Според собственика на ЕКОНТ сега са налице необходимите условия за създаването на истинско гражданско общество в България

Николай Събев е мажоритарен собственик в куриерската компания "Еконт Експрес" и спедиторската "Еконт Транс". Роден е през 1960 г. в град Русе. Завършил е Висшето военноморско училище със специалност "Експлоатация и управление на флота и пристанището" и УНСС със специалност "Икономика и управление на транспорта". Професионалният му път в частния сектор стартира през 1993 г., а преди това е заемал поста търговски директор в държавното предприятие "Параходство Българско речно плаване", пише dnews.bg 

Осигурява бизнес на 390 малки компании в цялата страна

При посещението си в неделя в Хасково, Кирил Петков, бивш министър на икономиката и един от лидерите на новата партия Продължаваме промяната, посочи Николай Събев, като водач на листата на партията в Русе, а и като възможен бъдещ министър на транспорта. "1/3 от всички пакети, които пътуват в България, са минали през неговия бизнес. Той каза, че оставя бизнеса си да се управлява сам и ще стане депутат от Русе и казва – „аз знам как да оправя транспортната инфраструктура, защото с това се занимавам 20 години“. Това са хора, които не биха заменили бизнеса си за някаква бърза схема", подчерта Петков.

От Дарик интервюираха Николай Събев, за да разберат повече за политическите му възгледи:

Г-н Събев, защо решихте да оставите бизнеса и да се захванете с политика?

Ами, защото ми писна. Аз бях с много големи очаквания, че ако влязат повече представители от партиите на протеста нещата ще започнат да се подреждат в тази държава. И нормално, като всеки един, който прави бизнес тук, да искаме нещата да са подредени, законите да са ясни и да се прилагат еднакво към всеки, без изключение. Имах големи очаквания, но към днешна дата виждам, че резултата не е толкова добър. Ние трябва да направим нещо, трябва да започнем да променяме държавата. След толкова години пълно игнориране на национални стратегии и стандарти, хората се оправят както могат и някак си това започва да измаря. И в един момент си казвам добре, аз мога да продължа да давам съвети отстрани и да мрънкам, като всеки един от колегите, от това не съм доволен, от онова не съм доволен. Това от една страна. От друга страна пък можеш и да направиш нещо, особено за града си. И аз реших, че вече са създадени всички други условия и мога да си го позволя.

Казвате, че трябва да се направи нещо. Какво и как трябва да се направи според Вас?

Ами, аз съм специалист по логистика и в областта на транспорта. Мога да кажа, че на практика Русе е изолиран от останалата част на страната. Формално имаме пътища, но за да можеш да се придвижиш до следващия бизнес-център, да направиш връзка с бизнес в Румъния, в София, Пловдив или Варна, да направиш тези срещи на теб ти трябват много часове в пътуване по едни разнебитени пътища. Аз съм убеден, че ако ние успеем да вдигнем скоростта на придвижване на товарите и пътниците, ако успеем да създадем тези бързи совалки, шатъли, тези транспортни средства, които днес си решил- имаш обяд във Варна и за 30 минути си там, 60 минути до София, До Пловдив за 20 минути. Да, това са напълно постижими времена. Това аз не го чета от книгите, някаква научна фантастика, аз виждам какво направиха другите държави по света. През последните години аз доста обикалях по света, всъщност имам 4 пъти обиколката на света. Минал съм през доста държави и навсякъде съм гледал и съм виждал какво правят, защо са постигнали този резултат, как точно го поддържат и т.н. Аз съм впечатлен от много от постиженията на човешкия гений и нищо не ни пречи това да го направим в България.

Възможно ли е това за един мандат? Питам Ви, защото и на обикновените хора им омръзна да чакат и искат резултати, и то бързи.

