Коментарите за телевизионните програми на Нова година издават някакво примирение и безсилие. Сякаш има необратим упадък – телевизиите са неспособни да направят нещо празнично и привлекателно да те задържи да гледаш

Излишно е да се коментира с подробности коя от трите големи телевизии какво е направила, пише E-vestnik Всъщност частните телевизии какво да ги критикуваш. Тяхна си е отговорността колко зрители ще задържат, към коя аудитория се обръщат. Но бюджетът на БНТ е от джоба на всички българи. И как разбират празнична програма там?

В българските телевизии празникът е кошмар, изведен на нова висота телевизионен делник.

Най-напред имат проблем с таргет групата – в коя част от аудиторията се целят? Васко Кеца, Богдана Карадочева и Мамалев са за пенсионерите. А дали пък те точно тях искат да видят на празника? Присъствието на Любенов сигурно трябва да е за младите. Но той е ужасно делничен и тривиален. Средно поколение комици може да се хареса и на други поколения зрители, само че не с тъпи смешки.

Смешките по правило са тъпи, защото сценариите за тези празнични програми се разпределят като халтура на свои хора, тия, дето са от нашия кръг. Цари еднообразие. Няма търсене на нещо различно, на нови сценаристи и изпълнители.

Смафиотяването е характерно за гилдиите в българските телевизии отдавна. Разпределят си, редуват се, не допускат никой извън техния кръг да прави нещо за телевизията, в която са се впили като кърлежи. И колкото и да е тъпа, те си съществуват чрез нея.

Навремето, в дълбокия соц, още с черно-бялата телевизия имаше една новогодишна програма по сценарий на Радичков. Повтаряха откъси от нея през годините, лафове от неговите сценки навлязоха за десетилетия в разговорния език – „А какво да кажем ние с гайдите?“ или „Висим като паяци в неловко мълчание“.

Не, не. Дълбокият соц не може да е пример днес как да се прави празнична тв програма. За друго става дума. Работата е, че в едно интервю питат Радичков – Каниха ли те някога пак да напишеш нещо за новогодишна програма? Той отговаря – не. Случило се няколко пъти за десетилетия да напише нещо за телевизия въобще. И го правил с удоволствие. Но повече не го поканили. Да имаш талантливи писатели, а шоу програмите да ги правят неизменни халтураджии…

Пример как може за без пари и непретенциозно да се направи празнична програма беше „Нощни птици“ на Искра Ангелова. На два пъти беше в основната новогодишна програма, когато БНТ не даваше пари за специално шоу. Водещата поканила гости, всякакви модерни изпълнители се редуват, танцуват с гостите и т. н. Не беше кой знае какво като новогодишна програма без пари. Но изглежда тогава за последен път БНТ е задържала пред телевизора по-млада аудитория. Там дори нещата, които правят за млади, са от пенсионерска халтураджийска гледна точка.

За „Нощни птици“ БНТ плащаше по 10 хил. лева на месец, а Кошлуков обяви, че било много скъпо и затова го спира.

Ей така вървят нещата там. Коментарите за новогодишните програми само оголват отново проблема.