Всички сме чували за Мадарския конник. Освен този глобален символ на България обаче, в района се крият тайнствени пещери и внушителна крепост

Тази седмица в рубриката „Дотам и обратно” Ники Василковски по NOVA ни отвежда край Шумен. Сред безкрайните полета на Североизтока се издигат скали, дали подслон на най-древните жители на Балканския полуостров. В пещерите на Мадарското плато са закътани тайнствени тракийски светилища, а над тях грее един от символите на България - царственият Конник Победоносец.

Резерватът, оплел в себе си уникални за страната ни природни дадености и история назад към зората на човечеството, е само на 10 минути с кола встрани от магистрала „Хемус”, на половин час от Шумен и на около час от Варна. Само на 2 километра от центъра на село Мадара се озоваваме непосредствено под скалите на платото, където неизвестен скулптор е сътворил един от шедьоврите на средновековното българско изкуство. Една от историческите хипотези свързва скалния релеф Мадарския конник с хан Тервел и мощта на Първата Българска държава.

Ако се загледаме в скалния релеф, ще видим конника, ясно се отличава и прободеният с копие лъв. Класическа победна сцена, подхождаща на царска персона. Ако вдигнем очи нагоре пък, платото изглежда високо и недостъпно. До върха обаче има път - стълби, които се вият в скалите. Изкачването е почти отвесно и е възможно да изплаши някои хора със страх към височините. Поставените парапети обаче, са достатъчна гаранция за безопасност.

Само на 400 метра надморско равнище, от ръба на скалния венец, се открива неповторима гледка към плодородните полета на Дунавската равнина.

На това стратегическо място са се издигали двуметровите зидове на военното укрепление „Мадара”. Неговата основна цел е била да опази древните български столици Плиска и Преслав. Днес останките напомнят за казармени постройки и църковен храм.

Слизаме обратно в основата на платото, където сред дърветата е скрит „Даул таш” - едно от окултните старобългарски светилища. Векове преди да приемем християнството, там са се извършвали езически жертвоприношения. Вярва се, че и днес мястото е заредено с енергия.

Варовиковата снага на Мадарското плато е била дом на един от най-големите скални манастири с над 150 пещери, приютили църкви, гробници и килии на монаси-отшелници. Към днешна дата можем да разгледаме запазеният параклис “Свети Пантелеймон”. Точно зад него вниманието ни привлича огромен естествен процеп.

Няма как да не забележим и един доста внушителен процеп в скалите. В момента долната му част е затрупана, но между скалите има древен път, който свързва пещерите с крепостта.

Пещерите в района са специални. Те са били убежище на хората още от каменната епоха, хилядолетия преди Христа. По-късно траките са превърнали голямата пещера в светилище на нимфите. Огромната ниша се свързва и с бога-лечител Асклепий. Затова дори и днес водата, която се стича по скалния навес, се смята за лечебна.