"Каквото имам, искам да го деля. Алчността е много лошо нещо"

Египтянинът Нури всеки ден храни бедни хора в заведението си в Пловдив. Сега ще подпомогне с 10 000 лева и Митко, който беше брутално нападнат в Капана, пише Дойче Веле. 

32-годишният Нурелдин Илтамими е египтянин. В родината си е завършил право и история на музиката. Има четири издадени книги, посветени на музиката. В една от тях проследява 60 известни класически творби, посветени на родната му страна. В друга темата е египетската филмова музика, трета представлява портрет на най-известния египетски филмов режисьор. За пръв път идва в Пловдив през 2009 година, като поводът е представяне на една от книгите му. Градът го пленява и той се връща отново и отново. Днес има в Пловдив бизнес, българска съпруга и малка дъщеря.

Философията на Нури

Нури, както го наричат всички, се превърна в знаменитост в последните дни, след като обяви, че ще помогне с 10 000 лева на Митко - уличния продавач на чорапи, който беше нападнат от собственик на ресторант в Капана. В тази история, която има своето продължение в съда, главният герой е спонтанната реакция на младите хора в Пловдив, обявили се срещу насилието. Тя е история за нетърпимостта към арогантното поведение, за бедността и самозабравянето. История за справедливото възмездие, в която място има и Нури.

"Обещах на Митко да го подпомогна с 10 000 лева. Но няма да му ги дам просто така, в ръцете, защото кой знае къде ще отидат. Познавам Митко отпреди, имах ресторант в центъра и всяка вечер го хранех безплатно. Работи това момче - като тръгне сутрин в 9:00 часа, обикаля до 21:00 часа вечерта. Изкарва по 20 лева на ден. Затова му предложих няколко варианта как с тези пари да си стъпи на краката и да направи нещо добро за себе си. Пак с труд."

Нури е мюсюлманин, най-малкият от трима братя в семейството на майор от египетската армия. Майка му работи в Министерството на висшето образование. Отрасъл е на остров в Нил, а съвсем наблизо живеел легендарният египетски актьор Омар Шариф. Именно той се превръща в ролеви модел за малкия Нури, който го вижда как седи на земята и се храни с работниците на улицата, а после раздава на всички пари. Така философията на Омар Шариф се превръща и в негова философия. Когато започва да печели първо от египетския си ресторант в Пловдив, а после от своя гурме бургер бар, Нури започва да храни безплатно хора, които са изпаднали в нужда. Прави го и до днес - всеки ден. Без шумни медийни акции и реклама, както правят други веднъж в годината. Табелата за безплатното хранене е част от външното оформление на малкото заведение. И хората я знаят.

"Знам, че за бизнес мисленето това звучи доста странно. Няма логика. Но е факт, че колкото повече хора нахраня безплатно за един ден, толкова по-голям оборот имам на другия. Вярвам, че Бог ти дава парите, за да стигнат чрез теб до хора, които нямат възможност да ги печелят", казва Нури.

Освен с храна, той подпомага и с малки суми. Заведението му е в района на Медицинския университет, затова там се хранят и много студенти. Повечето си плащат, но тъй като студентският живот рядко е охолен, някои прибягват до милостта му. Тук идват да хапнат всякакви бедни хора. И ги обслужват като всички. Разлика няма, нито някаква извънредност. Защото се случва всеки ден.

Тихо, ненатрапчиво, без шумни акции

"Не съм богаташ, нямам кой знае какви пари. Но каквото имам, искам да го деля. Алчността е много лошо нещо. Понякога я усещам и в себе си, но желанието да дарявам е по-силно. Така съм устроен."

Историята с Митко, нападнат брутално от собственик на заведение, който вече е с обвинение в съда, има няколко сериозни проекции. Етническата толерантност, с която Пловдив е известен в миналото и която днес е поизбледняла, бе осветена ярко от акцията на младите хора в Капана. Това не остана незабелязано и в Столипиново, където се надигна вълна от похвали и благодарности. Продължението на историята с жеста на Нури също се следи с интерес. И сега всички очакват да видят какво ще направи Митко с парите, които Нури иска да му дари. В социалните мрежи столипиновци предупреждават Митко много да внимава, да не бъде несериозен и алчен, да оползотвори сумата за нещо полезно.

Иначе тихата благотворителност на Нури, която едва тези дни стана известна на повече хора, си продължава. А той пише поредната си книга. "Много обичам Пловдив. Тук има атмосфера, добри хора и много история, която ми напомня за родината ми", споделя Нури. Неговата философия да подпомага бедните - тихо и ненатрапчиво, с милост и състрадание, се вписва прекрасно в нашумялата тези дни пловдивска история за доброто. И съвсем приляга на града и неговия дух.