Отец Кирил Синев е бил дякон на Русенски митрополит Неофит (днес Патриарх Български)

Отец Кирил Синев обича музиката. Свирил е на пиано, пял е в църковен хор. Но напоследък отделя много време на другата си страст - снимането. И така по-лесно достига до хората. Чрез камерата и фотоапарата. "Ако искаме да сме полезни, трябва да използваме адекватни методи, чувствайки пулса на нашето общество. Споделяйки Словото Божие в медийната среда, Всевишният гради общности в днешното парадоксално време – уж непрекъснато сме онлайн, но в действителност: самотни", споделя новият свещеник на българите в Румъния, предава БТА.

Отец Кирил Синев е роден на 8 януари 1983 г. в Казанлък. Втори син от общо осем деца в семейството на счетоводителка и военен лекар. Завършва Техникума по транспорт (днес Професионална гимназия), специалност „Електротехника на автомобилния транспорт“ в родния си град, а по-късно следва в Богословския факултет „Патриарх Юстиниан“ към Букурещкия университет. Бил е дякон на Русенски митрополит Неофит (днес Патриарх Български).

На 6 май 2014 г. е ръкоположен за свещеник от нинездравстващия Русенски митрополит Наум (първото му свещеническо ръкоположение след избирането му за русенски архипастир) в храм “Св. Георги” в Русе. От 1 април служи в русенския храм “Всех светих”, а от 1 януари е свещеник на българите в Румъния. На 28 октомври 2022 г., заедно с митрополит Наум, той участва в освещаването на пресклуба на БТА в Букурещ.

Отец Синев, срещаме се в навечерието на Възкресение Христово. Какво чудо сътворява то във всеки храм и във всеки дом?

Възкресение Христово вдъхва неописуема радост в сърцата ни. В една песен се пее: „Христос воскресе, радост донесе“. Всички планове на властимащите (от духовната и светска управа), които се противили на Спасителя Христа, в крайна сметка безславно пропаднали. Римските войници се разтреперали и станали като мъртви при вида на Ангела, който отвалил камъка от празния Христов гроб. Божият вестител казал на мироносиците:

„Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисус: няма Го тук: Той възкръсна, както беше казал… идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите“ (Матей, 28 глава). Самият възкръснал наш Спасител ги срещнал и поздравил с думите: „Радвайте се“.

С възкресението си Спасителят на света ни избави от проклятието на клетвата, умъртви смъртта и ни освободи от нейното робство. Защото Бог ни сътвори за живот, а не за смърт. В празничната икона виждаме как Победителят на смъртта буквално изтръгва нашите прародители Адам и Ева от ада. С възкресението си Христос ни уверява в бъдещото всеобщо възкресение, което ще бъде при второто му пришествие. В едно удивително църковно песнопение (Ден на възкресение е) Църквата ни зове да се прегърнем. Да наречем „братя“ тези, които ни ненавиждат, и всичко да им простим заради Възкресението. Въпреки многото безпокойства и страхове днес Христовото Възкресение ни зове към любов спрямо всички хора. А участвайки във всяка св. Литургия, ние възвестяваме Христовата смърт и възкресение. Призовавам вашите читатели да бъдат грамотни и съзнателни християни и с пълна увереност да се поздравяват с „Христос възкръсна“ 40 дни след Пасха, защото от опит сме свидетели на друго.

Вие за какво се молите в тези дни, на този празник?

Ние постоянно се молим за мир на целия света. Вие сами виждате колко ни е нужен днес траен и ненарушим мир. Молим се за единението на всички, за единомислие, за любов между хората. Както дивно се молим към Бога във Василиевата литургия: „Децата отгледай, младежта възпитавай, малодушните утешавай, разпръснатите събери, заблудените обърни и присъедини към Твоята свята Църква“. Молим се за духовно проглеждане на нашия народ. За изоставяне на мрака на неверието, суеверията (Защо ли само говорим за късмет, а не си помисляме за Божията благодат) и духовната смърт.

Чувала съм Ви някъде да казвате, че „отношението ни към църквата е като към кафемашина“. Защо? И как това може да се промени?

Всъщност не съм го измислил аз този израз, но вероятно сте ме чули да го използвам в някоя видео проповед. В днешното време на бързи комуникации всички настояваме проблемите да се решават светкавично. От светския живот автоматично пренасяме тези очаквания и към Бога и Неговата Църква.

