Нека написаното по-долу не се възприема буквално, още повече, че аз не съм толкова заблуден и заслепен, та да виждам основание за пълна аналогия. Само споменавам някои нещица като повод и донякъде като добра база за размисъл

Някога, в началото на Прехода, комунистите (по тогавашната наша митингова фразеология) непрекъснато забавяха процесите, следваха правилната (за тях и вредна за България) стратегия на damage control, сиреч на контрол на щетите, подбутваха ни и пързаляха в грешни посоки, перчеха се с това, че са по-добре осведомени за нещата в управлението, защото те бяха вътре в него и разполагаха с пълната информация и за доброто, което са правили, и за лошото, което са вършели. По-добрата информираност я пробутваха за по-висока компетентност, макар че то е все едно да е била дисциплината дълъг скок и да е станала на 10 ноември висок скок, така че значителна част от тази компетентност всъщност бе неприложима.

Ние, седесарите от първото поколение, водихме до Великото народно събрание и по време на Великото народно събрание уморителни дебати с комунистите, пропиляващи време и обществена енергия – например как да се нарича държавният глава – председател в скоби президент или президент в скоби председател; да имаме или да нямаме вицепрезидент, мога да продължавам...

За разлика от другите бивши соцдържави, разположени по към центъра на Европа, които първо извършиха промените, а после ги заковаха в институции и закони (иначе пипнаха в старите закони само най-важното – да няма една-единствена партия, да има частна собственост и някои други неизбежни спускови механизми), то ние започнахме едно институционално и нормативно творчество, лакърдиите нямаха край, сред нас започнаха раздори, народът се умори от липса на промяна към по-добро, започнаха първите трудности на преходния период и същинските промени останаха на заден план. Година и половина отиде за новата конституция, докато имащите пълната политическа власт висши комунисти се прегрупират, за да заемат новите икономически командни висоти, а ние загубихме доста от авторитета си. Забравихме, че при Прехода от старото Статукво към новата Промяна важи железният закон за изпреварването на времето – Желязото се кове, докато е горещо! Иначе отива на скрап – от желязо поне ние перничани разбираме най-много, цялото желязо на държавата на разБития социализъм е произведено от нас. С цената на десетки хиляди силикози и туберколози…

Докато се пилееше време за Промяна и енергия за развитие, сред нас се намериха съглашателите – те решиха да управляват с таланта на целия български народ, което означаваше всъщност и на практика, с номенклатурните комунистити.

И тогава ние научихме съвсем случайно, че докато се спори да има ли или да няма вицепрезидент (какъвто в Европа няма никъде), едни видни политици – Дертлиев, Дренчев и Со. се се разбрали с Луканов, Лилов и Со. да приемем новата конституция и Великото народно събрание да се трансформира в Обикновено народно събрание. Значи още 2 години и половина ние да сме по-малко от една четвърт, а комунистите да са повече от две трети. И това във време, когато обществената подкрепа за нас бе много висока, а за тях много ниска. Когато улиците пееха Луканов е престъпник, а Лилов… Не, че продължението аз лично го одобрявах. И когато пернишките миньори дойдоха сърдити, помълчаха решително под прозорчите на Луканов и той клекна, офейка от властта така, както още два пъти направиха за тези 31 години премиерите на БСП…

Именно за да попречим ВНС да стане ОНС, ние се замислихме какво да правим, как това да не стане. И се роди единствено възможната и затова абсурдна идея – да попречим на ВНС да приеме новата конституция. Защото то е свикано с тази задача – да приеме нова конституция.

Другояче да разпуснем ВНС нямаше. Ние вече бяхме по-малко от една четвърт във ВНС.

Оттук и нашата фронтална атака срещу приемането на конституцията, оттук и гладната стачка на 39-те, когато аз честно и почтено гладувах 10 дни на сок и вода. И нищо друго. Докато бяхме винаги заобиколени от маса народ, докато давахме интервюта, докато пишех(ме) статии за „Демокрация“, докато ме взеха полужив с кола, откараха ме в Перник и ме избраха за председател на КС на СДС в града.

