За Съюза на демократичните сили иде реч, оня дето беше първата мощна дясна коалиция, после мощна партия - и в опозиция, и в управление. Днес е част от не толкова мощното нещо Реформаторски блок, съставено от 5 партии. Но дори и там вече направо не го броят СДС-то.

Когато някой рече - и от реформаторските редици, и извън тях - „двете големи партии" вече всеки се сеща за ДСБ на Радан Кънев и за ДБГ на Меглена Кунева. Не за великото СДС. То е там някъде „барабар Петко с мъжете" заедно с останалите 2 партийки от Блока, на които почти никой и за заглавията им не се сеща.

Вярно е, че за разлика от ДСБ, СДС в момента си има цял министър - лидерът Божидар Лукарски. Но пък Радан управлява депутатската група на РБ в парламента, а и всички първо него си представят като се каже „лидерите на реформаторите". И ако Лукарски е министър на икономиката, то Кунева е вицепремиер.

Това е по отношение на „политическата реализация" на съставните части от Реформаторския блок. По-важното обаче е друго - СДС не може да се реализира вътре в Блока - в собствената си коалиция. Все едно го няма. Единствената „голяма новина" от доста време е, че СДС-то искало с вътрешни избори реформаторите да си излъчват кандидати за местните избори наесен.

Вярно е, че сегашните ръководители на синята партия са били млади и зелени през 1996 г. когато „предците им" с такъв вътрешнопартиен вот успяха да отвеят президента Желю Желев за нов мандат и да кандидатират напълно непопулярния, дори неизвестен Петър Стоянов.

Но тъкмо защото все още са млади, а евентуално вече не толкова зелени, би трябвало да са наясно, че „исторически" трикове от славното минало понякога просто си остават в историята и не действат като да включиш например миксера в кухнята всеки път като ти потрябва.

Докато в СДС са се забили в спомени по отминалите времена, ДСБ и ДБГ водят политиката на Реформаторския блок. В момента съвсем политически Кънев и Кунева си подават топката. Вдигат акциите на собствените си партии и на Блока като цяло.

Вместо разединяващите вътрешно партийни избори, каквито биха се оказали в сегашния политически момент, искат да постигнат „единство между партньорите" - тези 5-те в РБ. До 20 юли те трябва да се разберат дали да се запишат с единна регистрация в ЦИК.

Пак до тогава - до 4 дни, трябва да е ясен „пакетът" с имената на кандидатите за кмет на София, за 24-те столични района, както и подредбата в листата за Столичния общински съвет. И всичко това се прави с ДСБ и ДБГ отпред. Докато СДС си гледа историческия пъп.

Точно затова партиите на Радан и Меглена със сигурност ще пишат „историята" на Местни избори 2015 - те ще подредят и кандидат-кметовете, и листите за общински съветници. А СДС ще го играе „случаен минувач - случайно влязъл в масовката".