Юен М. У. Сунг е китайка по рождение, но отскоро е българска гражданка. Тя е получила български паспорт през 2018 г. и вече има същите права като всеки българин - може да пътува и да работи свободно в целия Европейски съюз

 Това е възможно с т.нар. "златни паспорти", които България предоставя на инвеститори в страната, пише  Полина Паунова в Свободна Европа. 

Тази възможност се появи през 2013 с мотивите, че така страната ще привлича повече инвестиции. Девет години по-късно вече е ясно, че към България не потекоха реки от пари, но близо стотина души си "купиха" европейски паспорти.

Юен постига целта си сравнително бързо. Тя тръгва “по пътя” на европейското гражданство през 2016 г. Избира т.нар. краткотрайни инвестиции. Това означава, че не разкрива някакъв бизнес, а си купува Държавни ценни книжа (ДЦК) за 2 млн. лева. Законът ѝ дава право веднага да получи постоянно пребиваване. А след още година има право да поиска и да бъде натурализирана, т.е. да получи български паспорт.

Две години по-късно това вече е факт и от 19 юли 2018 г. Юен М. У. Сунг вече е българска гражданка. Както и останалите притежатели на "златни паспорти", и Юен бърза да продаде Държавните ценни книжа, защото вече няма нужда да се прави на инвеститор. Така парите в българската икономика не са се увеличили, но българските граждани са се увеличили.

Г-жа Сунг обаче допуска на пръв поглед малка грешка в бързината да "освободи" парите си и да замине където е решила в ЕС. Затова в момента българската държава е започнала процедура по отнемане на гражданството на Юен М. У. Сунг. Малко по-късно ще разберете каква грешка е допуснала китайката.

Свободна Европа разполага с документи, които показват, че Сунг е един от шестте случая с явни нарушения, които Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) откри след сигнал от министъра на правосъдието Надежда Йорданова. През януари тя поиска от ДАНС да провери 19 случая на придобиване на българско гражданство срещу инвестиции. В началото на февруари агенцията започна процедура за отнемане на българските паспорти на шестима души, заради “формално изпълнение" на процедурата по инвестиция или “явни нарушения”.

Нека се върнем отново в 2016 година, когато Юен Сунг стартира процедурата за придобиване на български паспорт. Тогава тя купува, веднъж през март и после още един път през юни, държавни ценни книжа от една и съща емисия. Общата им стойност надхвърля 1 млн. евро, т.е. - над 2 млн. лева.

Сунг прави това чрез инвестиционен посредник. В същото време открива своя банкова сметка в Обединена българска банка (ОББ).

Защо точно България

На пръв поглед в действията на г-жа Сунг няма нищо ненормално. Купуването на държавни ценни книжа чрез инвестиционен посредник е законна практика. Според Закона за българското гражданство това е и основание за получаване на български паспорт, защото се води вид инвестиция в страната.

По-внимателен прочит на действията ѝ сочи обаче, че всички последвали стъпки от страна на китайската гражданка показват само едно - тя няма никакво намерение да инвестира в българската икономика, а иска да се сдобие с български паспорт. Той дава на Юен Сунг и на другите прибегнали да подобна схема права, които има всеки европейски гражданин.

Паспортът на ЕС предоставя право за безвизово пътуване, работа и пребиваване във всяка една от страните в целия 27-членен блок.

През 2016 г., когато Сунг започва да извършва нужните стъпки, за да получи български паспорт, освен България само Малта и Кипър от страните в ЕС позволяват придобиване на гражданство срещу инвестиции. Други европейски държави дават само право на пребиваване срещу инвестиции – т.нар. "златни визи”.

България, Кипър и Малта бяха посочени като негативен пример от Европейската комисия още през 2019 г.

„Трябва да осъзнаем, че когато една страна продава гражданство, тя продава европейско гражданство. На практика страната продава нещо, което не ѝ принадлежи“, каза тогава еврокомисарката по правосъдието Вера Йоурова.

