БАБХ: Всеки пети кладенец в земеделските райони е опасен за здравето

Замърсяването с нитрати се превръща в сериозен проблем за България, особено за хората живеещи в селските райони със силно развито земеделие. Според последните данни от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), приблизително 20 процента от пробите, взети от частни водоизточници в земеделски райони, показват нива на нитрати, надвишаващи допустимите норми.

"Нитратите сами по себе си не са особено токсични, но в организма могат да се превърнат в нитрити", предупреждават от БАБХ. Именно тези нитрити се свързват с хемоглобина и пречат на преноса на кислород в кръвта, което е особено опасно при бебета и води до метхемоглобинемия, известна още като "синдром на синьото бебе".

Но проблемът не засяга само най-малките. Международната агенция за изследване на рака (IARC) открива пряка връзка между нитратите и нитритите с повишен риск от развитие на рак на стомаха, хранопровода и червата. Това поставя сериозни въпроси пред контролните органи в страната и тяхната способност да осигурят безопасна питейна вода за населението.

Откъде идват нитратите и как се озовават в организма ни?

Изкуствените торове и животновъдните отпадъци са основните източници на нитратно замърсяване. Те лесно проникват в подпочвените води, особено в райони с интензивно земеделие. Според Световната здравна организация максимално допустимата концентрация на нитрати във водата е 50 милиграма на литър, норма, която е възприета и от българското законодателство в Наредба №9 на Министерството на здравеопазването.

Освен във водата, нитратите се съдържат в големи количества и в някои храни:

• Листни зеленчуци като спанак, маруля, рукола и цвекло
• Кореноплодни като моркови, репички и картофи
• Преработени месни продукти, където се използват като консерванти под формата на Е251 (натриев нитрат) и Е250 (натриев нитрит)

Кой е най-уязвим към въздействието на нитратите?

Най-голям риск от метхемоглобинемия имат кърмачетата под 6 месеца. В опасност са също бременните жени, хората със стомашно-чревни заболявания като гастрит и язва, както и пациентите с нарушена чернодробна функция.

Особено тревожен е фактът, че в малките населени места много семейства разчитат на собствени водоизточници, които рядко се проверяват за нитрати и други замърсители. И докато В и К дружествата имат задължение да следят качеството на водата, при частните кладенци отговорността пада изцяло върху собствениците.

А институциите? Те, както обикновено, са в "готовност да реагират", но само когато проблемът ескалира до степен, в която вече е трудно да бъде игнориран. Това поведение е особено цинично, когато става въпрос за здравето на деца и бременни жени.

Как да се предпазим от нитратното замърсяване?

Експертите препоръчват няколко основни мерки:

1. Никога не давайте вода от непроверен кладенец на бебета – рискът е твърде висок.
2. Проверявайте редовно качеството на чешмяната и кладенчовата вода – правете ежегодни проби, особено ако живеете в земеделски район.
3. Измивайте и бланширайте зеленчуците – това може да намали съдържанието на нитрати с до 50 процента.
4. Избягвайте прекомерната консумация на колбаси и консервирани меса, особено когато са прегрявани.
5. Приготвяйте храна с добавка на витамин С, който инхибира превръщането на нитратите в опасните нитрозамини.

Нитратите са невидим, но реален риск за здравето ни. Докато държавата продължава да показва незаинтересованост към проблема, отговорността за предпазването от тези опасни химикали остава изцяло в ръцете на гражданите.