Cлед поредния кървав атентат в Турция просто няма как да кажем Je suis Istanbul, тъй като той очевидно е насочен против чужди туристи.

Три от четирите жертви са израелци (петият вероятно е атентаторът), а двама от тримата имат и американско гражданство. 24-ма от 36-имата ранени са чужденци, а от тях 11 също са израелци. Тоест някаква тъмна турска сила убива юдеи и християни, които се осмеляват да стъпят в Истанбул. Не, това не е Париж, пише в своя статия Валери Найденов, в-к "Труд".

Властите най-вероятно пак ще стоварят отговорността върху кюрдската ПКК и ще покажат дори фотография, но защо им е на кюрдите да избиват американо-израелци? Нали в момента САЩ ги снабдяват с оръжие? Атентаторът вероятно е джихадист от “Ислямска държава” (ИД) или може би член на “Ислямското братство”, което напоследък е официална религия в Турция. А и в Турция има още поне 3-4 групировки, които също си падат по атентатите, като започнем от близките до властта “Сиви вълци”, джихадистите от ИД, арменските отмъстители, както и самите турски тайни служби - те пък бяха заподозрени в окървавяването на предизборните митинги миналата година.

С други думи, Турция сама се докара до това избухливо състояние

И в миналото там се случваха атентати, но не повече от един на две-три години. Сега видяхме 3 само за месец. Явно има геометрична прогресия, която много прилича на гражданска война. Дано не се стигне и до атомни бомби. Защото Саудитска Арабия май вече пусна една в Йемен.

Иронията е, че буквално преди 2 седмици Гърция призна Турция за “сигурна страна” под натиска на Германия и Франция. Това било необходимо заради договора за бежанците, иначе нямало реадмисия. Но истината е, че в момента Турция е поне 100 пъти по-несигурна откогато и да било през последния половин век. Дори по време на военните преврати в миналото тя бе 99,9 пъти по-сигурна.

Явно официална Европа се е докарала до състояние на пълен когнитивен дисонанс. Тя живее на съвсем друга планета. И няма как да спре цунамито от бежанци, ако не стъпи на земята и не каже очевидната истина за Турция.

А истината е, че Турция създава бежанците и ги насочва. Тя е един от авторите на гражданската война в Сирия наред с Катар и Саудитска Арабия. В момента тя е и основният спонсор на джихадизма, защото през нейната граница минават снабдителните линии и търговията с ограбения петрол. И когато кюрдите се опитват да затворят пътя на снабдяването, Турция ги обстрелва и бомбардира. Толкова много доказателства станаха публични, че вече и слепите прогледнаха.

Освен това Турция в момента извършва геноцидни репресии срещу собственото си кюрдско население – един факт, за който Европа продължава да си затваря очите. Кюрдските райони в югоизточната част на страната вече приличат на снимките от Алепо.

А какво да кажем за репресиите срещу свободното слово, закритите или окупираните телевизии и вестници, цензурата във фейсбук, арестуваните журналисти? Не само словото - в Турция вече се репресира и мисълта. На 14 март, веднага след предишния атентат, президентът Ердоган заяви: “Няма разлика между терориста с пушка и бомба в ръцете и тези, които използват писалката, за да подкрепят терора. Фактът, че един индивид може да бъде депутат, учен, автор или журналист, не променя факта, че тази личност е терорист.”

Така погледнато, авторът на тази статия също е терорист. Ако е така, значи съм в културна компания. Защото само преди месец 1128 известни турски и световни учени и интелектуалци подписаха петиция под заглавието “Ние не искаме да бъдем партньори в престъплението”, в което призоваха Ердоган да спре репресиите срещу кюрдите. В отговор Ердоган арестува 30-40 от подписалите се терористи на мисълта.

Проблемите на Турция с кюрдите не са от днес или от вчера, но след споразуменията през 2003 г. те бяха вкарани в мирно и цивилизовано русло. Ердоган насила изкара нещата извън това русло.

През септември 2014 г. джихадистите от ИД нападнаха кюрдския град Кобане в Сирия, на една ръка разстояние от границата с Турция. Ердоган не пусна кюрдските бойци от Ирак да се притекат на помощ на своите сънародници и така осъди стотици мирни жители на заколение, жени на изнасилване и така нататък. Естествено, че кюрдите ще обърнат другия край.

Миналата година в Турция се състояха парламентарни избори, на които прокюрдската Народна демократична партия (НДП) взе 13 на сто и така мина 10-процентовата бариера, сложена специално за да държи кюрдите извън парламента. Това препъна амбицията на Ердоган да промени конституцията и да въведе президентска република. Затова неговата партия отказа да прави коалиционно правителство и тръгна към повторни избори. И за да убеди електората, започна кървави репресии срещу митингите на НДП, атаки срещу партийните й централи, арести на лидерите. Всеобщо е мнението, че вторите избори не бяха демократични.

Но вместо да признае, че две и две е четири, официална Европа обеща още повече да ускори приемането на Турция в Европейския съюз – един клуб, в който по устав би трябвало да членуват само перфектни демокрации с пълна свобода на словото и без проблеми с малцинствата и със съседите. По всички тези точки Турция е точно обратното.

Очевидно Европа лъже себе си, че Турция отговаря на тези условия. Но тя лъже и Турция, че ще я приеме. Турция пък лъже, че ѝ вярва. И освен това лъже, че иска да влезе в ЕС. Истината е, че вълната с бежанците е оръжието, с което Ердоган иска да задуши Европа, да ѝ свали гащите и да я налага, докато не получи своето. А какво е “своето”? Според агенцията за стратегически проучвания “Стратфор”, която минава за частен филиал на ЦРУ, истинската цел на Ердоган е така да притисне Европа, че тя да се съгласи да въведе “зона, забранена за полети” в Северна Сирия. С подобна зона започнаха и събитията в Либия. Освен това Ердоган иска да създаде на сирийска територия “безопасна зона”, където да изгради лагери за бежанците, а Европа да плаща. На практика това означава, че Ердоган иска да окупира Северна Сирия. Там ще може да се разправи със сирийските кюрди, както си иска и да продължи да получава петрол на безценица.

Според “Стратфор” засега Европа и САЩ се дърпали, тъй като не искали да рискуват война с Русия. Но истината е, че и Европа, и САЩ вече се чувстват гузни за хаоса, който създадоха в Близкия изток. И не биха искали Сирия да се превърне в нова Либия, а Саудитска Арабия и Турция да станат регионални хегемони.

Все повече става ясно и това, че руската намеса е насърчена лично от президента Обама, който вече се чуди как да се отърве от Ердоган. В САЩ този ход дори има официално име – “доктрината Том Сойер”. В знаменитата книга Том бяга от училище и леля му го наказва да боядиса оградата. Той обаче успява да излъже приятелите си, че боядисването е голямо удоволствие и дори ги оставя да свършат цялата работа в замяна на малките им съкровища. Важна подробност е, че действието се развива в градче, наречено “Санкт Петербург”.

Та така и с Путин в Сирия. Ако Обама е Том Сойер, Путин би трябвало да е Хъкълбери Фин. Проблемът на Обама е подобен на европейския – той отдавна е отвратен и от Турция, и от Саудитска Арабия, но е принуден да лъже и света, и себе си, тъй като това са неговите официални съюзници.

Аз не мога да гадая как ще завърши тази опасна игра и дали Ердоган ще се окаже новият Сюлейман Великолепни, но е ясно, че когато мечката играе в съседния двор, ще дойде и при теб. И никой няма да каже Je suis Bulgaria.