В българската политика има ново състезание – кой ще се изкара по-голям консерватор. Непредубедената публика се пита отде е този порив. Обяснението е древно като древна професия.

Нов вятър духа откъм атлантическите ширини, поселението тича пред него.

“Най-новият български консерватизъм” има бележити традиции. Семето бе посято от земеделеца Яне Янев, който съчета “идеалите на Александър Стамболийски” (може би най-либералният български премиер) с “консервативните ценности” на РЗС. Някъде около 2010 г. партията му се присъедини към новоучреденото “семейство” на Европейските консерватори и реформисти. РЗС се проваляше на европейските избори, но пък “България без цензура” проби. Николай Бареков и Ангел Джамбазки станаха членове на това “семейство”. През 2017 г. интелектуалци и политици създадоха “Българско Тръмп общество”. Те находчиво го учредиха, след като Доналд Тръмп бе избран за президент, не предварително. Водач му стана Борислав Цеков, съветник на президента Радев, бивш депутат от НДСВ и фракцията “Новото време” (либерални формации). Днес низвергнатият от ДСБ Петър Москов гласи “консервативен проект”, Бареков заведе Волен Сидеров при премиера Борисов на “консервативна визита”, националистът пък се раздава на макс - уж спряната  телевизия “Алфа” неистово громи копието на либерализма Джордж Сорос и “наместника му” Валери Симеонов. "Класическият" традиционалист Радан Кънев се хвана за главата и написа "Писмо до моите консервативни приятели", пише вестник СЕГА.

Всичко това е гротеска на (почти) целия ни консерватизъм от самия старт на демокрацията – хора, които за минута не са били консерватори в съзнателния си живот, станаха такива, за да се впишат в новата среда.

Трябва да се отбележи, че през последните години други люде направиха далеч по-фин идеен прощъпалник. Някъде след 2010 г. политологът Огнян Минчев започна да проповядва тези, обратни на Сорос, макар активно да работеше със Соросовата фондация "Отворено общество". Сътрудничеството с Бареков превърна в консерватор и социалния антрополог Харалан Александров. “Интелектуални кръгове” бавно и полека сменяха идейния курс.  Дори гуруто на родната “либерална политология” Иван Кръстев започна да твори провокативни за “правата вяра” текстове, с което предизвика смущения в либералния мейнстрийм. Днес трябва да се признае, че тези хора са били безупречно прави – либерализмът е в криза, залива ни консервативна вълна, те бяха пионери, които ни отваряха очите.

А вълната, вън от шегата, има чисто практически измерения

Сорос, който без съмнение е най-активният проводник на либерализма (в съвременното и общоприето значение), си има големи проблеми – в САЩ с Тръм и в родната Унгария с Виктор Орбан. Бившият му стипендиант Орбан все повече е харесван от европейското население, националистически формации превземат електорални върхове. Брекзит, поведението на Полша, трусовете в Германия, цялата европейска криза и дори оградата по границата на България с Турция са практическо измерение на разрушаването на т.нар. либерален консенсус. Успехът на Тръмп още повече отблъсна махалото от либералния полюс. Най-интересното е, че основната енергия на махалото не се дължи на Кремъл, каквато е удобната версия за политическото статукво, а от самите народи - уморени от бежанци, които не бягат от война, терористи, отгледани в собствените им предградия и неравенство, плод на собствената икономическа система.

Печелят консерватори, националисти, десни политици и движения, наричани в зависимост от патоса на критиците популисти, фашисти или путинисти. Наскоро този тип формации имаха нов повод за радост. Стив Банън, бивша дясна ръка на Доналд Тръмп, обяви създаването на европейска фондация, която по метода на врага Сорос ще прави мрежи за обществен инженеринг – в противовес на Сорос и брюкселската концепция за единство. Тя ще подпомага гореспоменатия тип формации на европейските избори напролет. Целта е значима – да формират мощна група в Европарламента, чрез която да ръководят съюза.

Помощта няма да е безвъзмездна.

Всички тези събития на голямата политическа сцена обясняват и дребните български етюди. Актьорите се впуснаха в надпревара кой по-голям консерватор е, защото европейските избори наближават, а модната вълна носи разностранни пози – идейни, електорални и разбира се, материално-технически.

В политическото общуване се случва още нещо интересно. Само допреди 3-4 години официалната реч изключваше да се произнася “Сорос плаща” (за процесите). Имаше такива изказвания, но те бяха приемани за маргинални или в най-добрия случай авторът им бе приеман за невъзпитан. Днес самият президент на САЩ казва, че Сорос плаща. И като цунами по света “малки тръмпчета” го повтарят. Образът на милиардера от унгарски произход променя значението си в езика, ползван по върховете на властта. Оттам и на прокламираните от него ценности.

Само преди няколко дни този повей се прояви и у нас. Допреди 3-4 години бе утопия служител на Министерството на отбраната да си позволи да громи “соросоиди” и “джендъри”,

а централна медия да го публикува. Но сега се случи (шефът на пресцентъра на Министерството на отбраната Александър Урумов и вестник “Труд”, предизвикали възмущението на Софийския университет). Вълната носи своя, различна официална реч, която според установените традиции отхвърля старите норми и ще преследва други със същите методи.

Но да се върнем към същината на българския консерватизъм и въобще на родните “идейни ценности”. Ето още етюди от пиесата на сълза и смях: през 2002 г. Симеон Сакскобургготски учреди НДСВ като дясна консервативна формация, тя кандидатства за членство в Европейската народна партия (ЕНП); не бе приета, след което подаде документи в Либералния интернационал – този път щастието се усмихна и до края на практическото си съществуване НДСВ бе по-либерална от най-големите либерали

Едно от лицата - Меглена Кунева - висна на календар с други европейски либералки. След абдикацията на царя-премиер Кунева основа “България на гражданите”, която се обяви за дясна консервативна и стана член на ЕНП. Най-десният и консервативен сегашен министър Нено Димов през 2013 г. води листа на Куневата партия.  Целият този кръг бе затворен още преди 130 години: “Ами че ти бе, бай Ганьо, нали си уж либерал”.

Най-тъжното в този фарс е, че глобалните процеси будят огромни интересни въпроси – Тръмп и Банън искат да разрушат ЕС ли; не са ли твърдe силни; либералната демокрация (по Фукуяма) има ли алтернатива; самият Фукуяма в качеството на учен ли я възпя или най-обикновен пропагандатор. Но у нас, а и май по света място за сериозни теми няма. Нощта, както би рекъл един философ от село Дръндар, Варненска област, е бременна с консерватори.