Тази година област Русе няма да бъде защитена от ракети за обезвреждане на градоносните облаци.

Районът ще бъде защитаван само със самолети, каквито обаче не се очакват скоро. Миналата година градушките поразиха над 50% от реколтата в областта, предаде БНТ.

Вече 15 години Иван Караиванов отглежда пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и грах в землището на село Кривня. Казва, че почти всяка година част от продукцията му е унищожена от градушките. Притеснен е, че и това лято ще е беззащитен от природната стихия.

Какви са били загубите ви?

Иван Караиванов - член на УС на Националната асоциация на зърнопроизводителите: О, различни! От 20 процента, 30 процента, до 100 процента унищожаване, не на всички площи, на отделни площи. Зависи откъде минава облакът. Не, нашият район не е защитен, до Плевен е защитата от градушки. И има голяма нужда да бъде защитен.

Затова земеделците настояват да се разшири обхватът на системата за борба с градушките, така че да бъдат защитени всички обработваеми земи в страната, както и урбанизирани територии. Според тях новият проектозакон за защита от природни бедствия трябва да бъде приет максимално бързо, но след широко обсъждане със заетите в бранша.

Вергиния Кръстева - заместник-министър на земеделието, горите и храните: Бих казала, че не делим страната на северна и южна. Министерството е изготвило проект, който е минал през Министерски съвет и вече се разглежда на заседание на Комисията по земеделие в Парламента. В тази сряда, която мина, имаше такова заседание. Информацията, която имам, е, че има така известни становища по тази тема, които са пристигнали в комисията от браншови организации и заседанието от сряда е отложено за идната сряда. Тоест предстои гледането на закона в Комисията по земеделие на първо четене, срокове не бихме могли да кажем, защото това са срокове на парламента.

С превенцията срещу градушките ще се заеме ново държавно предприятие, което ще се финансира от бюджета и от вноските на земеделските стопани. То ще извършва радиолокационно измерване на валежите и ще осигурява радарна метеорологична информация. Според предварителните разчети издръжката му ще е 230 млн. лв. годишно.