Чужди държави използват български разсад и стават конкуренти

С наближаването на новия сезон българските розопроизводители са изправени пред поредното сериозно предизвикателство на международния пазар. Въпреки че родното розово масло се търгува на цена над 10 хиляди евро за килограм и се смята за най-висококачественото в света, конкуренцията от чужбина става все по-сериозна заплаха, съобщава NOVA.

Основният проблем, който тревожи производителите, е използването на български разсад маслодайни растения в държави, където производството е значително по-евтино и получава сериозно държавно подпомагане.

„Държавите, в които разсадът се изнася са предимно държави от средно източна Азия, където работната ръка е много евтина", споделя производителят Жана Андонова.

По думите на Петър Симеонов, познатите конкуренти остават непроменени, но се появяват и нови играчи на пазара: „Основните конкуренти са си едни и същи - Турция, Мароко, но в момента на пазара се включва и Азербайджан".

Жана Андонова допълва, че географията на конкуренцията се разширява: „В момента са добавени още две държави, съседки на Азербайджан, които започнаха да правят нови розови насаждения".

Разликата в себестойността

Един от ключовите фактори, които правят българското розово масло неконкурентно на международните пазари, е неговата себестойност. Симеонов обяснява: „Страни извън ЕС, които са с по-ниска себестойност, както на маслото, така и на труд, имат държавна политика за този сектор".

Андонова, която в момента се намира в чужбина и търси нови пазари за българските продукти в азиатските държави, потвърждава значителната разлика в цените: „Като себестойност е на пъти по-ниска цена. Да не забравяме, че горивото, което е другата съществена част от формирането себестойността на розовото масло, е също на изключително по-ниски нива от цените, на които купуваме гориво в България".

Докато в чужбина производствените разходи остават ниски, в България ситуацията е противоположна. Цените на необходимите материали продължават да нарастват. Симеонов споделя конкретен пример: „Амониевият нитрат в рамките на два месеца е скочил с 30%. Преди Нова година беше в порядъка на 500-600 лева, сега вече е близо 900 лева тона".

Нови възможности на хоризонта

Въпреки трудностите, пред бранша се откриват и нови възможности. Макар традиционните пазари в САЩ и Канада да са в застой, появяват се нови перспективи.

„Много добре се развива продажбата на розовото масло извън Европа - в Австралия, като държава, която тепърва най-вероятно ще се развива в това нещо", отбелязва Симеонов.

Въпреки че българското розово масло продължава да се търгува на най-висока цена на международния пазар, именно това става причина много купувачи да се ориентират към по-евтини аналози. „Да, те нямат това качество, но когато нашето масло се вдига като цена и някой от брандовете пристъпват към смяна на рецептите и вземат по-нискокачествено масло и по-евтино", обяснява българският производител.

Положителна тенденция според Жана Андонова се наблюдава именно в Азия, където се отчита засилено развитие на ароматерапията и повишен интерес към българските производители. „Не само на българското розово масло, но и на останалите български етерични масла", допълва тя.