Всяка компания ще прави собствен ценоразпис, който ще изчислява кой шофьор да плаща повече или да ползва отстъпка

Всички застрахователни компании да въведат системата бонус-малус, при която цената на задължителната полица “Гражданска отговорност” да зависи от поведението на водача, дали има нарушения и катастрофи, или спазва стриктно правилата за движение по пътищата.

Това предвиждат промени в Кодекса за застраховането, които финансовото министерство обяви за обществено обсъждане. Целта е чрез цената на полиците водачите, които често предизвикват произшествия с щети, да бъдат “санкционирани”, като плащат по-скъпо

Изрядните пък ще бъдат стимулирани с отстъпки, пише вестник „24 ЧАСА“.

Предложените промени задължават всяка компания сама да определя цените на полицата, като използва данните на Гаранционния фонд, където регистрират всички претенции за плащания по застраховките “Гражданска отговорност” и “Каско”, пътнотранспортните произшествия и участниците в тях.

След като получи данните, всеки застраховател ще решава каква да бъде индивидуалната цена на полицата, като направи свой ценоразпис на произшествията. Коридорът, в който на тази основа може да се променят цените, е оскъпяване с до 20% и поевтиняване с до 10% за водач, който не е предявявал претенции за изплащане на щети. На компаниите се разрешава още да преценят дали да ползват данните за плащания само по задължителната “Гражданска отговорност”, или да калкулират и претенции по “Каско”.

И в момента повечето компании вече прилагат свой бонус-малус, като някои от тях дори са остойностили и най-дребното нарушение, като например одраскана броня на автомобил. При някои компании такъв тип щета автоматично оскъпява полицата с 20 лв., което прави 10%.

Дружествата използват сходни критерии, но при част от тях цената на полицата не е индивидуализирана докрай, тъй като слагат надценки за водач на възраст под 23 г., за възрастен шофьор над 75 г., за мощни коли или за такива, които се движат главно в големите градове. Промените в кодекса им оставят това право, но относителната тежест на тези надбавки ще се свие до около 25% от тарифата, прогнозираха експерти.

Цената на задължителната “Гражданска отговорност” ще се увеличи и заради въвеждането на по-високи лимити. В кодекса се предлага сумата, която застрахователите изплащат като обезщетение по “Гражданска отговорност”, да се вдигне. По този начин за неимуществени и имуществени вреди в резултат на увреждане или смърт се увеличава от 10,42 млн. лв. на 6,45 млн. евро за всяко отделно произшествие независимо от броя на увредените лица.

Така ще се избегнат практически казуси, при които като претендиращи за обезщетение се появяваха много засегнати лица, основно далечни роднини на пострадалия.

За имуществени вреди на имущество лимитът ще бъде повишен от 2,1 млн. лв. на 1,3 млн. евро, т.е. на 2,6 млн. лв. Предлага се тези промени да бъдат разписани в наредби за определяне на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди над минималната, която е определена с кодекса. Записаните суми в наредбата няма да могат да се променят в съда.

Друг текст, който може да се отрази на цената на полиците, предвижда вноските в обезпечителния фонд, който плаща обезщетения по “Гражданска отговорност”, вече да се определят като процент от цената, а не да са фиксирана сума, както е в момента.

Повечето експерти в застрахователния бизнес обаче са на мнение, че тази промяна може и да не доведе до по-скъпи полици, защото компаниите ще поемат увеличението за своя сметка, за да не отблъснат клиентите си.

Проучване сред големите застрахователи показа, че повечето промени в кодекса срещат одобрението им. Подкрепа например има за идеята върху цената на полицата да влияят не само тежките произшествия, но и по-леките, като например щети на паркинг. Радушно се приема и възможността цената да се изчислява според поведението на шофьора не само за “Гражданска отговорност”, а и при “Каско”. Така щяла да се прекрати практиката всяка малка щета да се предявява пред застрахователя. Ако тя се калкулира в цената на полицата, тогава повечето хора ще предпочетат да си отстраняват сами такива щети.

Надеждите на компаниите са да се прекратят и злоупотребите с двустранните протоколи при леки катастрофи, когато не се вика КАТ. Имало хора, които се удрят леко сами, след това молят приятел да подпише, че е имало катастрофа между двамата, и на основата на този протокол предявява претенции към застрахователя по “Гражданска отговорност”. Ако обаче следващата година полицата е по-скъпа заради такова произшествие, този тип измами щели да бъдат спрени.

Някои от дружествата предпочитат при определянето на тарифите за застраховката да работят с т.нар. базова цена и вероятно ще запазят това правило. Например, ако се приеме като базова цена 250 лв., към нея могат да се правят надбавки за фирмени коли, за таксита, за движение основно в големи градове или в чужбина, за възрастта на водача и други. Така можело да се достигне до такова съотношение в цените, при което невнимателните шофьори да плащат дори двойно по-скъпи полици от изрядните. Категорични са обаче, че не е задължително диференцираните цени да вдигнат обезщетенията, които според тях и сега са много високи. Най-вероятно това ще бъде и един от оспорваните текстове в комисиите и в пленарната зала.

70% от приходите на застрахователните компании у нас идват от полици за колите, показват данните на Комисията за финансов надзор. За миналата година дружествата са получили общо от всички полици 3,613 млрд. лв., което е ръст от 10,5% на година. Сумата на изплатените обезщетения се е увеличила с 11,5 на сто до 1,437 млрд. лв.

От “Гражданска отговорност” и “Каско” са дошли съответно 1,123 млрд. и 823 млн. лв.

