Промяна на модела на здравната система и демонополизация на осигурителната система в България.

Това поискаха лекари по време на конференция на тема „Защита на здравето на всеки гражданин на ЕС“, състояла се в столицата. Тя бе организирана от Германо-Българската индустриално-търговска камара (ГБИТК), в рамките на Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. 

Здравното осигуряване в България включва два стълба – задължително и допълнително. Ако тази система се промени и броят на здравни каси в страната се увеличат, качеството на услугите и достъпът до тях ще се увеличи. Около тази тези се обединиха представителите на Германо-Българската индустриално-търговска камара и членовете на специализираната комисия „Здравеопазване“ към нея. Те подписаха меморандум за разбирателство отностно принципите за защита на здравето на всеки гражданин на ЕС, чийто основна цел е да даде тласък за по-сериозни промени в сектора.

„За да имаме силен и динамично развиващ се Европейски съюз, ние трябва да инвестираме в развитието на човешки капитал, заетост, образование и здравеопазване. Днес държавите-членки на ЕС сме изправени пред сходни предизвикателства в областта на здравеопазването и трябва да ги разглеждаме заедно, в диалог, да намерим подходящите работещи решения за развитието на ефективни, достъпни и устойчиви здравни системи. 

Сътрудничеството в европейско ниво в областта на здравеопазването може и следва да носи взаимни ползи за доброто здраве на всички граждани“, заяви д-р Бойко Пенков, който бе сред официалните гости на събитието и прочете поздравителен адрес от здравния министър Кирил Ананиев. 

„Европа е доказала, че действащата регулаторна рамка подкрепя иновациите и в същия момент гарантира безопасността на пациентите“, каза още той. Според него бъдещето на Европа е немислимо без здраво и образовано младо поколение, като именно изграждането на електронното здравеопазване ще повиши качеството на услугите. 

Актуализация и синхронизация на нормативната база, създаване на електронно здравеопазване и единен стандарт за въвеждане на здравни технологии, са други цели, залегнали в меморандума. „Не е тайна, че нашето здравеопазване е обект на критика от обществото, че буди неудволеетвореност както от пациентите, така и от съсловието. Проблеми като сбъркано финансиране, необосновано много болници, неефективно изразходване и на без това по-малко средства, оригинални лекарства или генерици, липса на система на контрол на качеството, за или против демонопализация на Касата, са основните предизвикателства“, посочи проф. Генчо Начев, директор на УМБАЛ „Св. Екатерина“. 

Дълговете на Националната здравна каса към чуждестранни болници, които възлизат на над 270 млн. лв., бе сред дискутираните теми по време на конференцията. По този повод, Марк Шрайнер, представител на Германската болнична федерация, коментира, че бдържавните болници в Германия нямат право да връщат здравнонеосигурени пациенти, но частните практики имат право да не работят с такива. Той даде пример с бежанци, които между 2014  и 2016 година са лекувани в страната без здравноосигурителен статус. И добави, че това носи много разходи на лечебните заведения, но здравноосигурителната система в Германия има известен излишък от средства, с който да преодолее проблема. 

В дискусията се включи Йоханес Айзенбарт от политическия отдел на Германска национална асоциация на фондовете за здравно осигуряване. Той поясни, че дълговете на немски пациенти, които Германия дължи на европейски държави, възлизат на около 1.1 млрд. евро. „Една част от тях са обвързани със срокове, някои не се реимбурсират веднага“, каза още той. 

В момента в Германия има 110 здравни каси, докато у нас е само една. Ако се засили конкуренцията в държавните каси и се допуснат частни на пазара, много неща в здравеопазването биха се подобрили, каза доц. д-р Димо Кюркючиев, според който българите трябва да могат да избират от повече от една каса. Той даде пример с неосигурените лица в Герамния, които са около 45-50 хил., докато у нас цифрата е над 1 млн. , което е голям разход за НЗОК. 

Спазване на минимални здравни стандарти при предостафвяне на медицинска помощ и продължителна поддръжка на апаратура, както и въвеждане на унифицирани изисквания за лабораторните изследвания, са други важни промени, заложени в меморандума, който подписаха всички желаещи, които присъстваха на събитието на ГБИТК. „Нашите болници се управляват с екселска таблица – само приходи и разходи. Важно е балансът за месеца да излезе или да не е много зле. Но в тях няма статистика за интервенции, смъртни случаи, вътреболнични инфекции и други“, коментира проф. д-р Асен Гудев. Той бе категоричен, че всяка болница трябва да има регистър на интервенциите, както и контрол за тяхното осъществяване – кои са оправдани и кои не: „Броят на интервенциите и процедурите не определят по-добри здравни показатели. Нужен е нов модел, който да търси най-ефективно изразходване на ресурса, съчетавайки цената и качеството на предлаганите услуги“. 

Стойност-базираното здравеопазване също намери място сред темите, дискутирани по време на конференцията. „България е на последно място по разходи за здравеопазване в Европа... За съжаление, около половината от разходите за здравеопазване пациентите сами заплащат от джоба си,“ коментира д-р Росен Димитров от „Новатрис“. Според него част от проблема се корени в неефективното използване на голяма част от ресурсите в сектора.