Но той има своя мъдър промисъл (план) за наше добро. Затова в духовния живот понякога е нужно повече време, за да осъзнаем нещо важно и да си изведем някоя значима поука. Това, че първата ти молитва не е удовлетворена на мига, не значи, че творецът на всичко не съществува. Напротив, той съществува и с дълго търпение и неизмерима любов ни желае само доброто. Понякога трябва първо да се спънеш, за да се научиш да гледаш къде стъпваш. Това по-скоро е масова практика. Е, след това ще бъдеш по-внимателен. Как да се промени?

Като помъдреем. Евангелието непрекъснато ни зове към бодърстване, към разумност, към подхода на пчелата: да подбираш какво гледаш, слушаш, говориш, вършиш. Бог общува толкова непосредствено с нас. Веднъж, втори път, трети път ни подканя. Очаквайки нашето ефективно обръщане към него. Да отворим очите на сърцето си и да осъзнаем това, което иска да ни каже. Малко вяра се иска. А ако не ни достига, да кажем като бащата от Евангелието: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми“ (Марк, 9:24).

Имате голямо и сплотено семейство. Роден сте в Казанлък. Едно от общо осем деца. Втори син на военен лекар и счетоводителка. Кога и как решихте да станете свещеник?

Христос ни казва: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах“ (Йоан, 15:16). На друго място се казва: „жетвата е голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Лука 10:2). Бог промисля и ни упътва, стига да му се уповаваме. Той изпрати отец Петър Цанков при голямото ни семейство, който постепенно ни въцъркови (ходейки на църква, пеейки в църковния хор, полагайки физически труд) и кръсти.

Всичко се подрежда по естествен начин. Завършвайки Богословския факултет „Патриарх Юстиниан“ към Букурещкия университет през 2008 г., имайки честта да стана дякон на Русенския митрополит Неофит (днес Патриарх Български), участвайки в отразяването на църковните събития и българо-румънски духовно възвисяващи богослужения. С Божията помощ всичко си идва на мястото. За да станеш духовник е необходимо писменото съгласие на съпругата (бъдещата презвитера).

След като и тя каза: „да“, вървим напред. Благодарен съм на Бога, че по време на медицинското ѝ образование в град Яш тя се въцъркови - научи какво представлява православната вяра и участва в богослужението и ме подкрепя. Добре известно е, че огромна част от мисията на един духовник се дължи на неговата презвитера.

Обичате музиката - свирите на пиано, пял сте в църковен хор. Но напоследък отделяте много време на другата си страст – снимането. По-лесно ли достигате до хората чрез Интернет, чрез камерата и фотоапарата?

Благодарен съм на моите родители, които от малък ме упътиха към музиката. Започнах с акордеон, а след това продължих с пиано. Същевременно процесът на въцърковяване на голямото ми семейство започна съвсем естествено чрез пеене в църковния хор на храм „Св. Богородица“, гр. Казанлък. Със същия този хор „Св. Йоан Дамаскин“ участвах за първи път през 1998 г. в храмовия празник на българската църква „Св. пророк Илия“ в Букурещ.

Отец Тотев ни заведе и посетихме замъка „Пелеш“ в Синая и манастирите „Цигънещ“ и „Черника“. Бог е този, който ни дава различни таланти и иска ние да не ги „заравяме в земята“, а да ги развиваме. Добре познато е огромното значение на музиката и в частност църковната музика (хорова и византийска) върху човешката душа.

Днес владеенето на нотите и невмите (знаците, по които пеем едногласната византийска музика) изключително много ми помага в облагородяването на душата и душевното ѝ извисяване. Преди няколко години направих аудио записи на песнопенията на светата Литургия на български език, както и по-важни песнопения от Господските и Богородични празници и някои светии. Редовно в църковен сайт (dveri.bg) в навечерието на определен празник виждам, че публикуват (споделят линк) към тези мои музикални творби.

Що се отнася до църковно-медийната ми дейност – това е скромен опит за подаване на ръка и споделяне на духовна радост. В нашата културно-просветна дейност духовниците участваме в разнообразни събития. Вероятно мнозина шаблонно свързват мисията на духовника изключително с погребалните ритуали.

