Гледам и слушам едни хора в полицейски униформи. Не най-важните, не носещите най-голямата отговорност.

Размахват пръст на обществото, заканват се, гледат строго и демонстрират мускули.

Не знам вече на какво ги учат и как ги обучават в Академията на МВР.

Преди време там имаше като преподаватели сериозни стълбове на науката за сигурността и вътрешния ред. Постепенно ги отстреляха и отпенсионираха - къде законно, къде не.

Та като старо и патило да им споделя на хората в полицейски униформи, дето се правят твърде ербап, това-онова.

Златно правило е, че когато системното нарушаване на обществения ред прерасне в политическа нестабилност, тогава на преден план са професионалистите (полицаите, жандармерията), те трябва да се справят с нарушенията на реда, за да понижат нивото на нестабилността и да дадат възможност за намиране и на политическите решения в напрегнатата политическа ситуация.

В този случай причината са нарушенията на обществения ред, последствията са политическа несигурност и нестабилност.

Но златно правило е и, че когато политическата криза в държавата поражда обществено недоволство, което има прояви, свързани с нарушаване на обществения ред, тогава на преден план са политиците. Политиците и никой друг.

В този случай причината е политическата криза, а последствията са прояви, водещи и до нарушаване на обществения ред.

Някой тези дни вече го каза – не може политическа криза да се решава с полицейски методи. То е наистина като да гасиш огън с бензин.

В политическата криза има противопоставяне на властта срещу (част от) обществото. Властта има на своя страна цялата институционална мощ, а обществото има на своя страна само възможностите да разклати позициите на властта, защото я смята вредна за себе си.

Когато от едната страна е властта, а от другата е (част от) обществото, то с какво право полицията ще взима страната на властта? Полицията да не е преторианска армия?

Политиците - те и само те - трябва да предложат решение на политическата криза, а не като страхливци и подлеци да се крият здад гърба на полицаите!

Когато полицаите вземат страната на властта и действат срещу обществото, какви очи те ще имат после да търсят уважение от обществото? Нали обществото е, което им плаща заплатите?!

Това горното го пише във всеки учебник за политически кризи и във всяко помагало за вътрешна сигурност!

Но от времето на един епохален и епичен главен секретар на МВР там май стана мода да си толкова по-напред, колкото по-малко книги си прочел.

Полицията обезпечава сигурността на гражданите, обществото и държавата, а не на властта, не на управляващата партия, не на на елитарната прослойка, не на олигархията.
Малко левичарски е казано, но полицията трябва да е на страната на палатките, а не на палатите!

Добре, ще попита някой – ако политиците нареждат употреба на сила от полицията срещу ,част от) обществото, може ли полицията да не се подчини?

Какво пише в монографиите в този случай?

Пише следните четири неща:

Първо, висшите полицаи трябва незабавно да публикуват, да оповестят, да хвърлят светлина, да информират обществото за заповедите на политиците – кой е издал тези заповеди – като институция и конкретен ръководител на тази институция, на базата на какви закони са издадени

тези заповеди, каква употреба на сила е регламентирана в тези заповеди, в какъв срок – откога докога е действието на тези заповеди и при какви условие целта на действията, изрично вписани в тези заповеди ще се смята за постигната.

Второ, висшите полицаи трябва незабавно да информират Народното събрание за това, което представители на изпълнителната власт са им възложили като репресия срещу (част от) обществото – защото никъде и никога употребата на насилие срещу (част от) обществото не може да става без контрола, камо ли без знанието на парламента.

Трето, висшите полицаи трябва да сезират съдебната власт за установяване на законноста на възложената им употреба на сила срещу (част от) обществото. Съдебната власт контролира със своите правомощия и отговорности дейността на изпълнителната власт.

Четвърто, ако решат да се подчинят на заповедта да политиците за употреба на сила и осъществяване на репресия срещу гражданите, висшите полицаи трябва да заявят пред обществото мотивите си за това, осъзнаването какво правят и защо го правят, да декларират ясно и публично, че са съгласни с тази заповед и че оттук нататък те носят цялата отговорност за нейното прилагане и последствията от нея.

А ако висшите полицаи не са съгласни с тази заповед, те си подават оставките. Никъде и по никакъв начин една заповед на цивилните (политиците) не е безусловно изпълнима от професионалистите (полицаите)! Че утре политиците могат да наредят на полицаите да стрелят срещу гражданите – нима полицаите ще изпълнят тази заповед?!

Главното какво е, да го потретя за четвърти път – кризата в момента е политическа. Политическата криза от един момент нататък се съпровожда с нарушаване на онова, което в нормалната ситуация се нарича обществен ред. Подчертавам - в нормалната ситуация. Защото самият факт на кризата е вече сфера на анормалността, която може да премине в ненормалност.

Подходът за разрешаване на политическата криза може да бъде само политически. Трябва да се потърсят от политиците всички възможни средства и начини за преодоляване на политическата криза по политически път.

Употребата на полицията за силово, репресивно решаване на кризата е лекарство, което е по-страшно и по-смъртоносно от самата болест.

Политически страхлици, треперковци, бъзливци и пъзльовци, помнете какво се казва в Светото Евангелие от Матея:
„Прибери ножа си на мястото му. Който вади нож, от нож умира.“

Разбирате ли – не изваденият нож умира, а извадилият ножа.

Не палете дори най-късата клечка кибрит над преливащия резервоар с бензин.

Взривът може да бъде също така унищожителен, както в Бейрут.

Говоря метафорично – с цялата тежест на прочетените хиляди книги и с цялата горест на доста противоречивия ми, но вече доста дълъг жизнен опит….

Николай Слатински