Средната работна заплата забави ръста си

Ръстът на средната заплата в България се забави до 13,1% през второто тримесечие на годишна база, след като през първото тримесечие на годината отбеляза най-чувствителното си увеличение от началото на 2022 г. от 17,3 на сто, сочи справка в Националния статистически институт (НСИ). И това тримесечие ръстът на заплатите изпреварва този на инфлацията. Средната брутна месечна работна заплата за април 2023 г. е 2009 лева, за май - 1935 лв., а за юни - 1927 лв. Икономическите дейности, в които е регистрирано най-голямо увеличение, са "Строителство" - с 8,5%, "Хотелиерство и ресторантьорство" - с 8,3% и "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - със 7,5%, показват предварителни данни на НСИ. Спрямо второто тримесечие на 2022 г. средната месечна работна заплата нараства с 13,1 на сто, като най-голямо е увеличението в икономическите дейности "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива" - с 22,3%, "Строителство" - със 17,4%, и "Транспорт, складиране и пощи" - със 17,2%.

Нормални ли са тези процеси и трябва ли да се притесняваме от ново обедняване? Адриян Николов, икономист от Института по пазарна икономика, коментира темата по БНР:

"Абсолютно нормален е този процес и числата за ръста на заплатите са изключително близки до ръста на потребителските цени. Очевидно се случва едно догонване на инфлацията от работодателите, които се опитват поне да задържат стандарта на живот на своите служители на нивата отпреди голямата инфлация в началото на 2022 година. Това е изключително показателно, че в момента води частният сектор, тоест ръстът на заплатите в частния сектор е значително по-висок от този в публичния и съответно вече сме в ситуация, в която частните фирми дават малко по-високи заплати, средностатистически, от тези в държавния сектор. Това дали ще остане така е все още неясно, защото все пак една голяма част от заплатите в публичния сектор са обвързани и с държавния бюджет. Тъй като този бюджет се забави, най-вероятно големите обсъждания на работните заплати в публичния сектор ще се случат в началото на 2024 година."

Свързано ли е по-голямото увеличение на заплатите в секторите "Строителство" и "Хотелиерство и ресторантьорство" със сезонната заетост на работещите българи - попитахме още Адриян Николов:

"Най-вероятно има нещо общо, все пак говорим за второто тримесечие на годината. Трябва да имаме предвид, че цитирането на проценти не означава толкова голямо номинално увеличение. Иначе недостигът на труд наистина играе доста сериозна роля, тъй като в строителството има доста сериозно търсене на работници, което все по-трудно се попълва."

Потърсихме представители на хотелиерския бранш от Северозападна България. Наталия Бърборска е собственик на къща за гости и ресторант в Спанчевци, община Вършец. Как се справят тя и нейните служители след края на пандемията и има ли повишение на работните им заплати?

"Разбира се, че съм ги повишила - както имат повишение всички разходи, така трябва и заплатите да бъдат повишени, защото те иначе няма как да оцелеят и няма да останат да работят. В момента стоките са със страшно високи цени, заплатите се вдигнаха, осигуровките се вдигнаха, а всички знаем, че колкото и да се вдига минималната заплата, се вдига само осигуровката. Аз направих друга стъпка, с друг бизнес, който е свързан с производство и в момента имам 150 молби за работа. С три пъти по-високи заплати в нашия бранш, имам нула молби" - обясни Наталия Бърборска.

Очаква ли ни ново обедняване и каква е връзката между минималната и средна брутна заплата - потърсихме за коментар Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа":

"Трябва да кажем, че това е нормален тренд - през юни се забавя спрямо април. Това се случва всяка година, тъй като през летния сезон се увеличава броят на наетите лица в сектори като "Строителство", "Хотелиерство и ресторантьорство", "Селско стопанство". В тези сектори възнагражденията традиционно са ниски, в част от тези сектори традиционно и изключително висок е делът на нерегламентирания труд. В него са включени и хората, които получават минимални работни заплати, а всъщност получават заплати в плик. Това са допълнителните причини, поради които се отчита намаление на средната работна заплата, а реално това не е точно така."

Недоволство беше регистрирано в различни сектори, включително и в системата на Българското национално радио, с искания за повишаване на трудовите възнаграждения. В крайна сметка бяха постигнати някои споразумения, но какво следва наесен, когато летните отпуски приключат - това попитахме още Ваня Григорова, икономически съветник към КТ "Подкрепа":

"Част от секторите получиха увеличение в недостатъчен размер, обаче. Това, което се случи с Националното радио, се случи и с НСИ, с Българската агенция за безопасност на храните и редица други сектори, които трябваше да получат по-големи увеличения на трудовите си възнаграждения. Това, което направиха управляващите бе да се опитат по малко да дадат на повече структури, като съвсем тенденциозно пропуснаха редица институции. Нашите искания не са забравени, ще продължават стачните и протестни действия в отделните институции и в отделните градове, надявам се поне да не пипнат текста за минималната работна заплата" - допълни Ваня Григорова.