Действителността обаче е по-различна. Ние сме редом до поверените ни енориаши от люлката, кръщелния купел, венчанието. Редом до паденията и издиганията чрез покаяние. Следователно Човеколюбецът ни прави съпричастни на дивни събития от живота на отделните енориаши и цялата енорийска общност.

Преживяваме незабравими моменти. Би било егоистично и нехристиянско да ги запазим „само за нас“. Затова при удобен случай споделям преживяваните радости чрез съвременните технологии за комуникация. От друга страна една част от нашите енориаши са се установили трайно в чужбина и искат да запазят връзката си с вярата и Отечеството посредством този духовен мост. Всички знаем как днес младите постоянно „са в интернет“.

Разбира се, подобно на всички подрастващи, изникват различни въпроси и търсения на младежите. Това е скромен опит за по-добра свързаност. „Вярата без дела е мъртва“, ни казва св. апостол Яков. Ние следва да свидетелстваме нашата вяра. На всяка Литургия, когато чета думите от молитвата преди свето причастие:

„Вярвам, Господи, и изповядвам, че Ти си наистина Христос, Синът на живия Бог“ си мисля колко трябва да бъде дейна вярата ни. И Спасителят изисква от нас плодове. Ето, на Велики понеделник от Страстната седмица четохме, как той проклел безплодната смокиня. Такава ще бъде съдбата на всички, които се окажат като нея, безплодни.

Разбира се, от друга страна осъзнавам, по думите на архиепископ Йоаким на Роман и Бакъу, че „не се става християнин с клипчета от YouTube“.

Четейки Свещеното Писание - Словото Божие, откриваме колко утешителни послания се съдържат в него. В днешните неспокойни дни само Божието слово може да ни задържи да не залитнем и изпаднем в отчаяние и духовна смърт. Друга утеха нямаме. Църквата ни зове да откроим същественото от второстепенното и да обърнем внимание на първото. Много хора се залавят с второстепенни неща, като пренебрегват най-главното. Ето защо, посредством живото слово и образ, предадени чрез обектива на фотоапарата или видеокамерата, сме длъжни да благовестим. „Горко ми, ако не благовестя“ (1 Послание до Коринтяните, глава 9, стих 16) казва на друго място св. апостол Павел.

Наскоро гостувах на отец д-р Николае Даскълу, патриаршеският медиен съветник на Румънска патриаршия, който в свой сборник с църковно-журналистически кратки статии говори за т.нар. медийно апостолство. Да, ние съвременните духовници отдавна си даваме сметка, че след повече от две хилядолетия болшинството от хората не са чували за Господ Иисус Христос.

Отделно голяма част от народа са настроени погрешно идеологически. Веднъж във Враца (бях с румънски духовник през Богородичния пост) готвачка от хотел ме пита: „Вие какви сте, вегани ли, че не ядете за закуска блажна храна“? Трагикомично е да обяснявам подобни неловки ситуации на събратята ни отвъд Дунава.

Накратко: нужна е повторна християнизация (рехристиянизация) и ако искаме да сме полезни, трябва да използваме адекватни методи, чувствайки пулса на нашето общество. Същият отец Даскълу вдъхновено е озаглавил докторската си дисертация – православната перспектива върху масмедията – „Общуване за общение“. Споделяйки Словото Божие в медийната среда, Всевишният гради общности в днешното парадоксално време – уж непрекъснато сме онлайн, но в действителност: самотни.

Друга страна от медийната сфера са интервютата. Бог ни среща с различни интересни личности, които си задават същите въпроси като нас. Беседването с тях и черпенето от техния опит обогатяват всички ни и дават отговор на много наши търсения.

Много ми се иска в края на всяка година да издадем, под формата на печатно издание (списание, годишник), по-значимите събития, провели се през годината. Когато прелиствам стари броеве на двуезичната „Българска зорница“ (периодично издание на българското дружество „Братство“ в Букурещ), осъзнавам колко важно е тези събития да се съхранят след време.

В заключение бих искал искрено да се обърна към поверените ми български енориаши от Румъния да бъдат смели, дръзновени, търсещи и да не се притесняват да се обръщат към поверения им свещенослужител. Аз съм тук заради вас. Смятам, че всичко е по Божи промисъл и каквито и затруднения да се явяват, Господ помага да ги преодоляваме с вяра и молитва. Да ценим всеки миг, който Възкръсналият на третия ден наш Спасител ни е дал.