Нина Стоянова е  концертмайстор в Русенската филхармония от 1982 г. до 2004 г. След пенсионирането си през 2019 г. продължава да работи в Разград като концертмайстор.

Преди седмици е била на 10-дневно оперно турне в Испания със сборен оркестър. След завръщането си сама се поставя под карантина.

Г-жа Стоянова разказа как са се задействали местните институции, след като сама сигнализирала, че идва от рискова държава, пише „Брягнюз“ 

Това може да се случи на всеки под карантина и в извънредно положение. Изнервената обстановка, изключително новото положение за абсолютно всички – всичко това ни хвана съвсем неподготвени. Малко по малко обаче хората започнаха да влизат в ритъм и да спазват новите правила, къде дисциплинирано, къде не съвсем. И ако ние, гражданите, се опитваме да намерим оправдание за себе си, като че ли не искаме да оправдаем институциите, когато ги хванем неподготвени за ситуацията.

Социалните мрежи преливат от всякакви лични истории на хора, които се сблъскват или с незнанието, или с неразбирането, или пък с грубостта на онези, на които разчитаме да ни помогнат в настоящата ситуация с правила и указания как да действаме. Например, когато се върнем от чужбина и знаем, че трябва да сме под карантина, защото сме били в рискова държава, очакваме личният ни лекар и РЗИ, Общината и МВР да са наясно с функциите си. Пък  ако може, и да са любезни, а не да се държат с нас като с престъпници.

Да, но явно не.

Русенката Нина Стоянова разказа  как сама се поставила под карантина, след като се завърнала от Франция и Испания. В родния Русе тя първо се сблъскала с изненадата, че личната ѝ лекарка всъщност не ѝ била лична лекарка, въпреки че 8 месеца ходила при нея на профилактични прегледи, получавала рецепти и др. 

Друг доктор се оказал нейното джипи, с него се запознали по телефона. Той й дал указания как да процедира, няколко дни по-късно я потърсили и от Общината ѝ наредили да слезе пред входа с лична карта и маска.

Срещата си с контролните органи г-жа Стоянова е описала емоционално и в социалните мрежи. Ето как:

"Разбира се, че слязох – и виждам – една полицейска кола спряла пред блока – вътре един шофьор, до колата изправени двама полицаи, малко встрани от входа жена и до нея друг полицай. Всички са без маски! Тръгвам към тях, но полицаят моментално ме спира с ръка:

– Останете там, да спазваме разстоянието! – това го казва със строг нетърпящ възражения тон.

– Нали трябва да Ви дам личната си карта? – измяцах аз и вече наистина се почувствах като гаден престъпник, върху който ще се нахвърлят всички тия полицаи и ще ми щракнат белезниците. Представих си цялата картинка като кадър от филмова лента - аз с шуба, с маска , срещу мен на 2 м разстояние тази жена и на две крачки от нея полицаят със заклеймяващия жест, на улицата колата им с двама полицаи – хората замръзнаха, никой не смееше да мине – това е!

Така се прави проверка – да им вземем страха, какво ще се церемоним толкова! Жената ми обясняваше нещо за мерките и накрая ме изпрати да се прибера в блока и през стъклото да покажа личната си карта на полицая.

Качих се горе с усещането за прокажена!"

"Държа да отбележа, че живея в центъра на Русе, в спретнат хубав блок, не по ромските квартали, сама се поставих под карантина, сама се обадих – в РЗИ още не бяха получили моите документи. Спазвам си всички изискуеми от закона мерки, а те ми идват тук неподготвени и с подчертано силово превъзходство да ми показват надмощие!“, сподели Нина Стоянова.