Брюксел поиска премахване на тази практика. През 2020 г. Кипър обяви, че спира схемата. Законово тя все още е възможна в България и Малта.

Законът дава право на всеки чужденец, който инвестира в България поне 1 млн. лева, да кандидатства за български паспорт. Важно условие обаче е той да поддържа инвестицията си пет години, а в случая с ценни книжа - две години. Точно тук е грешката на китайката Юен Сунг.

Незабелязаната досега схема

След като Юен Сунг през 2016 г. купува на два пъти ценни книжа, през 2018 г. кандидатства и за паспорт.

Натурализацията е придобита с указ № 109 от 19 юли 2018 г. От тази дата Юен вече е българка. Законът я задължава да пази инвестициите си точно две години - т.е. до 19 юли 2020 г. Сунг обаче продава ценните книжа точно пет дни преди изтичане на този срок - на 14 юли 2020 г.

Този "малък" пропуск е засечен от Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) почти две години по-късно. Чак при проверките, поискани в средата на януари от правосъдния министър Надежда Йорданова.

ДАНС вече е започнала процедура по отнемане на натурализацията на Юен Сунг. Свободна Европа не успя да установи дали Юен Сунг е на територията на България или в някоя друга страна от ЕС.

ДАНС работи по отнемането и на още пет паспорта. Освен китайката, става дума за четирима казахстанци и един египтянин.

Схемата и при шестте случая е еднаква. Документите, с които Свободна Европа разполага, разкриват, че тя се развива по един от следните два сценария.

Чужденците инвестират или в закупуване на държавни ценни книжа на стойност над един милион лева, или са вложили сума над един милион лева в лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление.

В единия случай се оказва, че по време на процедурата по получаване на паспорт ценните книжа са продадени, т.е. - инвестицията вече я няма. Когато става дума за договор за доверително управление пък - той се прекратява мигновено, в деня на изтичане на петгодишния срок за да поддържане на инвестицията, както изисква законът.

Ето защо агентите в ДАНС стигат до извода, че инвестициите, които шестимата чужденците правят, са “само формални” и целят единствено “получаване на български документи”.

В момента ДАНС проверява общо 19 притежатели на “златни паспорти”. Сигналът за тях беше подаден от правосъдния министър на 17 януари тази година.

Преди това пък - в края на юли 2021 г., служебният правосъден министър Янаки Стоилов възложи на ДАНС да провери 48 души, придобили паспорти след направена инвестиция в България.

Резултатът досега са започналите процедури за отнемане на шестте паспорта - на китайката, египтянина и четирима казахстанци.

Документите, с които Свободна Европа разполага, разкриват, че от въвеждането на възможността за получаване на паспорт срещу инвестиции през 2013 г., досега българско гражданство са получили 102-ма чужденци.

Досега вече са отнети шест паспорта. Това е станало през 2020 и 2021 г. Става дума за двама руснаци, двама египтянина, един пакистанец и един гражданин на Йордания. Те са получили натурализациите си през 2016 и 2018 г.

Една от чужденките, които са с отнето гражданство, е Галина Улютина - съпругата на вицепрезидента на руската ВТБ. За това, че тя е взела български паспорт без да реализира инвестициите, Свободна Европа писа още през 2019 г.

В момента все още активните гражданства, получени по схемата “златни паспорти”, са 96.

Разследване на "Медиапул" през януари тази година разкри, че сред "новите българи" най-много са руснаците, 39 души. Китайците са осем, а американците са четирима. От страните от Близкия Изток са други 20 души.

Какво казват ЕС и САЩ

Европейската комисия настоява от повече от три години България да премахне схемата "гражданство срещу инвестиции".

През януари 2019 г. Брюксел призова за отмяната на тази процедура, защото тя представлява опасност за всички страни в Общността, пишеше в публикувания тогава доклад на Европейската комисия.

През декември 2021 г. излезе доклад на ЕК за хода на преговорите за отпадане на визите за европейци за САЩ, от който стана известно, че американската държава няма да премахне визите за българи, докато съществува опцията "златни паспорти”.

