Интересен коментар публикува днес електронното издание Биволъ:

Скандалният римски император Гай Цезар Германик или Калигула, наричан още лудия, бил известен с жестокото си отношение към всичко, но обожавал коня си Инцитат. Абсолютният владетел провъзгласил любимото чифтокопитно за римски сенатор /според друга версия той само е планирал да го назначи на длъжността „консул”, но бил убит в коридора на Сената, преди да успее да го направи/.

Калигула крадял пари от строителни проекти – от стратегическите обекти като аквадуктите и пристанищата, от инвестициите в театри и храмове. Всеки противник на чудовищните му идеи намирал смъртта си. Той заповядвал да се конфискуват имуществата на богати граждани, а те били екзекутирани или пращани в заточение по обвинение в измяна.

В разказите на римските летописци Катул и Дион Касий се съдържат още много страховити твърдения за епичния злодей, по-късно отричани от историците. Дали наистина Калигула е бил толкова луд, та да поиска любимецът му Инцитат да участва в работата на сената, едва ли може да се докаже. Но че е изпитвал садистичното удоволствие от това да унижава сенаторите и целия елит, може да е вярно.

Някой ден историографите ще описват хрониките от управлението на премиера Бойко Борисов според съответната поръчка и личната си нагласа. Няма как да се предвиди кой как ще посочи „Калигула“ или кой как припозна народните избраници в свои фаворити и ги прати в луксозната конюшня на Инцитат. Но пък ще разполагат с много и драматични примери за неразгаданата народна любов от нашето време, и за ексцентричните избори на министри/справка: поне последните три състава на Народното събрание и трите правителства на ГЕРБ/.

Вчера управляващото мнозинство ни сервира пълното си фиаско, като категорично бламира институцията парламент в парламентарната република. Отказът на групата на ГЕРБ да влезе в пленарната зала бе обяснен с „пълно малоумие на точките от дневния ред“ /по Александър Ненков/. А за патриотите се оказа недостойно да се занимават с щенията на Корнелия Нинова за власт, докато самите те са поседнали в нея. Премиерът Борисов трябваше да бъде изслушан за насилието и агресията спрямо журналисти и граждани по време на странната извънредна конференция, но и той се укри. Нали нямаме съмнения по чия прищявка и политическа премъдрост се случи това?

Така се оказа, че за управляващите правовият ред, защитата на човешкия живот и здраве, и свободата на словото не са тема, и че поругаването им е твърдо подкрепено от светата тройка на върха и подопечните й от плажовете.

И още, че от обещанията за тежки решения на разнежения дядо с внуците от онази снимка остана само „време за усмивки“. И за грозна очерняща кампания срещу протестите и лицата им. Димитър Ламбовски, бивш депутат от НДСВ и собственик на частно гробище, изпусна или нарочно подхвърли името на Маджо и мигом бе задействана фабриката за тролове на такива обороти, че и руският й конкурент Евгений Пригожин би завидял.
Очернянето на Христо Иванов се превърна в първостепенна грижа на партията /на трите в коалицията/ и в хляба насъщен за онези, които не познават други вкусове, а и не са любопитни. Че какво по-лесно за мързеливия ум, освен да драще спуснати наготово опорки, без дори минимален напън за мисъл. Толкова куха страст, че ти се иска Земята да спре, та да слезеш.

Канонадата обаче бе спряна в момента, в който протече името на Стоян Мавродиев – основател на ГЕРБ, поради което и шеф на КФН, ББР. Така става, като не внимаваш с оръжието – гръмваш се я в коляното, я в слабините.

Творческата констипация и цинизъм достигнаха невиждани върхове с бисерите, изпаднали от пръстите на класиците Даниела Дариткова и Красен Кралев в коментари в партиен сайт /не този на ГЕРБ, разбира се/. Няма да ги цитираме от уважение към аудиторията.

От евродепутата Асим Адемов пък узнахме, че акцията на Росенец била съвместна на Христо Иванов и Ахмед Доган, тъй като сценаристите били заменили Атака с Да, България, за да вдигнат рейтинга и на ДПС, и на Иванов. Някои сайтове услужливо тиражираха тази фантастика от нов тип. Освен това разбрахме, че установените /от най-после прогледналите институции/ закононарушения при крайморските палати са лична победа на НФСБ и Валери Симеонов. Пък него не го видяхме на Чукалята.

