Африканската чума е устойчива - може да се задържи в замразено месо до 1000 дни, а в труповете на животни - до 6 месеца.

Срещу 1 лев от август майстори стрелци ще могат да тръгнат на индивидуален лов за глигани. В градчетата покрай Дунав вече е извършено и обучение на членове на всички ловни дружинки за вземане на проби – кръв и тъкани от отстреляни или намерени умрели диви свине. По този начин ще може да се справим, ако африканската чума по свинете навлезе у нас, пише Труд

Пробите ще се предават за изследване в акредитирани лаборатории, а отпадъците и заразените животни трябва да се загробват с негасена или хлорна вар в специални ями на територията на всяка дружинка. В борбата с дебнещата до границата африканска чума вече се включиха освен ветеринари, горски служители и ловци и кметове. Те ще вземат спешни мерки за борба със заразата, която може да навлезе в страната ни от Ръмния. У нас все още няма случаи на опасната зараза, но са нужни превантивни мерки, за да не се допусне навлизането на болестта или поне да бъде максимално ограничена, заявиха специалисти.

Вирусът е смъртоносен за домашните и дивите свине, няма ваксина и лечение, a загубите за животновъдството и месопреработвателната промишленост в засегнатите от болестта страни сa огромни, предупреждават експерти.

За да се предотврати влизането на чумата у нас чрез набезите на глигани, които са основни преносители на заразата, Народното събрание гласува промени в Закона за лова и опазването на дивеча, според които отстрелът на диви свине трябваше да започне на 25 юли. Депутатите бяха изчислили, че с допълнителните 54 ловни дни авджиите ще повалят най-малко 111 367 диви свине и ще сведат до минимум опасността от заразата. Срещу подранилия глигански лов обаче скочиха и специалисти, и ловци. В разгара на лятото, когато горите са плътно зашумени, тревите- високи, а реколтата по нивите – неприбрана, стрелбата ще донесе повече вреди, отколкото ползи, предупредиха опитни авджии. Има опасност от куршумите и кучета да пострадат не само приплодите на други диви животни – сърни и зайци, но да има трагични инциденти с хора – гъбари, билкари и земеделци.

Със заповед от 25 юли министър Румен Порожанов отмени разрешения групов лов на дива свиня и разпореди да започне изграждането на ограда срещу глигански набези по сухопътната граница с Румъния.

В много места в Севрна България започна и подготовката на стопаните за предотвратяване на заразата по свинете. Всички животни по дворове и стопанства трябва да бъдат регистрирани и маркирани, за да бъдат наблюдавани и при необходимост да се вземат спешни мерки, убеждават кметовете хората. С оглед на реалната опасност от зараза цената на една ушна марка е символична – 2 лева на прасе. Само стопани с чипирани животни ще бъдат обезщетявани, ако заболяването се развихри и у нас, категорични са специалистите.

Ситуацията с чумата в северните региони на България ще стане много по-сериозна след откриването на ловния сезон през август. Излетите на ловци с кучета в съседна Румъния ще подгонят част от дивите свине и те ще преминат у нас.

Чрез храната, която си носят: Сезонните работници от Украйна могат да са преносители Вирусът на чумата може да бъде внесен и от хилядите украински сезонни работници. Болестта върлува от година в родината им, а те масово пристигат със запаси от месни продукти, чрез които може да се предаде заразата, предупреди областният управител на Варна Стоян Пасев. Според експерти по безопасност на храните заразата е устойчива – може да се задържи в замразено месо до 1000 дни, а в труповете на животни – до 6 месеца. Затова контролът по границата ни с Румъния е засилен и не се допуска внос на меса за лична консумация, а в курортите вече бяха разпространени хиляди листовки на 8 езика с апел към туристите да изхвърлят хранителни отпадъци само в затворени контейнери за смет.