Изплатените обезщетения само по първия вид полица са 619 млн., което представлява 56% от всички в общото застраховане.

Промените в транспорта и веригата на доставки заради войната в Украйна са оказали влияние и са вдигнали приходи на застрахователния бизнес. Най-значим ръст от 119% има при застраховката на товари по време на превоз. Ефектите от войната и бежанския поток се пък вдигнали приходите от “Гранична гражданска отговорност” с 43% на годишна база.

Има все пак и по-голям интерес към застраховането на дома. Приходите от тези полици са нараснали с 9%, но са скромната сума от 345 млн. лв. на фона на тези за колите. От данните на финансовия надзор се вижда, че намаляват селскостопанските застраховки. Но отпадналите ограничения след пандемията са вдигнали приходите на дружествата от полици при пътуване в чужбина. Сумата тук се е увеличила със 113% до 159 млн. лв. Още по-голямо е увеличението при изплатените обезщетения - с 287% до 43 млн. лв.

От застраховки “Живот” компаниите са събрали 625 млн. лв. за година. Имало засилен интерес към полиците за пенсия или рента - парите от тях се вдигнали с 31% и вече били на нивата от преди пандемията.

Раздвижването на лихвените равнища по депозитите, макар те да остават още твърде ниски, охладило пазара на инвестиционните животозастраховки. При тях приходите са били 221 млн. лв., което е спад от 10% на годишна база. За сметка на това имало трайна тенденция към повече здравни полици. Общо от застраховка “Заболяване” през миналата година са събрани 196 млн. лева, което прави ръст от 24%. Изплатени са обезщетения за 106 млн. лв.

За тротинетките полицата е по желание, но при катастрофа или пострадал човек има обезщетение

Поправките в Кодекса за застраховане вкарват нови групи превозни средства, за които “Гражданска отговорност” няма да е задължителна. Станалите напоследък популярни електрически тротинетки са изброени сред освободените.

Но ако тротинетка удари автомобил или бутне пешеходец, пострадалите имат право на обезщетение, което ще бъде изплащано от Гаранционния фонд. След това фондът може да си потърси дадените пари от човека, който е карал тротинетката. Тъй като сумите при сблъсък с автомобил или при по-тежко пострадал човек може да бъдат внушителни и не по силите на собственика на тротинетката, то е предвидена опцията да се купи полица, която е доброволна.

С промените в Закона за движението по пътищата за тротинетките бяха въведени и правила. Те може да се движат по велоалеите и градските пътища, по които позволената скорост е до 50 км/ч. Там, където разрешената скорост е по-висока, тротинетки се допускат само ако има велосипедна инфраструктура. Забранено е движението им в бус лентите и тротоарите, както и във всички зони, където не се допускат велосипеди.

Максималната допустима скорост на движение на тротинетките е 25 км/ч. Голяма част от тях обаче нямат дисплеи за скоростта, поради което спазването на това ограничение остава отговорност на този, който ги управлява. За момента обаче не е ясно по какъв начин се контролира спазването на това изискване.

С други нови текстове в кодекса се променя определението за това кои превозни средства трябва да имат “Гражданска отговорност”. Полицата става задължителна за всички, задвижвани с механична енергия, които развиват над 25 километра в час или имат тегло над 25 кг. Изискването важи и за ремаркета, полуремаркета и къмпинг ремаркета по смисъла на Закона за движението по пътищата, предвидени да се използват с превозно средство, независимо дали дали са прикачени, или не. Специално е указано, че полицата не се сключва за ремаркета, които тежат до 750 кг, самоходната техника с мощност до 10 киловата, велосипеди с двигател, индивидуални електрически превозни средства, каквито са например инвалидните колички, и самобалансиращи се превозни средства.

Предлаганите промени в кодекса, които се отнасят до това как може да се изплащат сумите за обезщетенията, трябва да бъдат доуточнени, смятат експерти. Предвижда се плащанията да стават в левове и евро по официалния курс към момента. Според участници в застрахователния бизнес допускането на левове и евро би трябвало да важи и за премиите, които също да се внасят в една от двете валути. Други смятат, че този казус е обратен на сделките с имоти, при които се плаща в евро, но в документите се записва левовата равностойност.

ЕС се отказва от обща методика за бонус-малус

За система, която да се въведе от държавата при определяне на цените на застраховката, се говори от над 10 години. През 2018 г. тя почти стана факт, като тогава се появи първоначалният проект за наредба. Заради многото спорни въпроси през 2019 г. беше изработен втори проект. На 29 януари 2020 г. финансовият регулатор одобри на първо гласуване наредбата за бонус-малус. Според нея цената трябваше да се определя от над 30 критерия, всеки от които носеше определен брой точки. Междувременно избухна пандемията, трафикът намаля и приемането на наредбата пак бе отложено.

През 2022 година отново темата започна да се обсъжда и дори бе предложен компромисен вариант - бонус-малус да се въведе поетапно. Първо можело системата да се прилага за леките автомобили, а по-късно - за автобусите и камионите.

Преди няколко месеца обаче зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Владимир Савов обясни в интервю за “24 часа”, че изискването за съобразяване на поведението на водача не съществува във вече въведени системи бонус-малус в други държави.

При общественото обсъждане на наредбата за тази система преобладаващото мнение било, че поведението на шофьора трябва да се регулира от Закона за движението по пътищата, а не тази задача да се решава от застрахователите и надзора.

Според Савов последните изменения в европейското законодателство поставяли акцент върху това задължението на застрахователите да определят сами цените и да разработят собствени критерии за бонус-малус, като се вземат предвид основно причинените щети.