Те са образовани и възпитани, с идеи и самочувствие. Свободни, независими, успели, прагматични. Но и идеалисти. И не, това не е "проект на Радев" или на другиго. Това си е техният проект. Без тях нищо няма да се промени

Коментар от Ясен Бояджиев за Дойче Веле

При откриването на новото Народно събрание почти всички повтаряха, че големият залог за неговия успех е справянето с кризите, които са ни налегнали или ни заплашват. Да оставим настрана въпроса, че самото вайкане за тежестта на тези кризи е донякъде попресилено и излишно на фона на много от преживяното през последните вече над 30 години.

Какво още е заложено

На успеха на този парламент обаче са заложени и други, още по-важни неща, а провалът му може да има и друга, още по-висока и дълготрайна цена от някакви конюнктурни икономически несгоди.

Първо, разбира се, е заложена самата промяна, от която обществото ужасно се нуждае - освобождаването на превзетата държава, демонтажът на корупционния модел, връщането на законността и справедливостта.

Второ, заложена е безкрайно закъснялата модернизация на страната - предприемането на вечно отлаганите реформи и ускорено преодоляване на изоставането във всяка област на живота.

Трето, превръщането на България в по-привлекателно място за завръщането на хилядите, избягали от нея, без които бъдещето изглежда нерадостно.

Не по-малко важно

Тук обаче ми се иска да акцентирам върху още един залог, свързан с този парламент, който ми се вижда не по-малко важен, а и по-болезнен от другите. За първи път се открива възможност управлението на държавата да е в ръцете на толкова голяма група млади хора.

Те са високо образовани, с нови идеи, цели, възпитание и самочувствие. Те са свободни и независими, защото (за разлика от други) днешното им битие и бъдещото им развитие съвсем не са задължително обвързани с пребиваването около държавната софра. Това са нашите деца, родили се или поне израснали след 1989-а.

Те са успели, прагматични, но и идеалисти. Това не е „проект на Радев” или на когото и да било друг - това си е техният проект. През последните години те постепенно са узрели за идеята и необходимостта да вземат нещата в свои ръце. Затова са изоставили бляскавите си кариери, високите си доходи, успешните си бизнеси - за да се ангажират с решаване на проблемите и с бъдещето на страната си. За да се опитат да я променят качествено.

Успехът им не е гарантиран

„Време е за всички нас да си свършим работата”, каза един от тях. Техният успех обаче съвсем не е гарантиран. Защото зависи не само от тях.

Успехът им е заплашен, първо, от рутината, инерцията, зависимостите, алчността, личните и партийните егоизми на част от по-старите и по-опитните в политиката.

Но е заплашен и от нещо още по-страшно. От озверялата съпротива на онези, чиито досега несмущавани от нищо привилегии са застрашени от задаващата се промяна. Те все още разполагат с огромна икономическа мощ и ключови властови лостове и със сигурност няма да се предадат без бой. Това, впрочем, може да обясни някои вече случващи се или (със сигурност) предстоящи събития. Като войната в ДКК например. Или някои странни развития и пазарлъци във водените коалиционни преговори. Защото, не се съмнявайте, някъде на или около масата на тези преговори са се наместили и подставени (купени) лица на задкулисието.

Ангажирането на младите с политиката е може би последният шанс за България и за всички нас. Ако този шанс бъде пропилян, ще е страшно. Страшно не толкова за тях - те ще си стегнат куфарите, ще си вземат шапките и ще се върнат към личните си кариери тук и по света. Страшно ще е за нас, останалите. Защото те без нас могат, но ние не можем без тях. Нищо в тази страна не може да се промени към по-добро без тях.