От общо 133 км само 11 км от телената ни ограда с Румъния е готова Само 11 километра от оградата, която се поставя по сухопътната граница с Румъния, за да се спре движението на диви свине и разпространението на африканска чума у нас, вече са готови, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. На още 8 километра коловете за оградата са забити, а на други 16 километра са разнесени, допълни той. А оградата по цялата граница трябва да достигне 133 километра. По думите на министъра близо 500 служители на държавните горски стопанства са ангажирани в работата по оградата и в контрола на границата, като патрули следят и през нощта за движение на диви свине. Той коментира, че досега патрулите не са забелязали движение на диви прасета, чиито набези се очаква да започнат след прибирането на реколтата. „Цялата ограда ще бъде подсилена със спираловидна режеща тел, което ще оскъпи съоръжението, а финансовият ресурс ще бъде за сметка на държавните горски стопанства”, добави Порожанов. Стана ясно и, че участъкът от предпазната ограда от ГКПП-Дуранкулак до морската зона е завършен. „Цялото 40- километрово съоръжение между граничните пунктове Дуранкулак и Кардам в Добричка област ще бъде поставено до края на следващата седмица”, съобщи директорът на Североизточното държавно предприятие Веселин Нинов. Горските служители информираха, че в близките дни по граничното трасе през всеки 50 метра започва и разпръскването на репеленти – отблъскващи дивите свине.

Доц. Христо Михайлов, ръководител катедра „Ловно стопанство” в Лесотехнически университет, пред „Труд”: Заграждението буди само умиление

Мерките срешу африканска чума са изключително закъсняли. Дано превенцията на пожар, която се предприема в последния момент да даде някакви резултати. Да се надяваме,че чумата ще ни подмине. Така определи предприетите мерки за ограничаване на епидемията от африканска чума по дивите свине доц. Христо Михайлов, ръководител катедра “Ловно стопанство” в Лесотехнически университет.

Той изрази съчувствие към министър Порожонов, който изглеждал неубедително на фона на 3-4 реда бодлива тел, но бе категоричен, че построяването на оградата по границата буди само умиление.

“Ясно е за всички, че това е мярка, която не може да спре нито едно диво животно. И не е проблемът в навлизането на диви животни. От Полша вирусът отиде в Унгария, като прескочи Словакия. Този вирус се разнася преди всичко с хора и хранителни продукти от свинско месо. Вирусът е устойчив и не е проблем за човека.”, обясни доц Михайлов.

Той поздрави земеделския министър за това, че е отменил заповедта си, разрешаваща безпрецедентно групово ловуване на дива свиня извън сезона и апелира да се използва участието но ловците в индивидуалния лов, който е разрешен и е единственият цивилизационен инструмент за въздействие върху дивите популации. Експертът призова дължавата да инвестира доверие и средства, така както редица европейски страни подпомагат ловците.

Ваксинират овце срещу син език Ветеринарите у нас разказват, че до преди няколко години болести като нодуларен дерматит, син език и чумата по животните са били екзотични зарази, характерни само за тропическия климат в Африка. Заради нарастваща опасност и за проникване на болестта син език в страната ни овцете и говедата от фермите в област Смолян ще се ваксинират срещу заразата.

Осигурени са 22 хиляди ваксини, които ще бъдат раздадени на ветеринарните лекари в района, като оценката е, че общо 13 хиляди говеда и 40 хиляди овце в областта ще подлежат на ваксинация срещу болестта. През 2017 г. срещу заразата са били ваксинирани 610 хиляди едри преживни животни, а през 2018 г. ще бъдат реваксинирани и 300 хиляди телета.

Няма съмнения за зараза в Благоевградско Няма съмнения за чума по овцете и козите в Благоевградско, заяви шефът на Областна дирекция по безопасност на храните Михаил Бащавелов. По думите му са взети проби от всички животни, очакват се резултатите от тях да бъдат готови през тази седмица и ако се появи такова заболяване, то ще бъде обявено.

„Не можем да всяваме паника в населението, при положение, че няма такова нещо”, коментира той по повод появили се информации за съмнения за чума в две животновъдни ферми в Благоевградска област.

След подадени сигнали за умрели овце и кози, специалисти в Благоевград са посетили фермите в селата Мусомища и Филипово. Направени са аутопсии, които не показват ясно причината за смъртта и заради това са взети проби. Предприети са превантивни мерки – стадата са изолирани и поставени на оборен режим, допълни той.