Мартин Трифонов е признат за виновен за убийството на Кристин Георгиева

Върховният касационен съд /ВКС/ измени решение № 117 от 14.09.2020 г. по ВНОХД № 134/20г. на Бургаския апелативен съд, като замени наказанието „доживотен затвор без замяна“, определено на Мартин Трифонов с „доживотен затвор“. Делото е образувано по жалба от защитника на подсъдимия.

С първоинстанционната присъда подсъдимият Мартин Трифонов е признат за виновен за това, че на 15 август 2019 г. в сливенското село Сотиря, умишлено е умъртвил по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост малолетната Кристин Георгиева, поради което му е наложено наказание „доживотен затвор без замяна“.

Със същата присъда Трифонов е признат за виновен за това, че на същата дата в с. Сотиря, е направил опит да се съвкупи с 6-годишната Кристин, като я е принудил към това със сила и я е привел в безпомощно състояние, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години.

Подсъдимият е бил признат за виновен и за това, че е извършил действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на детето, като го е принудил към това със сила и го е привел в безпомощно състояние, като деянието е било извършено повторно. Поради това му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на Трифонов е било определено едно общо наказание, а именно най-тежкото от наложените наказания – „доживотен затвор без замяна“. Присъдата е потвърдена с решение на Бургаския апелативен съд.

Върховните съдии приемат, че касационната жалба е основателна досежно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е определил вида на санкцията след попълване на доказателствения материал с достатъчно данни за деянието и дееца, но съвкупната им преценка не дава основание за извод, че наложеното на Трифонов най-строго и изключително наказание е адекватно.

Правилно е констатирана особена тежест на престъпното посегателство. Негов обект са широк кръг обществени отношения от първостепенна значимост. Утежняващите признаци са многобройни, а обстоятелствата, които ги обуславят превишават качествено обичайните в съдебната практика. Възрастта на пострадалата е значително по-ниска от изискуемата за съставомерност на деянията.

Насилието и бруталността са самоцелни, напълно излишни за сломяване на съпротивата на 6-годишно дете. С различни средства и по различен начин са увредени всички части на тялото и вътрешни органи. Страданията на жертвата са били извънредни и продължителни до изпадането ѝ в безсъзнателно състояние.

Негативна оценка следва да получи и личността на дееца. Трифонов е осъждан двукратно в миналото, въпреки младата си възраст. Извършил е престъпления, насочени към половата неприкосновеност и собствеността на гражданите, престъпната му деятелност ескалира. Фактът, че е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода, и само година по-късно е осъществил инкриминираните деяния означава, че не е преодолял липсата на задръжки, не е изградил морални ценности, продължава да не зачита установените норми на поведение.

Многобройните и драстични отегчаващи обстоятелства, както и рискът от рецидив обуславят извод, че подсъдимият следва да бъде постоянно изолиран от обществото чрез налагане на наказание доживотен затвор. Липсват обаче предпоставките за определяне на изключителната санкция „доживотен затвор без замяна“, пише в съдебното решение.

Приложението на извънредната мярка е в зависимост от оценката на перспективите за личността. В конкретния случай не може да бъде направена категорична прогноза за невъзможност за положително развитие след повече от 20 години. Част от изложените по този повод съображения на въззивния съд са неточни. Фактът, че подсъдимият е действал съзнателно, т.е. бил е вменяем, е относим към възможността да носи наказателна отговорност, а не към вида и размера на санкцията. В тежест на Трифонов неправилно са ценени предприетите действия по укриване и заличаване на следите от престъплението, както и констатираните неточности в обясненията му.

Подсъдимото лице няма процесуално задължение да се самоуличава или съдейства за осъждането си, като дава обяснения, предоставя веществени доказателства, или по какъвто и да било начин. Желанието му да избегне наказателно преследване не може да се третира като отегчаващо обстоятелство.

Според състава на ВКС решителен аргумент в подкрепа на искането за налагане на по-лекото наказание е 21-годишната възраст на подсъдимия, която е съвсем близка до минималната по чл. 38, ал. 2 от НК. Процесът на деградация на личността не е продължил достатъчно дълго, поради което съществува вероятност да е обратим.

Неприемливите възгледи и антиобществени нагласи са формирани у подсъдимия под влияние на липсата на достатъчно възпитателни грижи в ранната му възраст и отсъствието на социална среда, по-късно. Начинът на живот е провокирал развитието на личностово разстройство. Възможно е трайното отсъствие на криминогенни фактори в далечно бъдеще да предизвика положителна промяна. Вече сериозно е променено здравословното състояние на Трифонов в резултат на получените при залавянето му наранявания. Направените самопризнания, макар и непълни, могат да послужат за база за комуникация.