„Голямото бъдеще на Европейския съюз е в разширяването, а Турция е неизменна част от него”, заяви преди време с апломб бившият ни президент Жельо Желев, оказал се една случайна фигура в българската политика, нанесъл повече вреди, отколкото ползи на България и на демокрацията.

Наскоро отново препрочетох нашумялата през 80-те години негова книга „Фашизмът”. Останах крайно разочарован. Един напълно неоригинален, общо взето компилативен труд, без особени приносни моменти, случайно попаднал в полезрението на соццензурата и пак случайно определен тогава като „опасно четиво”, за учудване и на самия автор. Да, в този прехвален след 1989 година. текст (тогава просто имахме нужда от фалшиви герои) няма нищо по-различно и по-опасно от всяка друга подобна монография на соцавтор в соцепохата...

 Да, можем да си обясним това негово изявление като имаме предвид непоследователността и неподготвеността му за поста на държавен глава, а и някои други моменти, за които може да се досетим.

Анкара, знаем, е твърде щедра към своите адепти днес – планът „Йозал” върви с пълна пара, както и турцизацията на България. Та вече близо една трета от Отечеството ни е под „новото турско робство, което според коварния план „Йозал”, както е известно, цели икономическото, но и културното повторно заробване на Балканите и на първо място заробването на България, както и възстановяването на омразната Турска империя, осакатила ни за векове – духовно, езиково, политически, икономически, демографски.

Но ако за софиянци това е невероятно и пресилено, както се изразиха мои познати, то за братята-българи от Кърджали (в превод името на Кърджали е Побелелият Али, или Полски разбойник, според други експерти) си е просто ужасяващата реалност.

В тези директно управлявани от ДПС „вилаети”

 българите се прогонват вече двайсет години, и дори Турция строи там нови жилища за бъдещи заселници. Да не говорим за огромните джамии с минарета и медресетата, които никнат като гъби из цялата страна, дори където няма мюсюлмани. Сега в Кърждали (българското му име е Жерково) ще се строи джамия, която е по-голяма даже от християнската катедрала „Александър Невски” в София.

Няма да се спирам на икономическите аспекти. Турция целенасочено и методично подкопава нашата икономика, пазари, земеделие, лека индустрия, граби водите ни, домогва се до енергетиката. Думата ми е за културата.

Турската „културна” експанзия у нас е вече факт. Докато България съсипва културата си с „реформи”, „делегирани бюджети”, закриване на цели институти, тотално безпаричие (бюджетът само на Виенската опера е четири пъти по-голям от бюджета на цялата българска култура), азиатска Турция налива пари в тази област и дори работи за своята масирана пропаганда в чужбина и особено в България, която счита за своя провинция и свой ареал.

Наскоро открих издателство със задължаващото име „Памет”, като предположих, че е за история, култура, мемоаристика, а се оказа, че е проводник на турската култура и се издържа от турски проекти. И то не е единственото. В страната ни нахлу и голямото издателство „Ерен Медия Груп”, готово да залее нашия книжен пазар с долнопробни турски романи и книгите за величието на османците.

Да, наглостта на днешните турски управници стигна дотам, че направиха „юбилеен влак на Османската империя”,

по чиито вагони окачиха табели с турските топоними (имена) от времето на робството. И сега упорито наричат Пловдив – Филибе, Русе – Русчук, Стара Загора – Ески Заара...

Така ги печатат и върху географските си карти. А на една такава карта за училищата са „присъединили” почти цяла Югоизточна България към... границите на Турция, за което нашето Външно министерство изобщо не реагира. То кога ли е защитавало българските интереси?!

А турските агенти в Народното събрание се сърдят, че хората в древния Пловдив не искали един от централните площади да носи грозното име „Джумаята”. И притискат премиера, който преди обещаваше друго, а сега се прегръща с ДПС и с Ердоган и поднася венци на „славния Ататюрк”, на същият този Ататюрк, който зверски изтреби хиляди християни – арменци, гърци и българи през 1922 година.

Дали в наглостта си „управляващото” ДПС скоро ще поиска да му издигнем за това паметник в центъра на българската столица?

Въпросът със старите турски имена на селища и местности у нас все още не е решен. В красивата ни страна все още имаме стотици прекрасни места с... турски имена. Тези топоними са наследство от робството, както писа великият Иван Вазов, те са „синини от бича”, „следи от теглото”. Защо да не преименуваме, по-добре късно, отколкото никога: Кайлъка, Аязмото, Текето, Джендема, Хисарлъка, Дикили Таш, Саръ баир, Бакаджика, Делиормана, Джумаята, Хаим Боаз, Мусала, Бузлуджа и много други имена, които поразяват и чуждите туристи у нас с примитивното си азиатско звучене? При това, те са чужди имена, натрапени нам от тъмните и безпросветни робски векове. Грешка е, че държавата е оставила тези названия от най-злощастния период от историята ни.

Почти всички народи в стара Европа са били под нечие робство, разбира се, не и под толкова жестоко, дивашко и варварско като турското робство. Повечето географски имена са били променяни от поробителите им, но след освобождаването те не са запазвани, както е у нас. Нито Братислава днес се казва Пресбург, нито Сибиу – Херманщадт, нито Вроцлав – Бреслау, нито Карлови Вари – Карлсбад...

