Двама от очевидците на катастрофата с автобуса на „Струма” и последвалия пожар разказват за случилото се в трагичната нощ

В понеделник срещу вторник през нощта Валентин Георгиев от Сандански пътува от София към Благоевград. Работи като куриер.

„В първия момент си помислих, че гори гората. Пламъците бяха огромни. Да не ви излъжа, но сигурно бяха 2-3 метра. Як огън”, разказва Валентин Георгиев, предаде NOVA

Когато наближава, вижда, че гори автобус. Той е и първият очевидец на трагедията. Полицията и пожарната дошли след него.

„Моят камион беше на около стотина метра. Аз бях първи. И след около 5-10 минути дойде втора, трета, четвърта кола. Натрупаха се тирове. Като слязох от камиона, чух писъците. Оцелелите отстрани пищяха, плачеха. Лицата им бяха в кръв, черни”, разказва Валентин Георгиев.

Мъжът се втурва да помага. Първото, което вижда, е как мъж се опитва да спаси приятелката си.

„Викаше, крещеше: „Полиция, полиция”. Носеше момичето на ръце, обаче я изпусна. Мисля, че той беше с травма на крака, защото куцаше. И той я изпусна на пътя. Преместих момичето в края на магистралата. Мисля, че ѝ бяха счупени краката. Беше без чорапи, боса. На другото момиче пък ѝ беше студено, дадох ѝ якето, за да се стопли. Дадох им вода”, разказва Валентин Георгиев.

Баща се опитвал да спаси сина си от пламъците.

„Крещеше, че синът му е вътре. И тръгна към автобуса, в огъня да спасява сина си. Обаче го спрях, да не върви натам”, разказва още Валентин Георгиев.

Полицията и пожарната пристигнали след около 20 минути. Накрая дошли и линейките.

„От автобуса се чуваше само как се чупят прозорците от горенето. Това е станало явно 10-15 минути преди аз да отида там. И то вече явно, всички са били или задушени, или вече мъртви. Тичах до камиона за вода, за цигари, за якета, постоянно тичах. И като видях, че всеки си стои в колата, нали развиках се. И се развиках назад, да слезе някой да докара още вода”, разказва Валентин Георгиев.

Емил Методиев също се опитвал да помогне, като не спирал да звъни на 112. Охранява строителен обект, в близост до мястото на катастрофата. Той е и първият подал сигнала на спешния телефон.

„Аз мисля, че е гръмнала предна гума. Секунди след като се чу гръм , се появиха пламъците. И както вървеше надолу автобусът, след него оставаше следа от тези малки пламъчета. В момента когато спря, той вече целият гореше. Не само отпред, не отзад, отвсякъде. Докато дойдоха от пожарната, вече се виждаше конструкцията на автобуса. Тези от автобуса мисля, че нямаха шанс да слязат от него. Това не се забравя”, разказва Емил Методиев.