Документи и карти, доказващи мястото на гроба на Васил Левски в София, представя писателят Николай Иванов в навечерието на 144-годишнината от обесването на Апостола.

Иванов е работил 30 години по издирването на документи и факти от биографията на Левски. Документите, които показва, се публикуват за пръв път и са от архивите на Националния военноисторически музей от периода 1938-1947 г, пише вестник Труд.

“Гроботърсачите” на Левски са в спор за точното място на могилата му още от началото на ХХ век, когато е била подготовката за 100-годишнината от рождението му. Само през 1936 г. излизат около 40 съобщения със заглавие “Открит е гробът на Васил Левски”.

И в епохата на тоталитаризма въпросът за гроба на Левски на няколко пъти разбунва споровете между писатели, археолози и историци. Най-шумниятспор предизвиква писателят Николай Хайтов с версията, че гробът на Левски е църквата “Света Петка Самарджийска” (църквата в подлеза на ЦУМ), но за това и до днес няма категорично потвърждение от БАН. Най-популярните версии за гроба са, че Апостола е погребан до бесилото, че гробът е в църквата “Св. Петка Самарджийска”, а костите са скрити и после унищожени по идеологически съображения от активисти на БКП, че мощите на Апостола са в църквата “Св. Николай Чудотворец Мирликийски” (срещу Софийската митрополия). Зад тези хипотеза застават приближени до ясновидката Ванга. Има версии, които сочат, че Апостолае погребан в родния си град Карлово или в Сопот.

По повод продължаващата неяснота за мястото на гроба на Васил Левски Николай Иванов твърди, че през 20-те години на ХХ век е имало среди, които са пречели да излезе истината, защото по това време общината е раздавала места за строителство в района на Окръжната палата (днес Министерството на земеделието), т.нар. Офицерски квартал. Разкриването на истината за погребението на Апостола щяло да засегне имотни и строителни интереси.

В проучването си Иванов се опира на няколко документа. Два от тях са публикуваната за пръв път кадастрална карта на София, изготвена през 1894 г., и документалните спомени на Стоян Заимов за разговора с митрополит Мелетий, където се казва, че на 21 май 1876 г. свещеникът Христо Павлов погребва отрязаната глава на Георги Бенковски в новите гробища на София.

Третата и основна “опорна точка” за гроба са докладите на Ал. Запрянов от НВИМ, които също се публикуват за пръв път. Четвъртият документ са спомените на свидетеля на погребението на Левски – Стефан Маринов, от 4 август 1937 г., публикувани във в. “Мир”.

През август 1937 г. Александър Запрянов изпълнява заповед и е ръководител на разкопаването на участък от ул. “Бъкстон” до Окръжната палата (днес на ул. “Дамян Груев” до Министерството на земеделието). В близост до северозападния зид на някогашния параклис на християнското гробище в София той открива гроб с два черепа и докладва за находката на полк. Петър Куюмджиев, началник на отделението за военни музеи, паметници и гробове.

Докладите на военните точно описват как полк. Куюмджиев предава за изследване на 28 юли 1937 г. 29 чувалчета с кости на Института по анатомия на Държавния университет. В едно от чувалчетата има кости и два черепа, за които Запрянов настоява да се проверят дали са костите на Васил Левски и черепът на Георги Бенковски.

Костният материал трябвало да бъде изследван от проф. д-р Милко Балан, признат учен анатом. Балан имал опит с десетки предавани за изследване кости на предполагаеми погребения на Васил Левски, но нито едно не било доказано, че е на Левски. За жалост от 1939 до 1946 г. проф. Балан е назначен за завеждащ рентгенологията на общовойсковата болница в София и не е можел без нареждане да извършва анатомически изследвания. Началник на анатомията по време на предаването на костите е доц. Каданов, известен специалист и учен но от друга област – морфология на рецепторите. В продължение на няколко години Каданов не възлага на своите подчинени да изследват костите, защото е впрегнат в усилията да преместят института в нова сграда на бул. “Пенчо Славейков”, където се намира и сега.

С включването на България във Втората световна война медиците са евакуирани в провинцията, а над София започват бомбардировки. Унищожена е централната част на града, загиват над 3000 жители на града, безвъзвратно изчезва и огромно културно и материално наследство.

Учените от Медицинския факултет така и не успяват да проучат предадените с протокол кости на Апостола, а след 1945 г. се твърди, че са унищожени в бомбардировките.

Сега ако бъдат направени нови разкопки, твърди Николай Иванов, със сигурност ще бъдат намерени още костици от погребението на Апостола, защото при първите разкопки те са събрани от непрофесионалисти, и че все още имаме възможност да изпълним последното желание на Левски – да е погребан в България и да се знае къде е гробът му.