало да се изкачим, на места липсват, други са счупени или само създават впечатление, че са сигурна основа“, споделя и Янита Светославова пред „Телеграф“.

Загинали

Не липсват сериозните инциденти, включително и фаталните по екопътеките. Последният смъртен случай е от юни, когато жена пропадна в пропаст от екопътека в района на Пещерния дом край Карлуково. Тя се е подхлъзнала при движение и е паднала от височина около 10 м. 58-годишната жена от Пловдив не е излизала извън маркираната част на екопътеката, когато се е подхлъзнала и полетяла в пропастта. През 2018 г. 27-годишният Димитър от Бургас загина след падане от над 30 метра в Еменския каньон, край Велико Търново. Година по-рано 74-годишна жена от Първомай загина след падане в стръмна пропаст в района на екопътека "Сливовдолско падало" край село Бачково. През 2014 г. пък 58-годишен мъж от Димитровград се преби жестоко, след като падна от екопътеката "Каньон на водопадите", намираща се край Смолян. Пострадалият бе със счупен таз, спукани ребра, наранявания по главата и опасност за живота.

Ремонт

Много популярната екопътека край ждрелото на река Ерма претърпя козметичен ремонт през август тази година. Сагата с обновяването ѝ обаче започна още през 2018 г., когато шестгодишно дете пропадна в дупка в началото й. За щастие малчуганът се отърва само с охлузни рани по тялото. От тогава до август тази година продължават безуспешните опити на местната власт в Трън да намери фирма изпълнител за основно ремонтиране на екопътеката. От лятото на 2018 година на места по екопътеката са поставени табели с надписи, които предупреждават, че преминаването е забранено поради наличие на опасни участъци. Въпреки забранителните табели туристи продължават да преминават по пътеката и надвисналите над реката мостове.

Бурени

Туристическият маршрут Кошов – Иваново покрай река Черни Лом пък е показателен пример за занемарена екопътека в Русенска област. От години бурени и храсталаци я скриват от погледа и по нея вече е невъзможно да се преминава, макар че в туристическите справочници тя все още е препоръчвана. Екопътеката започва от скалите при село Кошов. Минава по поречието на реката през изключително живописни местности в Природния парк „Русенски Лом“ покрай няколко изкуствени пещери, издълбани в скалите в минали времена. В плана за развитие на община Иваново през следващите 7 години е предвидено възстановяване на екопътеката. Ако се изготви проект и той бъде одобрен, това може да стане с евросредства.

В другия край на България, от гърменското село Огняново до днешния архитектурен резерват Ковачевица е прокаран път през трийсетте години на миналия век, по който някога са преминавали дори камиони. Тогава единственото в района село Ковачевица е наброявало около 2 хиляди жители. 7 км път е построен основно с труда на ковачовалии. Сега старият път за Ковачевица е екопътека за почитателите на екстремни преживявания. Два от трите някогашни моста са прекъснати, а по третия е рисковано да се преминава. Пожелалите туристи вървят пеш и заобикалят над скъсаните мостове. От днешната екопътека се открива вълшебна гледка към река Канина и отсрещния път, който води към селата Осиково и Рибново.

Скали над Равногор крият риск за селфита

Едно от най-очарователните места, намиращи се в Родопите, са местностите Бекови скали и Червената скала над брациговското село Равногор. От тях се открива прекрасна панорама към Родопите и язовир “Въча“. На скалната платформа има изградени няколко пейки и голяма беседка с маса, където туристите могат да хапнат или просто да седнат и да си починат, наслаждавайки се на природата. Според опитни планинари, които често посещават това място, е необходимо допълнително обезопасяване в района. Горната площадка е добре обезопасена, но под нея стоят камъни, по които също се катерят хора. Под самите скали има стръмен и опасен склон, ако човек падне от скалите, може да се стигне и до смъртен случай, споделят наблюдателни. Напълно необезопасена пък е Червената скала. Освен възрастни на двете места се катерят и деца, минута невнимание и белята ще стане факт, а до горе не може да се изкачи линейка, допълват туристите.

Разделят маршрут на две след две жертви

Ужасната трагедия почерни Крушунските водопади в началото на ноември 2015 г. Тогава огромна 20-тонна скала се срути и уби на място двама туристи – 45-годишната Катя Павлова и 57-годишния англичанин Иън Джонсън. Днес до мястото на инцидента може да се стигне единствено с хеликоптер, а старата екопътека и дървеният мост вече ги няма. Старата екопътека сега е разделена на два сегмента, като единият сегмент е изцяло нов. Вторият копира част от стария маршрут. Новият маршрут разкрива живописна гледка към най-големия водопад Маарата, а вторият води до т. нар. Нов водопад, който досега е бил непосещаем. Двете екопътеки са отдалечени от скалните масиви и са укрепени с допълнителни съоръжения.