Русе влиза в топ 10 по заетост с научна дейност

Научноизследователската и развойната дейност (НИРД) в България продължава да е концентрирана основно в големите икономически центрове, като столицата София поема основната част от ресурсите. Около три четвърти от разходите за НИРД и повече от половината от заетите в тази сфера са съсредоточени в столицата. Въпреки това, има и малки общини, където научната дейност играе ключова роля и формира значителен принос за местната икономика.

През 2022 година разходите за научна и развойна дейност в страната, направени от предприятията, държавата, висшите учебни заведения и неправителствения сектор, достигат общо 1,27 милиарда лева. Очаквано, София доминира в това отношение с почти 938 милиона лева, което е близо 75% от общите разходи. Пловдив и Варна също допринасят със съответно 56 и 40 милиона лева. Сред общините, които инвестират над 10 милиона лева в НИРД, са Плевен, Русе, Стара Загора, Казанлък и Бургас, като Пещера също попада в топ 10 благодарение на голямото присъствие на фармацевтичния сектор.

По отношение на заетите в НИРД, София отново води с 55% от общия персонал в тази сфера или 21 хиляди души от малко над 37 хиляди в цялата страна. Други значими центрове са Пловдив с 3,3 хиляди заети и Варна с 2,5 хиляди. Останалите градове в топ 10, където има значителен брой заети в научната и развойна дейност, са Русе, Стара Загора, Плевен, Бургас, Велико Търново, Казанлък и Габрово. Очевидно е, че наличието на университети и високотехнологични производства играе решаваща роля за концентрацията на научния потенциал в тези общини.

Интересна е и разликата в разходите на един зает в НИРД. Малката община Етрополе заема първо място в тази класация с инвестиции от 60 хиляди лева на зает, докато София остава на второ място с 45 хиляди лева на човек. В челната класация по този показател влизат и други по-малки общини като Пещера, Силистра, Смолян, Ботевград и Троян, където средствата на човек надвишават средното за страната от 34 хиляди лева. Това съотношение между разходите и заетите дава ясна представа за ресурсите, с които разполагат учените в различните региони.

Разликите в разходите за научна и развойна дейност в различните общини са индикатор за неравенствата вътре в страната. В международен план обаче България продължава да изостава по този показател. Според данните на Евростат страната инвестира едва 0,8% от своя БВП за НИРД, което е далеч под средните 2,2% за Европейския съюз и значително под над 3% за водещите държави. Това ограничено финансиране пряко влияе на иновационния потенциал на България и съответно върху възможностите за по-бърз икономически растеж.