Нова Зеландия трябва да разчита на чуждестранни работници, защото твърде много от местните жители използват наркотици и „не искат да ходят на работа“, заяви премиерът на островната държава Джон Кей, цитиран от The Telegraph.

Защитавайки рекордния брой привлечени мигранти, министър-председателят заяви, че страната му трябва да внася работници, дори за нискоквалифицирани професии, защото не всички местни жители са подходящи или са готови да се преместят в по-малко желани области.

Правителството се стреми да намали вноса на работна ръка от тихоокеанските острови, заети в земеделието, но местните фермери не искат да наемат безработни новозеландци.

„Идете и попитайте работодателите, те ще ви кажат, че някои от тези хора няма да преминат тест за наркотици, други няма да ходят редовно на работа или ще се оправдават със здравословни проблеми“, заяви премиерът пред националното радио.

По думите му има хора, които биха се променили, но те просто живеят на грешното място и не могат да покрият необходимите изисквания за работа.

Редкордните 69 хил. мигранти са се заселили в 4,7-милионната държава през миналата година, а други 200 хил. са получили временни работни визи. Това подтикна опозицията призове за ограничаване на миграцията, за да се защитят местните работници.      

Местни профсъюзи обявиха думите на премиера за „политически трик“. „Демонизирането на новозеландските работници и отказването им на шанс за разумна работа и подобни позиции не е правилният начин“, заяви синдикалният лидер Ричард Уагстаф.

Местни фермери обаче подкрепиха на министър-председателя.

„Освен времето, работната ръка е едно от най-проблемните неща в този бизнес.. Ако имам нужда от 30 души, наемам 40, защото средно идват само по 30 дневно. Те просто не идват на работа, може би не могат да си осигурят превоз, не знам. Просто не можеш да разчиташ на тях“, споделя земевладелецът Леон Сталард.

През февруари малко новозеландско градче влезе в медийните заглавия, след като предложи 190 хил. паунда годишна заплата за позицията младши общопрактикуващ лекар, но за работата нямаше кандидати в продължение на 2 години.

Никой от лекарите в големите градове не прояви интерес и работното място остана вакантно чак до популяризирането му в медиите, когато все пак се намери кандидат.