Дете проговори на гроба на българската ясновидка Преподобна Стойна в събота на 17 декември, научихме от "България Днес" от таткото на 6-годишното момченце Ивелин И. - Велизар.

Той не можа да сдържи сълзите си от радостта, която споходила семейството на панихидата по случай 83-годишнината от кончината на българската ясновидка Преподобна Стойна.

"Чудото, както го наричаме със съпругата ми, стана ей така, както си говорим с вас. Като беше на 2 години, малкият падна от стълбите в къщата ни и оттогава не говори. Къде ли не сме го водили по доктори, психолози, обиколихме навсякъде. Само на Бог се надявахме накрая", сподели 45-годишният Велизар.

На гроба на светицата всяка година нещастните и болни хора намират утеха и изцеление

Двамата със съпругата му Елена чули от нейна колежка, че на гроба на Преподобна Стойна се случвали все добри неща - болни си тръгвали съвсем здрави, а малки деца, страдащи от психични проблеми, дни след посещението в Златолист се оправяли.

"Това бе една надежда за нас. Решихме да посетим тази панихида на 17 декември. Знаехме, че ще я направят тогава, въпреки че Стойна е починала на 22 декември. Много пъти сме били и на гроба на Баба Ванга, която приживе смятахме за светица. Но щастието сега ни се усмихна. Как стана ли? Ами Ивчо, както си седеше и слушаше думите на свещеника, се обърна към мен и ми каза: "Татко, запали ми пак свещта". Разплакахме се с майка му, а няколкото човека присъстващи спряха церемонията и заедно се порадвахме на чудото", разказа развълнуваният мъж.

Засега той не желае да разкрива самоличността си, защото не иска да става медийна личност, не желае и различни хора да го разпитват за проблема му с детето, за да не нарани психиката му.

Миряни слагат снимките си в стаичката на монахинята. Така цяла година ще са здрави

"Единствен син ми е, разказвам ви това, защото смятам, че трябва да се пише за хубавите неща, които все пак ни се случват. Хората трябва да вярват и да се надяват, че чудесата около Коледа наистина могат да се случат", споделя Велизар.

Мъжът е решил, че в знак на благодарност всяка година ще дава курбан на името на светицата на датата на панихидата й.

"Това ще е знак и за всички тъжни, обезверени и нещастни хора, които се надяват чудото да ги споходи. Трябва да говорим за Бог, да вярваме и да не забравяме доброто, което ни се случва", категоричен е Велизар.

Хиляди жени се стичат под дървото на Стойна, за да се сдобият с мечтана рожба

"Винаги на рождения ден на Преподобна Стойна - на 9 септември, на датата на кончината й - на 22 декември и на празника на село Златолист - на Гергьовден, идват посетители от цял свят. Повечето преспиват преди народното веселие. Тук още витае духът на баба Стойна и помага истински на вярващите. Местните са ми разправяли какви ли не чудеса, които са се случвали благодарение на светицата. Много бездетни семейства търсят помощ и в храма. Идват чак от Добруджа. После пък кръщават децата си, ако са момичета, на Преподобна Стойна, ако са момчета - на свети Георги. Защото знаят, че светецът и смятаната от местните хора за светица са направили чудото. Но трябва да носиш вярата в себе си. Това е най-важното."

Това сподели кметският наместник на село Златолист - Красимир Кисов, който страда, че в селото вече са останали 12 души, които живеят постоянно в него. "Всичко тръгва за столицата или за чужбина. Тук няма какво да се работи. Но хората се връщат за всеки празник свързан с Преподобна Стойна", обяснява кметът. Преди години местните са били 585 души, а причината да бягат от Златолист се корени освен в липсата на професионална реализация за младите, и в недостига на канализация. Водата се носи в бидони или се изпомпва с помпи. "Дори автобус не минава в селото. А то е само на 5 километра от Мелник", жалват се жителите му.

