С много надежди за по-добро, с бляскави балове и благотворителност, се посрещала Новата година преди век във Велико Търново.

Сред най-запомнящите се светски събития били офицерските балове на 18-ти Етърски пехотен полк. Рождественските и новогодишни картички пък били белег за уважение и престиж в домовете на търновци, и се слагали на най-видно място в дома.

С пищни балове и благотворителни събития посрещали Новата година търновци в началото на миналия век. Първият новогодишен бал по европейски маниер организирало през 1903 година Туристическо дружество „Трапезица“, като събраните пари били за облагородяване на района около руския паметник.

„И през всички следващи години организирането на коледно- новогодишни балове от туристическото дружество са свързани с благотворителни изяви, касаещи залесяването и почистването на Велико Търново, така че полезното и приятното се обединяват още в първите десетилетия на миналия век!“, разказа пред БГНЕС Дора Недева, уредник в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Офицерските благотворителни балове били бляскави и до тях се допускали само ограничен кръг хора.

„Било е въпрос на престиж и авторитет да те поканят на такъв вид бал, за който се изисквало специално облекло. Най- често събраните суми били използвани за семейства, чиито близки- офицери, били починали- баща, дядо, а също така и за подпомагане на деца на офицери, които искали да продължат образованието си в по елитни учебни заведения в Европа!“, разказва още Недева.

Традицията за размяна на коледни и новогодишни картички пък датирала още от времето на Руско- турската война, като търновци я заимствали от руската армия на генерал Гурко, разказва още Дора Недева: „Първоначално тези картички са били много луксозни, скъпоструващи, някои то тях ръчно изработени, посипани със златен, сребърен варак, така че не всички можели да си позволят да купят подобни картички!“

Броят на получените картички показвал, че семейството е уважавано и на почит. От началото на века са запазени и нововогодишни картички с пейзажи от старо Търново, които се изпращали на близки зад граница за спомен от родния град.