Ял съм попарата на силоваците на властта и познавам техните похвати

За много хора заплахата срещу журналист означава единствено заплаха за живота. Това е повърхностно обяснение. Ако не те заплашват със смърт, значи всичко друго е някак лековато. За пропагандните инструменти на политическата мафия у нас, заплахата често се тълкува като ПР-трик или дори „организирана“ от самия субект на агресия.

Ял съм попарата на силоваците на властта и познавам техните похвати, пише Огнян Стефанов във Frog News. Става дума за хора с голям финансов ресурс, обикновено спечелен по бандитски начин, които имат извратено мислене, агресивни са и нерядко са психопати.

Атанас Чобанов и Асен Йорданов също са наясно с тези неща, не за първи път някой смята да ги „сготви“. Това е термин, използван от извършителите и поръчителите на „мокри“ поръчки.

Заплахите срещу тях, а и срещу други колеги, се изпълняват отдавна. Влачат ги по дела, доколкото знам на Асен са блокирани сметки – лични и фирмени, посяга се на имоти. Това е реализация на заплахите, повярвайте. Делата със съчинени абсурдни обвинения са тормоз и наказание без да си виновен. Просто не си на страната на мафиотизирания модел и трябва да страдаш.

Притеснявани са близки хора и колеги от екипа. Изпращат се непрекъснати проверки от институциите-бухалки на властта. Всички те превръщат живота ти в ад. Медийната машина на същите тези престъпници те залива с водопад от обвинения, обиди, лъжи и манипулации. В тази грозна и зла дейност участват „колеги“, които се оправдават пред себе си, че хранят семейства и са принудени да „убиват“ чрез словото… Точно те обвиняват, че несъгласните с мафията са подкупни, купени от олигарси, слуги на чужди интереси и пр. Това са словесните присъди, „издавани“ от мерзавци с подли душички. Някои от тях подготвят предварително наплювателните текстове, да са им подръка, и само чакат рапореждане, за да ги публикуват. Понякога, подчертавам с дебела линия, такива хора се изпълзват, за да пишат сигнали до прокуратурата срещу "ония". Ще се учудите колко са много и колко са услужливи.

Командите често идват от най-високо място, включително от прокуратурата. Особено от нея. Признавали са го прокурори.

А Чобанов и Йорданов нерядко са адски неудобни със своите разследвания.

Не са само те. Немалко колеги, дори от провинцията, са обект на жестока агресия, която се изразява по споменатите вече начини. На един дори се изкушиха да подхвърлят дрога в колата, но тъпият план лъсна много бързо.

Заплахите стигат до дадения журналист по различен път. Понякога това става чрез чужди посолства в София. Друг път се използват т.нар. „посредници“. Използван вариант е „добронамерено“ предупреждение и съвет да си опичаш акъла, защото… и т.н. Не са рядкост и подхвърлянията: „имаш семейство“, „знаем къде учат децата“ ти и пр. Често се използват и съвсем категорични закани като: „Няма да си намериш място в държавата“ или „Ще те размажем като червей“. Подобни използвали двама главни прокурори по адрес на „гадни, долни журналя“.

Тези редове не изчерпват темата, но внасят някаква яснота за това, какво са готови да предприемат застрашените играчи от предишната власт. Наистина са готови на всичко. Не е за подценяване и заплахата срещу общинския съветник и граждански активист Борис Бонев, който от години осветява противогражданската деност на Йорданка Фандъкова, вярната кметица на боса сикаджия Борисов.

Да не забравяме и осъждането на сайта Медиапул да заплати 60 000 лева морални щети на засегнат магистрат. Само заради припомняне на стари истории.

Хората, които са обект на подобни заплахи, обикновено са наясно за какво става дума. Още когато са решили да отстояват гражданската си позиция, обществения интерес и собствено си мнение, както и да разкриват корупцията, обхванала цялата държава, те са били наясно, какво ги чака.

Ще завърша с един пример от друга държава. Когато преди време неаполитанската Камора осъжда на смърт журналиста и писател Роберто Савиано заради книгата му „Гомор“, само в Неапол излизат 200 хиляди души в негова подкрепа. Съответните институции поемат неговата защита и закрила и това продължава до днес.

Тук не е така. Много рядко някой от „неудобните“ журналисти е канен в големите телевизии или медии, докато удобните на властта текстосъченители са чести гости там. По всякакъв повод. Български „принос“ към свободното слово и медии.

Така че заплахите са реални и се прилагат под различни форми на насилие.