Бях решил никога повече да не пиша за нашите трагедии. Сърцето ми вече е изтръпнало от все едно и също

Сега гледах, четях... И взех телефона... Защото пак виждам пелената...

Оная толкова позната и толкова любима пелена на Балканите.

Дето зад нея все никой не вижда сърцето на проблема.

А то е ясно! Бедността и корупцията!

Но в нашата мила и родна страна обикновено най-очевадното не се... вижда. Ще му извадите, но не, не го вижда. Или се прави, че не го вижда. Защото не иска да го вижда.

Затова пак напрягам отслабнали очи. Хайде, пак си казвам, за последен път. Та дано...

В началото на демокрацията, когато, обезумяло от свобода, моето поколение се юрна към света, който доскоро бе само мираж, първата и най-любима дестинация за туризъм бе ... Охрид!

Сантимент, комшии, да, имаше го и този момент, пък и един език...

Но всъщност основната причина за този туристически "бум" бе ...евтинията. За няколко десетки лева и хоп - екскурзия в чужбина. И аз ходих няколко пъти. Как ще изтърва подобно нещо? Хем красиво, хем любопитно, хем нашенско, хем, най-важното, евтино...

Пътуването - натам и насам нощем, за да спечелим през деня часове за разглеждане. А и да не дадем парички за хотел.

За да ни е по джоба.

Какво от това, че ще се мъчим превити о две цяла нощ , че на другия ден ще сме като пребити... Евтино, евтино, евтино...

То и "хотелите", в които спяхме тогава си бяха просто едни... казарми. Спомням си първия път спяхме, мъже и жени, че и деца, аз бях с дъщеря ми, е една полупостроена къща, хубаво бе, че бе топло времето, кокошки, петел, и, как пееше гордо той по... български!

Абе, мила, родна идилия... Но... евтино... И стопаните доволни, и ние също...И гледахме, снимахме, ех, Охридското езеро...

Така беше преди 30 години.

После любимата дестинация се промени - към Турция. Дрешки, особено кожух, златце от Капълъ чарли... И пак транспортът спането по същия начин. Нощем, в най-евтини хотели...

Мизерията отива на екскурзия. Екскурзия - далаверка...

Натам чанти, натъпкани със сирене, кашкавал, коняк, ракия, насам -- парцалки, синджирче...

После дойде ред на Гърция. Най-богатата от съседките. Но начинът на екскурзия пак бе оня, да, същият! Нощем! Спане под маслиновите дървета, това бе ноеото е картината ...И лъскавите витрини, и сиртакито...

Е с годините малко се промениха нещата. Но пак си остана почти същото. Особено ония екскурзии през уикенда до морето. Най-обичният маршрут беше - тръгваш нощем, сутринта си на гръцкото море, вадиш торбата, постилаш вестника с голите мадами, помните ли ги, , хапваш доматки и сиренце, топваш се в студената и солена вода, вечерта пак обратно тръгваш с автобуса ..

Евтино... Спестяваш... Връщаш се пребит. Но щастлив - аз бях на гръцкото море. Колко е чисто...

Сега македонците са в същото положение. Защото те още не са европейци, докато ние вече сме в Европата и щурмуваме богатите западни страни.

И сто - 45 жертви...

Българските медии като гарвани кълват... И никой от тях не се запитва дори, не вижда очевадното!

Сърцето на проблема! Да, бедността и корупцията!

Изначалната причина за тъгата на балканското ни битие. Вечната тъга.

Корупция, крадене като за световно, съчетано с нашенска некадърност, безотговорност, мърльотевина, тарикатщина, няма по-голяма тарикатщина от балканската ...

И оттам - мизерията!

Контролираната мизерия , за която единствен пуша аз от сто години. И която никой друг не забелязва. Или не иска да види.

Човешка грешка, заспал шофьорът, пътят бил лош...Все следствия, а не сърцето на проблема.

А той, дами и госпожа, е това - крадене и мизерия!

От раждането, та до смъртта!

" Я да не се минем и да не настигнем..."

Аванта, икономийка, на баницата мекото... Да, това е.

Балканите...

Мизерията на света тръгва на екскурзия...

Внимание!

Опасност!

Привършва този пореден срок текст вопъл.

И виждам по най-гледания новинарски канал във Франция надпис. 

Новина в широка от новини с подобни тъжни състояние за войни и катаклизми в Етиопия, Мали, Китай...

Световната бедност. И нашата там.

Винаги.

Но кой у нас да я види?

Дс, " Няма по-сляп от този, който не иска да види"....

Димо Райков