Да поясня - имаше много за какво да нападаме конституцията. Тя 90% си е идеална, защото обяснява колко по-добре е да си богат, щастлив, здрав и силен, отколкото да си беден, нещастен, болен и слаб. Но в нея 10% са гадости, които осъществиха главната цел на задкулисните ѝ и чугуненочервени глави от върхушката на БКП и ДС – да се случи точно този Преход, какъвто ни се случи. На крадене на национално богатство, на отказ от правосъдие, на далавера на върхушката на БКП и ДС и на техните мутряци, доносници, копои и стражеви кучета…

Но ние не бяхме достатъчно задълбочено прочели проекта за конституция, за да съзрем тия гадости. На нас ни беше важно да попречим тя да бъде приета и да се разпусне ВНС. Ако ги бяхме прочели, така и така гладувахме, можеше не 10, а 20 дни да гладуваме, за да не ни сполети това, което ни сполетя.

Веднага пак да кажа – не сравнявам БКП и ГЕРБ. БКП бяха партия на фалиралия соц. ГЕРБ са тумор в нашата демокрация. На 10 ноември бе извършен дворцов преврат, а националната задача би трябвало да бъде разграждане на прогнилата тоталитарна система и полагането на основите на нормална, съвременна, европейска и демократична България – нещо, коренно противоположно на България от соца, която беше анормална, архаична, съвеЦка и тоталитарна (тук пиша с нашата митингова фразеология).

Системата, създадена от тумора на демокрацията ГЕРБ не трябва да бъде радикално различна от това, което трябва да я наследи. Не, туморът трябва да се изреже, да се върне ролята на институциите, смачкани и смазани под Егото на самодоволния нарцис, да се възстановят демократичните процедури и практики, да се удари решително корупцията, да се даде път на професионализма, който да замени некадърността и пълната липса на визия и стратегия в управлението.

Така че нито е много трудно, нито е много дълго за правене.

Пак да напомня железния пернишки закон – Желязото се кове докато е горещо!

Престанете да хабите време и енергия за иначе важни неща, но не свързани с коването на желязото! Мажоритарни или немажоритарни избори – ама това ли е най-важното в този момент?! Не давайте тези да ви саботират, да протакат, да се перчат с по-добра информираност, която да я наричат компетентност, да ви противопоставят! Скоро време ще се появят сред вас някои карикатури на ДД, Дертлиев и Дренчев, които ще започнат тайно да се прегръщат с някои карикатури на ЛЛ, Луканов и Лилов, за да управляват с таланта на целия народ, сиреч с герберастите. Не е далеч времето, когато народът ще се умори, ще започне да нарича дебатите в парламента говорилня. Всичкото това предстои, ако не ковете желязото докато е горещо. Вижте го сегашния ЛЛ (пардон, ББ) – ами той направо се е превърнал в един перманентен страх.

Направете преходно правителство на дегерберизацията на България – за няколко месеца, после ще направите и правителство за няколко години. Това преходно правителство трябва бързо да извърши всеобхватна ревизия на управлението на ГЕРБ, да извади далаверите и закононарушенията, да ги даде на съдебната система, да ги направи публични и прозрачни.

Възелът, който ГЕРБ са стегнали около шията на България трябва да се разхлаби, трябва да се премахне страхът - но не страха у новия ЛЛ и неговата котерия, а у обществото, да повярва то, че ББ няма да се върне на черен джип във властта. Това ще спечели подкрепа за промяната, ще даде търпение за делата.

Не казвам, че е лесно, но сега има обществена подкрепа, сега ден година храни. Питайте хирурзите как се реже тумор – за да оцелее организма. Питайте перничани как се кове желязото – докато е горещо.

Всеки загубен час за важни, но не най-важните неща е историческо престъпление. Не им давайте да се прегрупират. За разлика от БКП, която имаше в началото на прехода монопол върху политическите командни високи и ѝ трябваше технологично време за да се прегрупира с цел завладяване на икономическите команди висоти, тези сега са с тотален контрол върху всички институции и администрации и са пращящи от материално богатство. Прегрупират ли се, опомнят ли се, съвземат ли се, преодолеят ли животинския, биологичния си страх в момента, те ще се върнат на власт и във властта и тогава няма да има милост. Тогава ваше чудо, та ничие. А заедно с вас ще бъде чудо, та ничие и за обществото.

Бъдете на нивото на предизвикателството. Заради България. Ако бъдете, тя ще ви се отблагодари. А каква е благодарността на България ли? Превръщането ѝ в нормална, съвременна, европейска и демократична страна, която никога повече няма да бъде управлявана от зле образовани, лошо възпитани, арогантно говорещи и абсолютно оперирани от стратегическо мислене властници, и от която младите, кадърните, честните и почтените няма да бягат, обръщайки се с гняв назад и казвайки Няма да ви живея в скапаната държава!

Ковете желязото докато е горещо.

Аз казах!

Николай Слатински