Ами, да. За 4 години могат да се направят много неща. Например може да вдигнем с 30% скоростта на движение на пътници и товари, което да увеличи благосъстоянието с 10% - 20%. Тази релация още се изчислява от нашите специалисти. Жизнения стандарт на човека не е свързан само с преките доходи, които получава. Той е свързан и с това къде живееш, колко лесно можеш да се срещаш с хората, от които имаш нужда и да общуваш с тях. Много хора не подозират, колко е важна логистиката за да кажеш, че имаш добър стандарт на живот. Не е необходимо да живееш в квартала или града, където работиш, когато разходите и времето ти за транспорт са малко. Достатъчно е ти да имаш добри транспортни връзки и лесно придвижване. Представете си, че всички хора живеещи в радиус на 60 километра от София, имат възможност да се качат на една бърза совалка и за 15 минути да стигнат до гарата в София. Това е възможно.

Тогава да Ви попитам, според Вас, това че нямаме добре развит железопътен транспорт някакъв лобизъм ли е? В полза на автобусните превозвачи?

Не. Просто управляващите са игнорирали всички обещания, които е поела българската държава при влизането ни в ЕС и изграждането на единна европейска транспортна мрежа. Ако това беше направено щяхме да имаме много по-добри транспортни връзки, много по-бързо придвижване на хората в градовете, много по-бързи съобщения. Там много ясно е казано, че средната скорост на придвижване е еди каква си и ти ако не го постигнеш не може да отговаряш на европейските стандарти. Инвеститорът казва - да ще инвестирам в България, но на мен ми трябва инфраструктура. Аз трябва да знам къде ще живея, да знам, че ще имам болнична помощ и ще имам инфраструктурата да се придвижвам бързо и лесно.

И образование за децата...

Образованието е основната причина ние да нямаме това. Защото ако аз твърдя, че ние сме абдикирали от обещанията, които сме давали в последните години да развиваме транспортната мрежа в България, то за 30 години ние имаме тотално отдръпване от образованието. Ние трябва да върнем учителя на пиедестал. Хората, които учат нашите деца трябва да получат необходимото уважение, необходимата подкрепа и съответно заплащане. Да, в центъра на образователната система трябва да бъде ученика. Методите, по които се обучава ученика по света са различни, и ние в ЕКОНТ доста инвестираме в последните години доста инвестираме в методи и системи на образование, знаем за какво иде реч. Но в крайна сметка това, което трябва да накара ученика да започне да мисли е учителя. Той трябва да го предразположи, трябва да има този плам и любов към знанието, които да предаде на ученика. И трябва да има тези умни методи, с които да накара ученика да приеме знанието и да започне да го рилага на практика, да търси решения по силата на това, което е научил. А не, учих нещо, ако ме изпита знам какво е, обаче в живота правя друго. Тук приложността на знанието за нас е много важна. Образованието е една огромна тема, ние на практика като държава нищо не сме направили за него през последните 30 години.

Сигурен съм, че ще имате възможност всички Ваши идеи да ги изложите по време на кампанията, готов ли сте обаче за мръсотията, която ще се излее върху Вас? Започна се от онзи ден.

Да, започнаха. Какво означава готов ли съм? Когато казвам, че на мен ми писна, и всъщност ние знаем как да правим ефективен транспорт. От това, което ние сме дали като икономически решения в момента се ползват 4 милиона българи. За нас не е проблем това да го скалираме на територията на цялата страна, така че всеки българин да се възползва от една умна логистика. И това е нашата цел. Дотогава всеки може да казва: Той е такъв, или онакъв, но нека видят делата ми, да видят какво съм направил. Всъщност аз съм един от най-проверяваните хора от данъчните, и всякакви други институции. Просто, защото ние успяхме да изградим тази независимост и устойчивост без нито една държавна поръчка, без нито един гарантиран договор с държавна институция. Т.е, ако има факти нека да ги изнесат, ако има дела нека да ги обсъдят, да ги видят. Мен това всъщност не ме интересува, защото не е това е целта ми. Не е целта ми да кажат: “Браво Николай, ти си голяма работа”. Всъщност, аз съм вече на почти 100 години, в смисъл една кола се определя по километрите, а не според годините, а моите километри са много.

