Компетентното проследяване на публичните реакции и коментари за новината, че се учредява чалга шоу партия чертае относително ясна карта на зависимостите, плащанията в кеш и надеждите за политическо сътрудничество между поредния популистки спектакъл и останалите организирани интереси в олигархията и олигархичната политика.

Нека добавим, че плащанията са динамичен процес - всеки може да си поръча услуга от новото политическо лоби на мафията, облякло чисто бялата риза на защитници на "народа". Засега е достатъчно да се отбележи, че "новият политик" слуша внимателно Сарая - то кой ли вече не го слуша внимателно, флиртува с властта на второ и трето ниво (демек - предпазливо), получава ласки от социологическия монопол, плаши прислугата на властта, че може да има размествания в подреждането на ибриците и тромаво се намества на "политическата сцена" по метода на пробата и грешката. Едно е да си шут, второ е да си цар, трето е да си везир на царя. Затова Сараят още не пуска "новия политик" директно на сцената - бави го, разиграва го, отлага го, че белким се поочука и поочупи в новия занаят.

Интересна е историята на политическите хомункулуси, произведени от олигархията за да й служат през последните десетилетия. През 90-те години задкулисието произвеждаше дребни скандалджии за осуетяване политическия успех на разнородната СДС опозиция. В началото на новия век изпадна една едра риба - купиха си цар, разиграха схеми за тотален контрол върху държавата и обществото. Успешно. След това пуснаха нов "човек от народа" за цар, но го държаха - и го държат здраво, да не направи някой сакатлък... Засега няма празно. Пробваха и хибрид на мощен мафиот зад кулисите, стъпил с единия крак на политическата сцена. Също успешно - не се знае кой е по-главен - "човекът от народа" или "лебеда"... Сараят може да каже. Шоуменът е различна разработка. Вързали са го на веригата и от доста време - от време на време - го поотпускат да излае по-близо до политическата сцена. След това го дърпат и го прибират обратно в чалга колибата. Сега създават илюзия, че чалгарят е скъсал синджира и тича напред в политическото състезание. Да, ама не. Пак го пускат и дърпат назад - сякаш че вадят едър сом от блатото на задкулисната помия. Тия дни смениха името на "формацията". Да видим още какво ще сменят. Според видни юристи - всичко е за смяна в "учредителната декларация". Нямало да издържи на проверката на кой и да е съд за регистрация.

Криза има, криза в жанра. В политиката хомункулус се прави лесно, но се разиграва трудно. И резултатът е непредвидим. Уж го насърчиш за една кратка роля с две реплики на сцената, пък той вземе, че изкара три мандата... И обратно - плащаш му като на Крез, телевизия му даваш, турне с печени кебапчета по страната за три месеца му организираш - то вземе, че влезе в европарламента и се спихне като екскремент... Даже и истински цар да извадиш - файда йок. Не са роялистки времена, трудещите се прилъжат за 3-4 месеца, пък започнат да го попържат. Прост народ - не знае как да се изразява за синята кръв... Сега вървят залаганията за новия "проект". Нищо че е стар - преоблечен е и освежен малко, понапудрен. И това ще мине - да видим с колко голям масраф.

Огнян Минчев