Да, тези имена у нас могат и трябва да се променят – да бъдат назовани с хубави и звучни български имена, та нали са изконнна част от България, а не от някаква си бивша турска Дунавска провинция (Тунъ вилает), за която още бълнува Ердоган в Анкара!

Може ли най-високият ни връх да носи това грозно име, което в превод е нещо като „прослава на Аллах” или по-точно „докосващ Аллах”? А да не се казва, например, връх „Свети Иван Рилски”?

Има ли в днешна Турция или в Гърция, които заграбиха големи части от българска Тракия, съхранени български имена на градове, села, реки, хълмове и местности? Няма! Там освен, че българите са насилствено турцизирани и гърцизирани, са унищожени безвъзвратно и последните белези на българщината.

И едва ли, след законите от 1934 година ще срещнете там дори едно единствено българско географски или лично име. Както няма да срещнете там вече и потомствени българи. Те са или просто претопени или са зверски избити в миналото. И въпросът за признаването на петвековния геноцид още не е разгледан от нашите „народни избраници”, както и въпросът за тракийските българи – прогонени, избити и ограбени от Турция през ХХ век. Премиерът ни, който повече вдига шум, отколкото да върши нещо, просто се сниши пред Ердоган, също както пред Уорлик, Обама и Хилари, и макар да бе обещал преди избирането си да защити България и българския интерес, сега гузно мълчи, и стигна дори дотам, че се опитва да спре връщането на българските имена по българските земи. Макар че това е работа на българските граждани. Рано или късно това връщане все пак ще стане, сигурен съм.

В нарушение на Закона за българските народни читалища вече години наред се турцизират вековни културни средища в Югоизточна и Североизточна България. Културни чиновници-безродници (първа сред тях беше продалата се на Доган вдовица на големия български поет Дамян Дамянов, авторката на чалга текстове Надежда Захариева) дадоха тон на това обезбългаряване. И сега, ако влезете в подобно „читалище” с името на Ботев, Вазов или Захарий, ще попаднете в нещо като турски клуб или кафене. С турското знаме, с деца, пеещи „Турция е в сърцето ми!”, с турски книги, турски списания и вестници, щедро дарени от турски фондации и от тяхното културно министерство, решило, че България е неделима част от Турция.

„Да си върнем България!” е озаглавен един от турските сайтове, разбира се, субсидиран от Анкара.

Да не говорим за турските театри, за кючеци и маанета, които са черните каси на ДПС, които нашия уж възмутен културен министър, уж закри, а си останаха като част от държавните театри в Разград и Кърджали.

А в същото време той закри български театри, филхармонии, фестивали...

Но за министърът не искам да говоря, той освен, че е мултак (както с гордост сам се обяви), е лишен от качествата и културата за този пост. Да не говорим за това, че премиерът обиди или по-скоро се подигра с българската култура и нейните творци, като им натрапи един турчин за министър на културата. Факт, който изуми цивилизования свят.

И така, турцизацията продължава масирано и целенасочено, при това във всички посоки. Купени от Доган медии, скандалният проект „Митът Батак”, платен от Анкара през Берлин,  захаросани турски сапунки на килограм по безродните телевизии Би Ти Ви и Нова ТВ, турски фестивали, турски книги, турски конференции, новини на турски език по Българската национална телевизия, издържана от българския данъкоплатец и т.н.

Турция нагло се опита да си построи паметник на Осман паша на Шипка, представете си, изгради и мавзолей на кръволока от Родопите Енихан Баба, както и паметници-чешми за терористите-атентатори, взривили вагон за майки с деца на гара Буново (сега техните последователи правят второ ДПС  - ДОСТ в услуга на ГЕРБ).

В Стара Загора, където турците, след като я опожариха, избиха зверски 14 500 невинни българи по време на Освобождението и този град може да се нарече „втори Батак”, премиерът откри не очаквания български пантеон, а... Музей на исляма. А сега кметът на Бургас прави в Минералните бани край града заедно с турците... „Музей на хамама на султан Сюлейман” (тоест, музей на банята на завоевателя). Звучи нелепо и комично, ако не беше толкова тъжно и срамно за България и българите. Ще правим Музей на едно от най-кръвожадните главорези от историята, равен на Атила, покорил с огън и меч Югоизточна Европа!

Не знам дали този кмет е чел поне малко от историята ни. Но ако за турците Сюлейман е „Великолепния” (макар че в телесериала си турците го показаха и като убиец, и насилник), то за нас той е бил по-страшен дори от Хитлер и Сталин. Изглежда, че някои хора у нас изобщо не са чели историята. А тя е за това – да се чете, да не се забравя, да се учим от нея.

Ние ще завладеем България с икономика и култура, заявяват турските нео османисти. И това вече започна. Турция изкупуват плодородните ни земи чрез подставени фирми и лица и държавата нехае, турци купуват наши предприятия, за да ги фалират и после да ни натрапват техните долнокачествени производства, заразяват животните ни с тежки болести, нахлуват нагло дори и в културата ни!

Не бива да повтаряме грешките от миналото, трябва да бъдем по-разумни и по-мъдри! Да бъдем българи, каквито са били нашите бащи и деди!

Огнян СТАМБОЛИЕВ