Уговарянето на адвокатско възнаграждение, което е под минималното предвидено в наредбата на Висшия адвокатски съвет, вече няма да е дисциплинарно нарушение.

Това предвижда проект за промени в Закона за адвокатурата (ЗА), внесен от председателя на правната комисия в парламента Анна Александрова (ГЕРБ), Иглика Иванова-Събева (ГЕРБ), Емил Димитров (Обединени патриоти) и Симеон Найденов (Воля), научаваме от Лекс.

В момента чл. 132, т. 5 от закона предвижда, че дисциплинарно нарушение е „уговаряне на възнаграждение от клиенти, по-ниско от предвиденото в наредбата на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа освен в случаите, когато в този закон и в наредбата е предвидена такава възможност“.

Депутатите предлагат точката да отпадне от закона, но в същото време въвеждат по-общо формулирана предпоставка за образуване на дисциплинарно производство срещу адвокат. Според проекта това ще става и при „неизпълнение на други задължения, предвидени в този закон, в Етичния кодекс на адвоката, в актовете на Висшия адвокатски съвет или в решенията на органите на адвокатската колегия“.

В проекта са разписани и очакваните правила за определянето на минималните адвокатски хонорари, като съобщавайки за внесения законопроект Висшият адвокатски съвет (ВАдС) припомня, че решение за такива изменения взе самият той през юли.

Въпросът как да се променят правилата за определянето правила на минималните възнаграждения е висящ от 2017 г., когато Съдът на Европейския съюз (СЕС) обяви, че в сегашния им вид могат да ограничат конкуренцията, защото се определят от самата гилдия и са задължителни за съда.

Само преди месец пък тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени едно от последните увеличения на минималните адвокатски хонорари, въведени през 2014 г. в Наредба №1. Решението на ВАС обаче не засегна основния въпрос за критериите, по които трябва да се определят минималните възнаграждения, а съдът отмени наредбата, защото не са спазени изискванията на Закона за нормативните актове, свързани с публикуване на проекта за обществено обсъждане.

Решението на въпроса, предложено от ВАдС и възприето в проектозакона на депутатите е, че при приемането на наредбата, съветът ще зачита обществения интерес, качеството и достойнството на адвокатската дейност.

„Висшият адвокатски съвет приема наредбата по ал.2 въз основа на функционален анализ на адвокатската дейност, при който се отчита обема и сложността на предоставяната правна помощ, материалния интерес и другите защитавани права и интереси, и отговорността на адвокат“, е другото предложено изменение в чл. 36 от ЗА, което дава насоки за изискваните от СЕС критерии за определяне на минималните хонорари.

В мотивите на вносителите изрично е посочено, че предложенията са направени при зачитане практиката на Върховния административен съд, както и заради решението на Съда в Люксембург.

„Развитието на обществените отношения поставя нови изисквания към функциите, правата и задълженията на адвокатурата и нейните органи. Предлаганите промени са важни и доразвиват вижданията и традицията на българската адвокатура.

Изследването на практиката по прилагането на закона разкрива необходимостта от по-детайлна уредба, уреждаща адвокатската дейност, предпоставките за определяне на справедливо и балансирано адвокатско възнаграждение, и условията за реда и обжалване на решението за приемане в адвокатска колегия“, пише още в мотивите към законопроекта.

Промяната в чл. 7 от ЗА, засягаща обжалването на решение за приемане в колегия, е само една и гласи, че Върховният касационен съд ще се произнася само по направените оплаквания, без да събира нови доказателства.

Депутатите предлагат обаче промяна в процедурата при избиране на органите на адвокатурата, според която предимство ще получават адвокатите с по-голям стаж. В момента законът предвижда само, че за избрани се смятат кандидатите, получили повече от половината действителни гласове.

В проекта е предложен нов текст, който гласи, че „когато за последното място от състава на съответния орган или за делегати за общото събрание на адвокатите от страната, двама или повече кандидати са получили равен брой действителни гласове, за избран се счита този от тях, който има по-дълъг адвокатски стаж“.

Не на последно място, депутатите въвеждат избор на адвоката дали да влиза в съдебно заседание с тога. В момента това е задължително, а предложението е в закона да се запише, че адвокатът може да влиза с тога в съдебно заседание. В мотивите на проекта се казва, че е съобразена невъзможността във всички съдилища в страната да се осигурят помещения за преобличане и съхранение на лични вещи.