Коментар на кардиолога д-р Йовица Божков

Публикуваме интервю с д-р Йовица Божков* за вестник "Доктор" по повод запитване от пациентка:

"Аз съм на 60 години, без придружаващи заболявания и такива, свързани със сърдечносъдовата система. Имам към вас следните въпроси и се надявам да ми отговорите в някой от следващите броеве на любимия за цялото ни семейство в. “Доктор”.

Измерих си кръвното по време на седмицата за профилактика на хипертонията. Досега винаги съм била с нормално или ниско кръвно - 90/60, 100/80. При това измерване кръвното ми налягане беше 138/72, при пулс - 68. След това отново си измервах кръвното - беше отново в моите си граници - 90/60. Моля да поясните имам ли повод за притеснения? Това означава ли, че вече съм хипертоничка? Притеснява ме и голямата разлика между горната и долната граница на кръвното - повече от 60 единици. Признак ли е това на някакво заболяване? Ако да - какви изследвания трябва да си направя?

Живка Стефанова, Велико Търново"

- Д-р Божков, има ли място за притеснения нашата читателка?

- Регистрирането еднократно на високо артериално налягане не означава, че сте с артериална хипертония. Професионален отговор жената може да получи от кардиолог, след като даде повече информация - има ли наскоро направен основен пакет от лабораторни изследвания, ехография на коремни органи, рентгенова снимка на бял дроб и сърце и електрокардиограма. Първият въпрос, който кардиологът задава на пациента, е: “Какви оплаквания имате?” Ако няма клинични оплаквания и съпътстващи заболявания, необходимо е да се направи освен клиничен преглед с електрокардиограма и основен пакет от инструментални изследвания. На първо място, 24-часово измерване на артериалното налягане с холтер. То е особено показателно през нощта. Ако има регистрирани високи стойности на артериалното налягане, без клинични оплаквания, пациентката е потенциално рискова за развитие на хипертонична болест. Уместно е да се консултира и с офталмолог. Ако има промяна в съдовете в очното дъно, може да се определи дали има хипертония или не.

По принцип съм си създал професионален навик още при почукването на вратата на кабинета по поздрава и походката да съдя за състоянието на пациента. С точност до 80% мога да предположа дали има сърдечен проблем или съпътстващо заболяване. Защото, ако ми зададете вашите въпроси дали разликата в измереното артериално налягате е признак на някакво заболяване, бих се поинтересувал за повече обстоятелства, за да бъда обективен в преценката си. Например кога сте измерили артериалното си налягане - сутрин, обед или вечер? Били ли сте в покой или сте изкачвали стълби и веднага сте премерили артериалното си налягане? Било ли е горещо навън? Взимате ли други медикаменти, които потенциално да влияят върху стойностите на кръвното? Не на последно място, с какъв апарат го измерихте - електронен или ръчен? Взехте ли средната стойност от три измервания

Правилно ли поставихте апарата и къде? Това е полезно за пациента и за работната диагноза.

Редно е, ако имате притеснения за вашето здраве, след преглед при вашия общопрактикуващ лекар да се консултирате с кардиолог и тези въпроси да ги коментирате и изясните. Има много хора с леко главоболие, на което не обръщат внимание. След като някой им каже, че очите им са зачервени, те отиват спешно първо при офталмолог, а след това и при кардиолог и се оказва, че са хипертоници. В този случай е необходимо веднага да се започне медикаментозно и друг вид лечение. Не дай си боже да получи инсулт, тогава последствията са по-тежки. Похвално е, че читателката ви има добра здравна култура и се интересува от състоянието си.

- Как правите преценката дали един човек е потенциално застрашен от хипертония?

- Ние, кардиолозите, оценяваме дали човек е потенциално застрашен от артериална хипертония, като гледаме различни показатели. Не само сърцето или съдовете. Човек е единен организъм. Разпитваме има ли вредни навици - тютюнопушене и хроничен алкохолизъм, наднормено тегло, вредни хранителни навици. Има ли достатъчно физическа активност? Не на последно място се интересуваме и профилактираме стреса на работното място при хора в работоспособна възраст. Не малко стресогенни фактори - безпаричие, семейни проблеми, задължителни сметки за погасяване, междуличностни взаимоотношения - може да отключат високо артериално налягане, което да доведе до инсулт, ако няма оптимален медикаментозен контрол.

- На какво може да се дължи голямата разлика между стойностите на систолното и на диастолното налягане (горна и долна граница)? Възможно ли е това да е показател за по-сериозно сърдечно заболяване?

- Разликите между стойностите на систолно и диастолно налягане може да са показател за промяна в еластичността и ригидността на съдовете в организма. Това не е дефинитивно определящ показател, но може да наведе на мисълта за промяна в липидния статус на пациента и в нормалното функциониране на сърдечносъдовата му система.

По-високата стойност на кръвното налягане показва налягането в момента на сърдечния удар, а по-ниската - колко е налягането непосредствено преди следващия удар. Разликата между двете стойности всъщност представлява ритъмът на кръвотока. Колкото по-голяма е тази разлика, толкова по-неравномерна и пулсираща е пулсовата честота, а оттам и рискът за здравето, защото се повишава разкъсващата сила на кръвта.