Всичко, което поисках към този момент съм го постигнал. Това, което оставям като бизнес модел е една мощна, работеща машина. С много опитни управители, много опитни експерти те знаят как да продължат, има стратегия за следващите 15 години. Аз можех съвсем спокойно да си ловя рибка с лодката и да се правя на пенсионер и да давам съвети отстрани. Реших, че трябва да изляза от зоната си на комфорт, да застана тук и да кажа: “Абе хора нещата не са толкова сложни, ние просто не сме правили нищо по отношение на транспорта в последните 30 години. Точка. Хайде да започнем да правим нещо, аз знам как да работя, ето ми ги резултатите, подкрепете ме за да го направим заедно, от това ще има полза за всички. Вижте го. Ако ви хареса О.К. Ако не-кажете как да го подобрим. Това има значение за нас. Другото - кой добър, кой лош. Нали, тя идеята е всички да са маскари, това е омръзнало на българите, след като и на мен ми писна. Винаги съм твърдял, че моя бизнес и политиката са като масло и вода, и досега винаги съм отказвал.

На кого оставя Николай Събев бизнеса си?

Ами, фамилията. Моите дъщери работят от 15 години с мен във фирмата. Те са започнали от нулата, инспектор по качеството и са се развили. Допреди две години аз бях управител, след което те поеха. Последните две години аз бях на позиция стратегически анализатор, от която се изтеглих. Виждам, че те се справят добре, освен това те не са сами. Има една цяла общност от експерти и екипи, които са добре сплотени, прекрасно обучени, ние доста инвестираме в техните знания, и които имат ясна стратегия какво да правят. Освен това ние имаме надграждане. В момента инвестираме в електронни пари, в търговски платформи. Всъщност целия този бизнес ще продължи да се развива.

Вие ще водите листата в Русе, но Вие ли ще подредите останалите хора след Вас?

Аз всъщност дадох съгласие да подкрепя въстанието на Асен и Кирил и да съм до тях. Това беше важното решение, което взех. Разбира се аз съм наясно, че ще има опити тяхното решение да ме поканят да бъде дискредитирано. Ще има приказки колко съм лош и т.н. Но за мен беше важно да ги подкрепя. За регионите си има координатори, които ще ми помагат за да направим една успешна кампания и да спечелим изборите.

Казахте, че вече ви е дошло “до гуша”, но защо решихте да се доверите на Асен и Кирил, както ги нарекохте преди малко?

Аз започна с това, че всички ние, гражданите на България, се интересуваме от това кой ще взема решенията за нашите деца. Още преди три години, на общинските избори, аз се опитах да активирам различни сдружения и институции във връзка с честни избори и им казах: Хора, дайте да направим така, че повече хора да отидат да гласуват. За мен не е важно за кого ще се гласува, а да има представителност. И оттогава започнах да се боря за възможността да започнат да се създават възможности за изграждане на гражданско общество. Интересувах се какво се случва в политиката. Кой какво прави, защо го прави, кой стои зад него и дали думите му се припокриват с действията. И затова моите предпочитания бяха към партиите на протеста и те бяха съвсем аргументирани, затова тогава ги подкрепих. Когато се появиха Кирил и Асен, и другите момчета от служебното правителство, аз бях много впечатлен от това, което правеха. Те за няколко седмици направиха неща, които не бяха направени с години. Правеха точно това, което казваха, и пипаха точно. На мен това поведение ми импонира. Аз толкова се зарадвах, че когато се видях с Кирил Петров, и той ме попита какво искам аз му казах: “Виж, аз не искам нищо, за щастие всичко ми е уредено. Искам да ти помогна”. Защото това, което правят те е важно за държавата, важно е да се спрат кражбите, да се подредят нещата така, че най-накрая да започнем да функционираме като нормална държава. По-късно Кирил ми се обади и каза: “Николай, искаме да ни помогнеш”. Аз каза, да няма проблеми, като си мислех, че ще трябва да помогна финансово или организационно. Те казаха не, искаме ти времето, защото за нас е важно да работим с хора с добра репутация. Това за мен беше много неочаквано, защото не бях мислил в тази посока. И мислих бързо, защото лично според мен тази година са създадени всички условия, че българското общество да направи тази крачка и да стане гражданско общество. И аз ако сега си остана отстрани и само има ръкопляскам, и не съм до тях да им помогна да направим това израстване, то сигурно след това, когато ме питат внуците: абе дядо ти какво направи?....Ще ме е срам да им кажа: Абе, аз стоях отстрани и ръкоплясках. И виждах как се проваля поредния опит да изградим гражданско общество.