Общините няма да могат да спират хората да строят заради липсващи улици и неуредени отчуждителни процедури по уличната регулация.

Опитът на 44-ото Народно събрание да прехвърли на собствениците на имоти този забатачен от много кметове проблем надали ще успее, става ясно от становище на Върховния касационен съд по атакувани за противоконституционност текстове от Закона за устройство на територията, пише Сега. Решение по самото дело в Конституционния съд още няма, но становището на ВКС е показателно за проблема с приетите изменения в закона. 

Аргументите на ВКС бяха представени подробно на правния сайт https://news.lex.bg/ поради големия обществен интерес. Текстовете касаят огромен брой собственици на имоти, като ограничават правата им за ползване и застрояване на имотите при неприключили отчуждителни и други процедури за уличната регулация. Според ВКС текстовете са неефективни, несъразмерни на преследваната цел и ограничават недопустимо основно конституционно право. 

Във вида, в който са приети, текстовете задължават общините да отказват издаването на разрешение за строеж, ако уличната регулация не е приложена. Законът обаче не предвижда след този отказ да бъде задействана процедура по прилагане на уличната регулация, а самият собственик не може да направи за тази процедура абсолютно нищо - тя е в ръцете на общината, изтъкват съдиите. Нещо повече - прилагането на уличната регулация засяга голям брой имоти и много собственици.

Законът предвижда отказ на строително разрешение, но не и задължение да се предприемат действия по отношение на останалите засегнати имоти. Освен това ЗУТ изрично съдържа ред как се осигурява достъп до строежи в имоти с неприложена регулация - като възможност за създаване на временни пътища, тоест законът предвижда строителство да може да тече и в такива случаи, изтъкват в становището си от ВКС. 

Със сходни аргументи съдът отхвърля и забраната да се въвеждат в експлоатация вече построени обекти в територии със средно и високо застрояване с неизградени пътища. Тази забрана не е ограничена във времето и това я прави неопределена и непредвидима като резултат. Предвидено е тези текстове да засегнат и вече разрешени строежи, което е придаване на обратно действие на закона, ограничаващо вече придобити права, счита съдът.

Текстовете, по които се произнася ВКС, бяха остро критикувани от Камарата на архитектите в България, стигна се и до безрезултатно вето на президента. Впоследствие омбудсманът Диана Ковачева сезира и Конституционния съд.