Разликата между горната и долната граница на кръвно налягане трябва да се движи в порядъка на 30 - 60 мм живачен стълб. От всичко казано дотук можем да направим извод, че по-голямата разлика между горната и долната граница на кръвното налягане е по-опасна от по-малката разлика, популярна като събиране на границите.

Горната граница на кръвното налягане, т.нар. систолично налягане, трябва да се движи между 120 - 140 мм. Превишаването на тези стойности е сигнал, че артериите са загубили своята еластичност или са блокирани от плаки.

Стандартните стойности за долната граница на кръвното налягане, т.нар. диастолично налягане, са между 65 и 90 мм, като понижението на тази граница може да е индикатор за скрит безсимптомен инфаркт или скрито кръвотечение. Имайте предвид, че съветът има само информативен характер и не замества консултацията с лекар, който ще ви снеме анамнезата.

- Летните жеги проблем ли са за хипертониците и за хората със сърдечносъдови заболявания?

- През лятото повечето хора търсят съвет от мен как да постъпят, когато артериалното им налягане варира от високо към ниско. В тези случаи, ако пациентът приема антихипертензивни медикаменти по повод на преживян мозъчен инсулт или установена дългогодишна артериална хипертония, е редно кардиологът да отчете всички обстоятелства около пациента и да намали внимателно дозата на даден препарат, така че пациентът да остане 24 часа с контролирани стойности на артериалното налягане.

Друг тип пациенти през лятото са тези с чести сърдечни аритмии. Професионално е, след като се направят лабораторни изследвания, да се постави холтер ЕКГ - това е денонощен запис на ритъма на сърцето, който дава информация на нас, лекарите, дали има сериозно ритъмно, проводно нарушение или исхемична болест на сърцето. Тези състояния могат да се третират, като се промени начинът на живот и се приема по-нискокалорична храна през летните месеци.

Обръщам специално внимание на пациенти, диагностицирани и хоспитализирани по повод на изявена сърдечна недостатъчност. Това също е често социалнозначимо заболяване, което много деликатно трябва да бъде проследявано от общопрактикуващите лекари и кардиолози. Пациентите със сърдечна недостатъчност имат затруднено дишане в покой и при минимални физически усилия, както и ограничен физически капацитет. Съвременните пациенти обаче имат шанс да се възползват от ново лечение на сърдечната недостатъчност с нов клас медикаменти, които се реимбурсират от Националната здравна каса. Единственото условие е да отговарят на определени ехокардиографски и лабораторни критерии, за да им бъде написан протокол от кардиолог.

Четвърти тип пациенти са хората с преживян миокарден инфаркт. При тях много внимателно се коригира дозата на лекарствата, които значимо понижават артериалното налягане, и се следят от лекар специалист всички сърдечни параметри - лабораторни и инструментални, за добро функциониране на сърцето и липсата на усложнения.

Особена, но немалка група са хората с оперирана сърдечна клапа, поставен кардиостимулатор или аортокоронарен байпас. Те се наблюдават съвместно от общопрактикуващи лекари, доболнични кардиолози и експертите в болницата, в които са направени сърдечни интервенции съобразно европейските и американските ръководства за добра клинична практика. От моя клиничен опит бих искал да посъветвам вашите читатели, ако имат сърдечни оплаквания в събота и неделя и по празници, да не чакат да дойде работната седмица и да не се консултират с комшии и роднини по телефона. Просто трябва да потърсят дежурен лекар или най-добре специализиран кардиологичен спешен кабинет, за да си съхранят здравето и живота. Подчертавам го, защото докато специализирах кардиология в Национална кардиологична болница, посрещайки виещите сирени на линейките, съм виждал хора, които си мислят, че имат пневмония или невралгични болки, но се оказва, че правят миокарден инфаркт. Само шансът, че са дошли в специализирана болница за консултация, е спасил живота им.

Винаги съм се учудвал, че има пациенти, които отиват на някакъв вид операция - очна, коремна, гинекологична или друга, а за първи път им се прави електрокардиограма. Те разчитат, че след като нямат оплаквания, всичко им е наред. Но понякога се откриват различни сърдечни състояния. Например предсърдно мъждене, което е потенциално опасно за инсулт или белодробен тромбемболизъм. Затова поне един път в годината хората с добра обща здравна култура би трябвало да си правят профилактичен преглед при кардиолог за своя информация и успокоение - да знаят какво им е състоянието.

За профилактика е необходима 30-минутна физическа активност на ден през лятото, нискокалорична храна, достатъчно сън и почивка за елиминиране на стреса и ограничаване на вредните навици. Това не са празни приказки, а изстрадани истини от живота. Например хора с дългогодишно тютюнопушене, наднормено тегло, висока кръвна захар и холестерол са в по-голяма степен заплашени от сърдечносъдов инцидент, който може да доведе до смърт.

Като кардиолог препоръчвам: тичайте повече в парковете и по-рядко в коридорите на поликлиниките и болниците. Здравето е богатство, което зависи само от нас - дали ще го разпилеем, или ще го съхраним.

*Д-р Йовица Божков е специалист по кардиология и вътрешни болести към ДКЦ 24 в София. Преди това е работил в Спешен приемен кабинет на Националната кардиологична болница, а от 2006 г. практикува като кардиолог към ДКЦ 11 в София. Стажувал е във Франция, а също е бил и ординатор към Специализираната болница по сърдечносъдови заболявания и рехабилитация в Банкя.