През юни 2021 г. САЩ наложиха санкции по глобалния закон "Магнитски" на депутата от ДПС Делян Пеевски и на близкия до него Илко Желязков, наричан "лейтенанта на Пеевски". Наред с останалите обвинения срещу тях в доклада се казва, че от началото на 2018 г. Пеевски и Желязков са ръководили корупционна схема за осигуряване пребиваването на чужденци в България, при която български дружества са плащали подкупи, за да гарантират на свои клиенти незабавно гражданство.

Съобщението на САЩ тогава не съдържаше повече информация. Не е известно и българските институции да разследват такава връзка.

Четирима бивши висши чиновници обаче бяха обвинени по-рано за схема за продажба на българско гражданство, но този път във връзка с български произход. Основно действащо лице в този случай е бившият директор на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев. Той също беше санкциониран от САЩ.

Как отговаря България на обвиненията

Миналия понеделник Специализираната прокуратура съобщи, че започва проверка за българското гражданство, предоставено на чужденци срещу инвестиции. Проверяваният период е от 2015 година досега.

Прокуратурата се задейства след сигнал на опозиционната партия ДПС и обясни, че ще възложи отделно проверка на ДАНС, Министерството на правосъдието, Българската агенция за инвестиции и Дирекция "Миграция" в МВР.

Прокуратурата ще провери има ли допуснати нарушения във всеки един от описаните в сигнала случаи, свързани с даване на гражданство срещу инвестиции на граждани на Китай и Русия.

В сигнала си до обвинението от ДПС обясниха, че става дума за "чудовищни нарушения". Депутатът от движението Хамид Хамид каза, че е получил анонимен сигнал, който твърди, че над 120 китайски и руски граждани са получили “златни паспорти”. Според него те са "съпричастни" към специалните служби.

Хамид не показа документи и каза няколко пъти, че е получил анонимен сигнал. Той говори за 120 случая, докато данните на Свободна Европа са за 96 случая досега.

В края на миналата година Министерският съвет внесе в Народното събрание законопроект за премахване на "златните паспорти", който в началото на февруари беше одобрен на първо четене от правната комисия.

Успоредно с това обаче и ДПС внесе свой законопроект за премахване на спорната практика. Интересното в случая е, че точно преди година депутатите отново бяха тръгнали да я премахват, но тя остана именно по предложение на ДПС.

Каква е ролята ДПС

Досега името на тази партия се появява поне два пъти в заглавия редом със "златните паспорти". Нейният депутат Делян Пеевски беше санкциониран от САЩ с обвинението, че е ръководил "корупционна схема" за издаване на паспорти. В същото време ДПС е причина практиката със "златните паспорти" да не бъде премахната още миналата година.

В началото на 2022 година поведението на партията показва промяна на позицията. ДПС внесе предложения за промени в Закона за българското гражданство, които да премахнат тази практика. Нищо че такива промени вече бяха внесени от правителството.

Депутатът от партията Йордан Цонев обвърза предложението с поредните критики от страна на Европейската комисия по темата от края на миналата година, както и с критиките на САЩ.

Само преди година обаче именно ДПС беше пречката т.нар. “златни паспорти” да бъдат премахнати.

В края на 2020 г. третият кабинет на Бойко Борисов внесе в парламента промени в Закона за българското гражданство. Те предвиждаха да отпадне възможността за получаване на натурализация срещу инвестиции.

ДПС обаче внесе свой законопроект за запазване на възможността да се получават "златни паспорти”. Тогава от движението твърдяха, че възможността не бива да отпада, а само трябва да се засили контролът при издаването на документите.

През март 2021 г. парламентът прие законопроекта на ДПС, а не този на правителството.

В последните дни Йордан Цонев твърди пред бТВ и БНТ, че след приемането на тази поправка няма нито един чужденец, който да е получил гражданство срещу инвестиции.

Засега изглежда твърде вероятно, че този път "златните паспорти" отиват в историята. Такава нагласа изразяват и четирите управляващи политически сили - "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Има такъв народ" и БСП.