Получила сили от свети Георги

Историята на Преподобна Стойна е подобна на тази на Ванга, чийто храм се намира в близката местност - Рупите. Стойна е родена през 1883 г. в гръцкото село Хазнатар. Едва 7-годишна, се разболява от едра шарка и ослепява. Родителите й се тревожат дали ще оживее, понеже е хилава, почти не яде, по цял ден стои затворена в стаята. Една вечер майка й чува, че детето говори с някого, а било само. Отворила вратата и се изумила от светлината, която огрявала като слънце стаята. Болното момиче казало на близките си да не се плашат, ами да оставят вратата отворена, че Свети Георги иска да влезе. После я чули с радостни сълзи да говори с този невидим за тях, ала видим за нея, сляпата, Божи пратеник.

След тази случка Стойна започва да говори, че трябва да я заведат в църква. Междувременно родителите й умират и за нея се грижи чичо й. През 1895 г. със семейството си и малката Стойна той се преселва да живее в петричкото с. Ръждак. Племенницата му настоява да я заведе в църквата "Св. Георги" в Петрич и там да я остави. Отиват в храма, ала попът отказва да я вземе понеже е сляпа и няма кой да се грижи за нея.

"Натъжила се горката, зажалила, разказва 89-годишната баба Мария от Златолист, която помни преподобна Стойна и говори за нея с дълбока почит. - Явил й се отново сън и тя рекла на чичо си: "Отведи ме в църквата на Долна Сушица, старото име на село Златолист, там ке ме вземат." "Арно“, казал той, качил я на магарето и дошли в наше село. Казали на поп Георги каква е работата, той рекъл, че ще свика хората и каквото решат, това да е. Бил барабана, събрал се народът. По-младите казали: "Не можем го гледа това дете, то е кьораво - иска гайле." А старите им се сопнали: "Как така не можем!? Ке го гледате вие, момите. Едната ке го пере, другата ке го храни, третата водичка ке му носи." И така останала Преподобна да живее в Златолист. Направили й малка стаичка на горния етаж на църквата и в нея тя живя, докат се спомина. Аз бях на 16 години, когато почина", пише в спомените си за Стойна баба Мария. Според нея пророчицата била хубава, руса жена, кротинка и тиха, хранила се само с плодове. "Едно джезве, една лъжичка, чашка и чинийка - това и бе покъщнината. Като ме заболи глава, тичах при нея. Тя взимаше честния кръст, туряше го в чашата с вода, думаше му молитвичка, после ми даваше да пия. И главата ми минаваше, и всичко", пише приживе баба Мария.

Ванга я считала за по-силна

Баба Ванга казвала за Проподобна Стойна, че е три пъти по-силна от нея самата. "Три пъти по-силна от мен е Стойна, да знаете, да помните." Баба Мария си спомня в писанията си, че Ванга винаги идвала на празника на Гергьовден в селото. Преподобната живеела само в храма "Свети Георги". Шетала из двора, а там има около 30-метрово дърво на повече от 1300 години и за България е като дърво на живота. Между колоните му Стойна е вързала люлка и често жените се люлеели там, така лекували безплодието си. Смята се, че мястото, където расте дървото, е единият от върховете на енергиен триъгълник. Останалите елементи са Рупите и параклисът "Свети Теодор Тирон" в село Катунци.

Можела да левитира

Житието на Преподобната се намира в храма и всеки може да го прочете. Там се пази и сребърния кръст, който Стойна Димитрова носи цял живот. Твърди се, че ако святата реликва се пусне във вряща вода и после човек пие от нея или се измие, повече няма да страда от главоболие. Житието на светицата разказва как веднъж един мирянин дошъл да почете Господа. Застанал отстрани на Стойна и съзрял, че всъщност Преподобната не се допира до пода, а се носи на метър над земята. След като приключила с молитвата си, извикала човека, който още недоумявал, и го помолила до смъртта й да не споделя с никого на какво е станал свидетел. Възрастните хора твърдят, че Стойна често напускала тялото си и била като мъртва в продължение на дни. След като се събудела, разказвала чудни истории. Днес стаичката й е запазена във вида, в който пророчицата я е оставила. Вътре се влиза с чехли. Всеки посетител оставя нещо свое за здраве. Таванът на стаята й е окичен със снимки. Има поверие, че този, чиято снимка е поставена там, ще се радва на завидно здраве. На масичката в стаята има книга, в която всеки посетител записва желанията си.