Публикуваме пожелание на Калин Терзийски към всички българи по повод новата 2020 година:

„НОВОГОДИШНО ПОЖЕЛАНИЕ ОТ ЕДИН ОБИКНОВЕН ПИСАТЕЛ КЪМ НЕОБИКНОВЕНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД

Народе!

Първо искам да ти кажа, че те обичам.

И това ще прозвучи доста съмнително. 

Та как така ме обичаш – ще речеш – като няма ден, в който да не отправяш някаква критика към мен?

Ще кажа така: Ако не ме интересуваше, хич нямаше и да те критикувам! Ето пак хубав повод за една забележчица: Ти май забрави, че точно тия, които въобще не ни вълнуват и не ни влизат в работа – тях най-охотно хвалим – колкото да ни се махнат от главата и да не ни занимават повече със себе си!

Май забрави, народе, хубавите думи на Буда: приятел, който ти показва слабостите ти и лошите ти страни е по-ценен за теб от най-голямото земно съровище!

Всъщност, народе, помнеше ли тия думи на Буда? Четеш ли достатъчно, та да ги знаеш? (пак се заяждам аз, и пак казвам – от загриженост!)

Май забрави думите на Умберто Еко: обществената задача на ангажирания интелектуалец е да предизвиква кризи именно в редиците на партията, с чиито идеи е ангажиран. 

Под „партия” Еко има предвид „своята група, общността с която е ангажиран”. Ти си моята група, ти си моята общност. Аз винаги се чувствам длъжен да предизвиквам кризи у теб; кризите на съмнението и кризите на себеопознаването. Тоест – кризите, родени от честността.

Ако ми кажеш, народе, че съм чуждопоклонник и цитирам не наши неща, ами някакви чужди – съвсем ще ме ядосаш: Та нима твоят най-доблестен син Ботев не е говорил за чистий и светлий комунизъм? А комунизмът не е шкембе чорба – не иде ни от Дряново, ни от мандрите над Брацигово. Ботев се е интересувал от делото на Прудон и Маркс. И моля те, народе, откажи се от представата, че можем да възприемаме от външния шарен свят само парцалите на Долче и Габана, но не и идеите на Буда или Киркегор! (защото били чужди!)

Та така. 

Обичам те, и затова няма да мине и ден да не те критикувам, и да не те попържам, и да не те кастря, и да не те бия с тънка, па и с по-дебела шибучица (в памет на Хайтов)...
...и да очаквам от тебе и ти да ме кастриш и биеш – за да се поправяме един друг: Защото обичаш ли някого – искаш го в най-добро състояние! Искаш го прекрасен! 
(А понякога шибването с шибучицата е по-разсънващо от всяка ябанджийска лаваца!)

Сега ще ти пожелая така: Нека в новата 2020 година......се опиташ да постигнеш едно...

Както виждаш, не пожелавам здраве, щастие, късмет и успехи. Защото това е кухо, банално, крайно ирационално пожелание: то е продукт на мрачно суеверие; а ти именно от суеверията си и от средновековните си предразсъдъци страдаш доста много, народе. Мога да ти пожелая само нещо, което сам, с волево усилие можеш да постигнеш:

И аз ти пожелавам да промениш нагласите си!

И от тотално черногледство да преминеш към едно малко по-разумно белогледство. 

Прости ми за неологизма. Но ние даже май нямаме дума – антоним на думата черногледство. 

И ще ти кажа какви са моите съображения. Да се изостави черногледството е необходимо, защото човек (или народ), който във всичко вижда само лошото – той не прави нищо друго, освен да пропилява безценния си живот! 

Докато си свръхкритичен и свръхнедоволен от всичко, ако дори в цъфналите пъпки на пролетта и в жаркото слънце на лятото виждаш лошавина и някакъв пъклен план – ти преживяваш живота си скотски, без красота; живееш потиснат и смазан. 

А нима ти, народе, не казваш, виждайки цъфнали пролетни пъпки: прекалено рано е! Болно време, прецакаха климата (и имаш предвид винаги някакви абстрактни Политици, някаква далечна и зла Власт). 

Нима не се оплакваш през лятото от горещината, а през зимата – от студа? Все едно това не е най-нормалното състояние на нещата, а е някакъв невиждан катаклизъм?!
Казвам ти, народе, с прекалената си придирчивост към Живота – ти хабиш живота си!

Пожелавам ти да си наложиш...да, именно да си наложиш да промениш очите си – та да почнат да виждат и хубавите неща. И да бъдат хубавите неща подчертавани – за да има смисъл живеенето! 

И това пожелание отправям най-вече към говорещите и мислещите в теб, народе – писатели, журналисти и учени: Те би трябвало да намират хубавото и да го изтъкват; да не го изтъкват само политиците, на които оптимистичното лъготене е част от длъжностната характеристика!
(А говорещите и мислещите сред теб, народе, се отличават сега с особено развито, хипертрофично черногледство!)

И така.

Пожелавам ти още, народе, както ставаш по-благосклонен към живота си, така и да не губиш проклетата си, жилава, еснафска придирчивост. Да не губиш способността си да намираш кусури (както сам обичаш да казваш). Това е основата на всяко подобрение и на всеки растеж!

Продължавай да бъдеш непримиримо взискателен! Но не само към другите, не само към тях! Ти си взискателен като някой дзвер, но най-вече към властниците и съседите си! 

А ти насочи тая взискателност най-вече към себе си! 

Преди да си погледнал двора на властника и съседа – погледни своя двор! И ако там има купчини смет – не обвинявай властта или пък съседа си! Защото ти си мързеливецът! Ти не си почистил собствения си двор!

И ти пожелавам, народе, да си припомниш какво казва Августин. И да си припомниш, апропо, кой е Августин; защото той не е рапърът, участвал в България търси талант или във Фермата. Той е друго нещо. И той е казал: Tantum doluerunt, quantum doloribus se inseruerunt!
Което ще рече: Толкова страдат, колкото на болката се отдадат (предадат).

Пожелавам ти да си припомниш, че ти не се предаваш лесно на болката и страданието – тоест – на отчаяние, малодушие и глупост: защото това е страданието на един народ!

И ти пожелавам, народе, да четеш, мислиш и растеш! Защото твоето Просвещение тепърва започва! 

И това не е кухо, хвърлено напосоки и празно пожелание – с каквито напоследък ти се зарина по повод и без повод (Бъди уникален, бъди себе си, бъди прекрасен... – и тям подобни кухи глупости, с каквито се пълни твоя фейсбук и цялата ти обществена говорилня, народе!)...
...това пожелание е съвсем конкретно и съвсем ясно: Просвещението ти предстои! 

Преживя доста мрак – надявам се да си се наситил: Говори и мисли за своето започващо Просвещение!

И наистина, все пак, нека сме здрави и Бог, който и да е Той - да бди над нас!

Калин Т. „