В България е така, ние тук можем силно да любим и още по-силно да мразим. Парадоксът е в това, че мразещите, слепите и глухите за другото мнение, за различните гласове, обвиняват другите в собствения си грях.

„Най-тежката ви битка ще бъде с манталитета, с начина на мислене – битката срещу консерватизма, битката срещу нежеланието да настъпи промяната“, каза Лаура Кьовеши преди три години в София на конференцията, организирана от Правосъдие за всеки. 

И като стана дума за битката с манталитети, ето: “Уважаеми бивши величия, провалени политици, политически тролове, “Фейсбук” пехливани, политически комедианти, които привиждат фарс, псевдомислители за народа, за който осигурявате само зрелища, но не и хляб. Говорете си. Не ми пречите. Знам коя съм, къде съм и защо. И знам къде отивам“, написа в официалния си профил във Фейсбук Деница Сачева. Тя е министър на труда и социалните грижи – този пост е поредният й гастрол в политиката и не изпитва никакъв срам от пируетите си. Нито пък си дава сметка, че самата е блестяща илюстрация за провали.

„Грижата“ й в случая е насочена към хилядите протестиращи. Сред тях доминират младите хора с добро образование и кариера, както и критични към властта интелектуалци, професори от Софийския университет, учени от БАН. Като доказателство за обичта си към хората, както и тази на правителството към нас, тя изрежда милионите левове, с които персонално сме одарени…

„А едни неблагодарници, тулупи, банда наркомани пречат на хората да се придвижват“, се чува от вечния шофьор на правителствената джипка, седящ с гръб към оператора на филма и към публиката съответно. Едва ли има някой от правителството, който да даде смислено обяснение каква е причината за постоянните екскурзии на премиера из страната и нощувките му в горски и морски хижи. Той и самият Борисов не може да обясни защо бяга, така се е сраснал с волана. Но там си знаят защо така рязко се изсипа рогът на изобилието – така се купуват избори. И докато правителството ни будалка с едни пари, свързана с ВИС фирма получи 20-годишна концесия на плаж в Обзор, правилните чиновници от “първата линия” в битката с коронавируса 30% над заплатите, а правилните фирми още повече.

Така е, Борисов винаги мисли за своите. Защото е наясно, че не палатките ще му счупят държавата, а именно неговите момчета от близкото му минало, налични и в настоящето.

И той е длъжен да отговори за всичките си обвързаности с Маджо, Пашата, Вълка и подобните мутри. За пачките евро в чекмеджето, за записите, за досиетата „Буда“, за швейцарския доклад за криминалното му сиви. Ако не го е страх.

Борисов дължи твърде много отговори за цялостната корупция във всички нива на властта и за собственото си затъване в нейното блато, и трябва да бъде разследван. Ако има прокурор, а не фигурант, изживяващ се като „инструмент в ръцете на Господ“.

И няма никакъв смисъл да кръжи с джипката да се прави на инспектор по пътно строителство – с надеждата енергията на протестите да се спихне. Недоволството ще ескалира и ако той продължава да бяга от отговорите, то няма да запази културните си мирни рамки, а може да избухне неконтролируемо. Вместо да търчи по пътищата на родината, бива да спре и да почете малко, поне социологическите проучвания – подкрепата за протестите е около 60%, а 50% искат оставката на кабинета и предсрочни избори. А рейтингът му се сгромолясва.

Борисов и кохортата му клиентелисти са длъжни да чуят и видят хората от блокадите и шествията. Без да ни внушават личната си параноя, че ако Борисов не е премиер, държавата ще се разпадне. Тя няма накъде повече да се разпада. Защото когато той и те ни говорят за демокрация, се сещаме за чекмеджета, незаконни палати, къщи за гости и тъщи, и разхищение на еврофондове. Ако това е новото нормално…

А палатките ще останат, докато джипката цепи мрака без фарове в насрещното срещу българите. Обикновено стават тежки катастрофи.