Той е най-вероятният следващ канцлер на Германия: Олаф Шолц притежава огромен политически опит, но не блести със силна харизма. Често дори политикът-прагматик е бил подценяван. Кой е Олаф Шолц?

Ако всичко върви по план, през декември 63-годишният социалдемократ Олаф Шолц ще наследи Ангела Меркел на канцлерския пост, отбелязва Сабине Кинкарц в Дойче Веле. В канцлерството в Берлин той вероятно ще влезе със своето износено кожено куфарче, което го придружава навсякъде през последните 40 години. Шолц ще застане начело на коалицията „светофар“ – съюз между социалдемократи, Зелени и либерали, което след два месеца преговори се обедини около общ коалиционен договор.

През 2019 година Шолц бе победен в надпреварата за лидер на Германската социалдемократическа партия (ГСДП). Интровертният прагматик загуби надпреварата не само защото партията търсеше силно ляво ръководство, но и защото Шолц никога не е успявал да спечели сърцата на често силно емоционалните социалдемократи. Кой би повярвал тогава, че някой ден ще стане канцлер?

Хладнокръвно напред въпреки пораженията

От 2018 година Шолц е финансов министър и вицепремиер в последното правителство на Ангела Меркел - „голямата коалиция“ между християндемократите от ХДС/ХСС и ГСДП. Към края на мандата той остана единственият политически коз на социалдемократите, който се радва на широко одобрение. Тогава ГСДП изоставаше сериозно в проучванията.

Месеци наред кандидатурата на Шолц за канцлер бе осмивана. Но стоическия начин, по който той хладнокръвно продължаваше кампанията си въпреки всичко, е една от тайните на успеха на вероятния бъдещ канцлер.

Преглътни пораженията без оплакване, изправи се, уверено продължи напред и никога не се съмнявай в себе си - това е мотото на родения в Оснабрюк през 1958 година политик. От няколко години Олаф Шолц живее със съпругата си - образователната министърка на провинция Бранденбург Брита Ернст - в Потсдам, само на няколко километра от Берлин.

През своята дълга политическа кариера Шолц е преживял сериозни катаклизми, но нито един не е успял да го отклони от пътя му. Дори парламентарните анкетни комисии за данъчния скандал Cum-Ex и случаят за измама с Wirecard не успяха да му навредят. Вярно е, че по време на изслушванията в комисиите Шолц не се представи добре: той постоянно се преструваше, че не може да си спомни нищо. Но последвалата публична критика отшумя поради липса на субстанция.

Шолц има дълга политическа кариера

Шолц бавно, но уверено се изкачва по политическата стълбица. През 80-те той е заместник-председател на младежката организация на ГСДП - „Jusos“. Тогава се бори за радикално „преодоляване на капиталистическата икономика“. Но като адвокат по трудово право в собствена кантора в Хамбург той бързо научава как икономиката и частната инициативата функционират. И това го оформя като политик.

Не само икономически Шолц се числи към по-консервативното крило на социалдемократите. Като сенатор по вътрешните работи в Хамбург през 2001 година Шолц се застъпва за прилагането на еметици (противоотрова, която предизвиква повръщане – б.р.) с цел запазването на доказателства срещу потенциални наркодилъри. През 2010-а той подкрепи спорна реформа на трудовия пазар, която увеличи натиска върху безработните.

Силните емоции са му чужди

Заради почти идентичните технократски формулировки в речите му, кандидатът за канцлер получи псевдонима „Шолцомат“ (от Шолц и автомат). „Аз бях продавач на посланието. Трябваше да покажа известна непреклонност“, оправда се по-късно Шолц.

Но това е само част от истината. Шолц е човек, който не показва емоциите си. Той е напълно хладнокръвен. Дори в моменти на голяма радост, напомня за британски иконом. Хората, които са работили дълги години с него, казват, че никога не са го чували да повишава тон. Когато се ядоса, той започва да пристъпва от крак на крак, а ушите му почервеняват. Нещото, което можеше да забележим и на телевизионните дебати по време на кампанията.

В качеството си на вътрешен сенатор на Хамбург през 2001 г. Шолц отговаряше и за огнеборците

От 2007-а насам Шолц почти през цялото време заема високи управленски постове. Първо като федерален министър на труда, после като кмет на Хамбург. През 2018-а година той се връща в Берлин и става министър на финансите и вицеканцлер. Говори се, че още тогава е гледал към канцлерския пост. Влиянието му сериозно нарасна по време на пандемията. Финансовият министър се застъпваше за помощи в размер на милиарди. И използваше това, за да попада под светлините на прожекторите. „Това е базуката, с която сега ще направим необходимото“, обеща той през пролетта на 2020 година.

Предизвикателствата пред новия канцлер ще са много

Германия може да се справи финансово с пандемията, това е мотото му оттогава. Федералната република ще вземе дълг в размер на 400 милиарда евро до края на 2022 г. Страната ще може да изплати тези дългове, обеща Шолц в предизборната кампания: „Никой не трябва да се страхува от това, ние вече го направихме веднъж – след последната криза през 2008/2009 г. – и ще го направим отново след малко по-малко от десет години.“

През есента на 2021-а година изглежда, че пандемията далеч не е отминала. Високата инфлация се отразява тежко на икономиката. Новата управляваща коалиция трябва да вземе още дългове, за да спаси бизнеса. Това ще изправи потенциалния канцлер Шолц пред огромни предизвикателства. Към тях се числи и менажирането на коалиция, съставена от три различни партии.

Дори и по време на преговорите да изглежда сякаш хармонията до голяма степен е постигната, противоречия ще се появят. Тогава Олаф Шолц ще трябва да си спомни за едно изречение, което беше казал още като кмет на Хамбург: „Който си поръча лидерство от мен, ще го получи.“