Петъкът зъзнещо вали, а фейсбук емиграцията, загърната в топлото одеяло на личното си спокойствие, обсъжда какво не харесва в Лозан Панов

Нека ви помогна. Не са очилата, прическата или необиграното му поведение пред камера. Това, което казва, е трудно за преглъщане.

Аз също се изненадах от лютата чушка, която се оказа този най-голям български съдия. Сепнах се от резкия начин, по който тръгна в медийните си изяви. Но след първоначалния шок осъзнах, че всъщност Лозан Панов прави единственото, което е правил винаги – не мисли за своя личен интерес, нито обслужва нечии чужди, партийни сметки. Просто вижда нещата такива, каквито са. През тези, странните очила.

Да, такъв кандидат за президент май не сме имали. Но ще осъзнаем, че всъщност точно такъв кандидат трябва да разбута блатото от безразличие, което ни е обхванало. Особено когато става дума за президентската институция. Ние с вас от години сме приели, че президентът е парадна личност, държавна статуетка. Свикнали сме с мантрата, че от него нищо не зависи. Че е обречен да се примирява, да бъде заобикалян. Или да се включва в битката за правдата чак когато нещата излязат извън контрол.

Да, Лозан Панов, влезе остро в изборите. И няма никакво значение дали ще спечели тази поредна битка в живота си, защото той всъщност ще постигне нещо важно. От тук нататък към действията на българския президент ще има много по-сериозни очаквания и изисквания.

А това, приятели, е повече отколкото всеки един от нас може да направи, в одеялото си.

Радослав Бимбалов