Порцеланова бяла кожа,коса черна като абанос и очи тъмни и изпепеляващи.

Ти си фаталната жена на Новото време. Похотлива изкусителка си, разпалваш пожари и оставяш след себе си дим и пепел. Сама си и се луташ като в необятна гора. Скиташ и бродиш, докато не достигаш до огромен, също както в приказките, сякаш позлатен и вълшебен замък. Въоръжаваш се с чар, изпепеляваща съблазън и отваряш вратата. Вече си в царския палат.

Откриваш огромни и уютни легла, също като царски покои. Объркана си, не знаеш дали не си попаднала в известна приказка, или си в реалността. Имението е отрупано с диаманти, със скъпоценности, с които са окичени хилядите Снежанки, положили глава върху меките легла, гледащи похотливо и очакващи своя покровител. Ти също желаеш да бъдеш като тях. Сбогуваш се с детските си мечти, с наивната си вяра в добротата, в любовта. Сега ти си поредната

Снежанка, избрала разкоша пред трудните и изтощителни битки на живота, в които силната воля, решителността и ценностите, които учат на нравственост, успяват през трънливия път. Поредната безсилна Снежанка, избрала да се покорява пред властващия мъж, избрала да му се прекланя и подчинява. И ти като другите Снежанки на богатото “джудже” ще се возиш в  лъскаво возило, ще блестиш и ще се усмихваш шармантно. Но ще живееш в лъжа! Лъжа, която е твоята истина! Истината и за всички Снежанки, вярващи, че трябва да получават всичко материално от богатия мъж, представящи си, че той не е “джудже”, а висок исполин, възкачвайки се на портфейла си. Щастлива си от блясъка и славата, които ти е дарило щедрото “джудже” и за теб другите Снежанки се превръщат в добри приятелки. Как прекрасно изглежда всичко! Вие сте като голямо сплотено семейство, в което “джуджето” позлатява своите Снежанки, а те го обгръщат с любов и нежност.

Снежанки, продали дори душите си, наслаждаващи се на преходни материални вещи. Душите им са така греховни. За тях не ще има лек. Души, продадени на порочното и обреченото на гибел, непознаващи достойното, непознаващи съвършенството и свободата. Тези Снежанки са част от нас и нашето съвремие. Те робуват на своето джудже, душата им не мечтае, не лети, не се стреми към вечното, тя е тленна, както тленни са лъскавите вехтории, за които така страстно жадуват.

Не обвинявайте съвременните Снежанки! Не искайте от тях да бъдат добродетелни и невинни както Снежанка от приказката. Позволете им те да напишат своята приказка, макар тя да е порочна и недостойна в очите на мнозина.

Приемете техния избор и не ги съдете! Не ги наричайте грешници, приемете ги като равни. Опитайте се да говорите с тях. Опитайте се да опознаете света, в който живеят. Старайте се да разберете мотивите, подтикнали Снежанките на Новото време да обрекат младостта и красотата си на мъж, отвращаващ ги или предизвикващ у тях съжаление. Опитайте се да не откриете себе си в тях! Опитайте се да не ги харесате, защото ако ви се понравят…

Дали всички съвременни Снежанки са порочни и греховни, дали мнозина от тях са принудени да бъдат покорни робини, дали има сред тях такива, които мечтаят да са на твоето място?