Везбарката от Гецово с номинация за нематериално културно наследство

72-годишната Николинка цял живот майстори шевици, прави женска риза за 3 месеца

За живо съкровище се очаква да бъде обявена съвсем скоро 72-годишната майсторка на шевици Николинка Ангелова. Възрастната жена владее везането до съвършенство, като изпод ръцете ѝ излизат уникални творби, направени със забравени техники.

"Откакто се помня, извезвам шевици. Бях много малка, когато майка ми започна да ме учи как се прави. Мога спокойно да кажа, че цял живот с желание върша нещо, което ми носи удоволствие".

Това заяви пред "България Днес" 72-годишната Николинка Ангелова от разградското село Гецово. Майсторката на капанската шевица е предложена за попълване на Националната система "Живи човешки съкровища - България". Експертна комисия, назначена от министъра на културата, трябва да одобри номинацията, но самата пенсионерка споделя, че е готова на 28 юли т.г. да получи грамотата си. Николинка е отличена в раздел "Традиционни занаяти, домашни дейности и поминъци" в Националния регистър на нематериалното културно наследство. В комисията влизат представители на Министерството на културата и Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките.

"Когато научих, почувствах изненада. Даже не разбрах какво точно се случва", признава чистосърдечно баба Николинка, която държи всичките ѝ дрехи да са с избродирани шевици.

Първите си уроци по везане получава от майка си, която не може да ѝ предаде пълните си познания, защото умира, когато Николинка е на 14 години. "Тя ме научи на много неща, но не на всичко. И затова трябваше да развия уменията си с много четене. Купувах си списания и различна литература и до ден-днешен чета много, за да научи нови техники. Затова мога да кажа, че при мен има талант, но е развит благодарение на много учене", разсъждава Ангелова.

Въпреки че още от детството си се занимава с везбарство, то едва след пенсионирането ѝ остава наистина достатъчно време, за да упражнява любимото си занимание. Ангелова е родена на 14 март 1949 година в русенското градче Сеново. От родителите си наследява любовта и почитта към традициите. Работи като детска учителка в село Кривня, както и в родното Сеново и град Разград. Преди 15 години се пенсионира и се залавя сериозно със занаята, който я превръща в живо съкровище.

Николинка разбира, че има нещо наистина специално в уменията й, когато се явява на конкурс във Велико Търново и питат дали някой знае как се прави позабравеният капански бод. Оказва се, че тя го знае и всички са силно впечатлени.

"Все се стремя да се усъвършенствам, и сега продължавам да уча нови неща. Разговарям с възрастни хора, за да ми разкажат за мотиви, които мога да направя. Записах се на курс за тъкане на колани. Също така изработвам носии по снимки. Най-често ме търсят българи от чужбина, които искат да бъдат в носия на някой празник. Мои творби има в САЩ, Германия, Англия и други държави. Радвам се, че моят съпруг ми помага", каза още пред вестника живото съкровище.

Изключително важно за Николинка е традициите на нейните предци да се предадат на бъдещите поколения. Затова и обучава деца в тайните на везбата, като и по-възрастни хора я търсят, за да уловят тънкостите на занаята. "Както аз съм получила от моите родители, така искам да дам и на по-младите. Радвам се, че децата проявяват интерес. Работя с малчугани в читалище "Просвета 1883" в Гецово. Имам минимузей и когато дойдат да видят експонатите на живо, още по-силно желаят да се научат", допълни с усмивка баба Николинка.

72-годишната жена е категорична, че се опитва да изработва неща, които никога досега не са били публично показвани. И във всяка своя творба влага много внимание. "Да направиш шевица на една риза отнема изключително много време. Става бавно, като най-много усилия са нужни да обиколиш ризата в долната част, тъй като там дължината понякога е около 2 метра. Извезването на женска риза ми отнема около три месеца", заяви Ангелова, която призна, че за момента е добре със зрението.

"Като хвана иглата, в главата ми е само работата. И вероятно затова се получават шевиците, които правя", завърши скромно майсторката на капанската шевица. И призовава хората да отворят старите си ракли, защото там се крият истинските съкровища, оставени от предците ни.